Решение № 6029 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6029 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Б. Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110114275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Гаранционен фонд (ГФ), ЕИК 121446665, чрез ст. юрисконсулт Калоян Янев.

С молбата се иска допълване на постановеното по делото Решение № 2640 от 12.02.2026 г. Молителят претендира да бъде допълнен диспозитивът на решението, като ответникът по обратния иск Б. К. К. бъде осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата от 1 524,31 евро (с левова равностойност 2 981,30 лева). Тази сума представлява присъдените в тежест на Фонда съдебни разноски по главния иск, воден от „ВЕЖОР“ ЕООД срещу Гаранционния фонд. Според молителя, тези разноски се дължат на основание чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането (КЗ) и представляват част от регресното вземане на Фонда спрямо причинителя на увреждането.

Съдът, след като се запозна с доводите в молбата и съобрази материалите по делото, намира същата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за допълване на съдебното решение, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран. В настоящия случай тази хипотеза не е налице.

В мотивите на постановеното Решение № 2640 от 12.02.2026 г. съдът изрично е обсъдил искането на Гаранционния фонд да му бъдат възстановени от третото лице сумите за съдебни разноски (в размер на 2 981,30 лв.), които Фондът е осъден да заплати на ищеца „ВЕЖОР“ ЕООД.

Съдът изрично е приел това искане за неоснователно.

В решението си съдът е посочил, че обхватът на регресното право по чл. 558, ал. 7 от КЗ включва платеното обезщетение, лихвите и разходите за определянето и изплащането му (които визират административни и ликвидационни разходи по извънсъдебното уреждане).

Съдебно-деловодните разноски, които Фондът плаща на ищеца в гражданския процес, не попадат в обхвата на тази разпоредба, тъй като са санкция за поведението на самия Гаранционен фонд, който не е удовлетворил претенцията доброволно и своевременно.

Съдът е заключил, че виновният водач не носи отговорност за процесуалното поведение на Фонда, довело до съдебен спор, поради което сумата от 2 981,30 лв. остава в тежест на Гаранционния фонд и не подлежи на регресиране от делинквента.

Тъй като съдът вече е изразил ясната си воля по отношение на тази претенция, намирайки я за неоснователна (макар и да не е постановил изричен отхвърлителен диспозитив за разноските, тъй като произнасянето по тях има акцесорен характер), не е 1 налице непълнота на съдебния акт, която да бъде отстранена по реда на чл. 250 от ГПК.

Несъгласието на страната с правните изводи на съда относно дължимостта на тези суми подлежи на инстанционен контрол чрез обжалване на решението (респ. чрез процедурата по чл. 248 ГПК, която в случая би имала същия изход с оглед мотивите на съда), но не е основание за неговото допълване.

Воден от горното и на основание чл. 250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 250 от ГПК, подадена от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, за допълване на Решение № 2640 от 12.02.2026 г., постановено по гр. д. № 14275/2025 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която се иска Б. К. К. да бъде осъден да заплати на Фонда сумата от 1 524,31 евро (левова равностойност 2 981,30 лева), представляваща съдебни разноски по главния иск.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2