Протокол с решение от ОСЗ № 8876 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 8876 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101945 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Съдът счита, че следва да премине към постановяване на РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Пламена Н. Славова – Милева, при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева – Саръмова, като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101945 по описа за 2026 година и като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Постъпила е искова молба по чл. 422 ГПК от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу А. З. Г., като предмет на делото е останало искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца взимания по договор за потребителски кредит от 17.12.2019 г. за договорна лихва в размер на 462,66 евро за периода 17.12.2019 – 18.02.2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 827,63 евро за периода 19.02.2021 – 06.10.2025 г. За същите суми била издадена заповед по чл. 410 ГПК, като сумите били цедирани на ищеца от дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, което се твърди да ги платило на кредитора в качеството му на поръчител по договора.

Постъпил е отговор на исковата молба в срок, с който ответникът оспорва исковете. Оспорва се договорът да е подписан редовно както 1 електронно, така и мастилено, оспорва се да е подписан и договор за поръчителство между дружеството кредитор и дружеството поръчител.

Оспорва се плащането на процесните суми от поръчителя на кредитора.

Твърди се при евентуалност всички тези договори да са недействителни, тъй като в ГПР не било включено възнаграждението за поръчител.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за потребителски кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за поръчителство, договор за цесия, усвояването на сумата по заема, писмена клауза за възнаградителна лихва, встъпване в правата на кредитора от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, цедиране на задълженията в полза на ищеца, уведомяване за цесията, настъпването на падежа за плащане на задълженията.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си за недействителност на договорите.

Съдът намира, че възражението на ответника за недействителност на договорите е основателно, поради което е безпредметно да се обсъждат възраженията за това дали задълженията са валидно цедирани на ищеца и дали поръчителят е встъпил в правата на кредитора.

Установява се от представените договори, че в договора за потребителски кредит не е включено възнаграждението за поръчител по договора за предоставяне на поръчителство. Това следва при сравнение между общодължимата сума по договора за кредит, която е в размер на 4158,20 лв. при главница 3000 лв., с възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 3923,60 лв. В самия договор за кредит е предвидено като вариант за обезпечение предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице. Обстоятелството, че обезпечението е предварително одобрено от кредитора, за разлика от останалите варианти на обезпечение, както и фактът, че кредитор и поръчител са свързани лица, а именно кредиторът е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, води до извод, че възнаграждението за поръчител е разход по кредита, което е следвало да се включи в ГПР. Невключването му води до нарушаване правилото на чл.

11, ал.1, т. 10 ЗПК и до недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК. Недействителен е и договорът за предоставяне на поръчителство на осн. чл. 138, ал. 2 ЗЗД като сключен за обезпечаване на недействителен дълг. На осн. чл. 23 ЗПК по договора за кредит не се дължат възнаградителна и мораторна лихва, поради което за цесионера не са възникнали валидно тези вземания. Исковете подлежат на отхвърляне.

При изхода от спора право на разноски има ответникът, който е сторил такива за адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ЗА в размер на ***.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 и чл.86 ЗЗД, предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, за признаване за установено спрямо А. З. Г., ЕГН **********, адрес: *** че същият дължи на дружеството следните суми по Договор за потребителски кредит № *** от 17.12.2019 г., които били платени от поръчителя по договора „Ай Тръст“ ЕООД и цедирани на ищеца чрез договор за цесия от 02.03.2021 г. и за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № № 577 по описа на съда за 2025 г.на РС Гълъбово, а именно:

462.66 евро/904,88 лева, представляващи договорна лихва за периода от 17.12.2019 г. до 18.02.2021 г.,

827.63 евро/1 618,71 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 19.02.2021 г. до 06.10.2025 г.,

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, да плати на адв. Д. Б. от *** сумата от *** по чл.38 от ЗА за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 2седмичен срок от връчването му на страните, а относно протоколното определение за частично прекратяване на делото - пред ОС-Пловдив в едноседмичен срок, като срокът тече за ответника от днес, а за ищеца – от връчването му.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11,17 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3