Определение № 59 от 17.01.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 480/2023
- Вид
- Определение № 59
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 17.01.2024
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.4, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59 гр. Сливен, 16.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
С. Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500480 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Депозирана е частна жалба от адв.С., пълномощник на С. М. П., ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ********* против определение № 631/09.11.2023г. по гр.д. № 994/2023г. на Районен съд – Нова Загора, с което е било прекратено производството по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Неправилно съдът бил приел, че у ищеца липсва правно основание за воденето на делото. Ищцата имала правен интерес, тъй като била съпруга на починалия С.Й.П. и за да получи наследствена пенсия имала интерес той да има право на пенсия. Страната счита, че има изключение от общите правила, когато се касае за реализирането на наследствени права. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от С.Р. – Директор на ТП на НОИ – Сливен, с което жалбата е оспорена като неоснователна.
Посочва се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. За предявяване на иск за установяване на факти ( какъвто е трудовия стаж на едно лице) било необходимо законът изрично да предвижда такава 1 възможност. Според действащото законодателство такава правна възможност имали само работниците и служителите, но не и техните наследници (чл.2 от ЗУТОССР). В този смисъл била и трайната съдебна практика на ВКС. Правата на наследника за установяване на трудов стаж на наследодателя не можели да се реализират по реда на ЗУТОССР. Следвало да се има предвид, че правото на наследствена пенсия е нещо различно от приемането/отказа от наследяване и не зависи от това дали едно лице е приело или се е отказало от наследство.
Страната посочва също така, че споровете за установяване на трудов стаж са трудови по своя характер, а трудовите права и задължения са лични и като такива се прекратяват със смъртта на лицето, а не се наследяват. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 29.08.2023г. пред РС – Нова Загора била депозирана искова молба от жалбоподателката. Предмет на предявения иск било установяването на трудов стаж на С.Й.П., починал на 10.10.2021г. Приживе същият бил съпруг на ищцата С. П.. В изложението на исковата молба се посочвало, че се цели установяването на положен трудов стаж за периода 03.11.1986г. – 30.12.1986г. в ОП „Булгарплод“ Нова Загора, който стаж бил отразен в трудовата книжка на П., но не бил заверен с необходимите подписи и печати.
Предприятието било с липсващи архиви и трудовия стаж не можел да се установи по друг начин.
На 19.10.2023г. бил депозиран отговор на исковата молба, с който тя била оспорена като недопустима поради липса на правен интерес. В отговора било посочено, че никой не може да предяви от свое име чужди права. Било поискано производството да бъде прекратено поради липсата на активна процесуална легитимация. По същество било посочено, че искът е неоснователен.
На 09.11.2023г. било постановено обжалваното определение № 631. С него съдът приел, че ищцата няма активна процесуална легитимация да предяви иск за установяване на трудов стаж на починалия си съпруг, поради липса на валидно правно основание и правен интерес и прекратил производството по делото.
2
Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 14.11.2023г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок – на 20.11.2023 г. е била депозирана частната жалба.
Частната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
В разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК е заложен основният принцип, че никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд, освен ако законът не предвижда такава възможност. При разглеждането на спора следва да съобразим и разпоредбата на чл.124, ал.4, предл.2 от ГПК, според която иск за установяване на факти с правно значение се допуска само, когато такава възможност е предвидена в закон.
Правото на установяване на трудов стаж е лично, субективно, трудово право, което принадлежи на работника/служителя, може да се упражнява от него, но се прекратява със смъртта му поради личния си характер. Този извод се налага при тълкуването на разпоредбата на чл.2 от ЗУТОССР, където изрично са посочени активно легитимираните лица – работници и служители.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС обективирана в тълкувателно решение № 2/06.06.2016г. по т.д. 2/2015г. на ОСГК. Предвид посоченото жалбоподателката не е активно легитимирано лице, което да предяви иск за установяване трудовия стаж на починалия си съпруг.
От друга страна липсва друга правна възможност за установяване на трудов стаж по съдебен ред, която да е уредена от закона. По този начин, дори да приемем, че жалбоподателката има някакъв интерес от установяване правото на пенсия на починалия си съпруг, тя не може да го установи с предявяването на иск пред гражданския съд, тъй като това означава да установи чужди права, а както посочихме по – горе за да стори това е необходимо изрична законова разпоредба да го позволява ( чл.124, ал.4, предл.2 от ГПК). Такава разпоредба липсва и логично не е посочена от страната. Предявения иск е недопустим.
По тези съображения, депозираната жалба не следва да бъде уважена.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от С. М. П., ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ********* против определение № 631/09.11.2023г. по гр.д. № 994/2023г. на Районен съд – Нова Загора, с което е било прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4