Решение № 6179 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6179 гр. С., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100112603 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за *******то /КЗ/ от Н. Ц. К. /ищец/ срещу „ЗАД ОЗК - *******“ АД /ответник/.

Ищцата твърди, че е претърпяла вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2022г. в гр.С., на бул. „Възкресение“ в района на СМГТ № 2163 в ж.к. „Красна поляна“, при което докато чакала на автобусната спирка водачът на т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ******* предприел неподсигурена маневра –движение на заден ход, без да има видимост или да я осигури чрез друго лице, в резултат на което я ударил. Пояснява, че след удара била настанена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където били направени изследвания и установено счупване на шийката на лява тазобедрена става и счупване на лумбален прешлен Л2. Твърди, че била извършена операция за фиксиране на счупването на ставата, като и до настоящия момент възстановителната процедура не е приключила. Поддържа, че от така нанесените травматични увреждания търпи и продължава да изпитва болки и страдания, за чието обезщетяване отговорност носи ответника в качеството му на страна по валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС. Заявява, че до ответното дружество е била отправена покана за плащане на обезщетение, но по същата не е било определено и изплатено такова, поради което предявява съдебна претенция за сумата от 60000.00 лева – така в молба от 16.05.2023г., с която изменя размера на първоначалната претенция.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор на 23.01.2023г., не е депозирал такъв. В становище, подадено след срока за отговор, заявява, че не оспорва наличието на валидно правоотношение между него и собственика на т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ******* по договор за застраховка ГО, но оспорва механизма на произшествието и пряката причинно-следствена връзка между 1 евентуално настъпилото събитие и вредите. Посочва, че писмо от 30.01.2023г. е определил обезщетение по заведената при него от пострадалата преписка в размер на 7500.00 лева, като отговор от страна на ищеца не е постъпил, поради което счита, че не е изпадал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Констативен протокол № К – 394, изготвен от дежурен ПТП при ОПП – СДВР за настъпило на 11.08.2022г. около 07.00 ч. ПТП в гр.С., на автобусна спирка № 2163 на бул. „Възкресение, при което водачът на т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ******* предприел маневра за движение назад, в резултат на което ударил намиращата се в района на автобусната спирка Н. К., транспортирана до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с работна диагноза фрактура на шийка на лява тазобедрена става.

Приета е изготвена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ документация, свързана с приемането на ищцата като пациент в болницата непосредствено след произшествието и направените изследвания, както и резултатите от тях. Видно от обобщаваща ги епикриза, Н. К. е била оперирана, като увредената става е била протезирана. Изписана е била на 19.08.2022г. с препоръка за раздвижване и ходене с помощно средство.

Видно от приложени пет броя болнични листове, пострадалата е била временно нетрудоспособна от 11.08.2022г. до 16.01.2023г.

Приета е покана от пострадалата до „ЗАД ОЗК – *******“ АД за обезщетяване на неимуществените вреди от нанесените й при произшествието травматични увреждания, поради виновното и противоправно поведение на застрахования деликвент. Претенцията е била заявена на 24.08.2022г. С писмо от 29.08.2022г. застрахователят е изискал допълнителни документи от Н. К., които обективно не е могло да бъдат съставени с оглед краткия срок на разследване на произшествието, а именно – съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза, съдебно решение, което да е влязло в сила, респ. постановление на прокурор за прекратяване на досъдебното производство. Видно от писмо на застрахователя до пострадалата от 30.01.2023г. по образуваната щета й е било определено обезщетение в размер на 7500.00 лева, като адресатът е бил известен, че ако не приеме изрично същото, то ще се счита, че може да търси обезвреда само по съдебен ред. Писмото е съставено и изпратено далеч след подаване на исковата молба в съда.

Спорни са както механизма на произшествието, макар да е признато правото на ищцата на обезщетение с писмото от 30.01.2023г., така и получените вреди и размера на търсено обезщетение. Въпреки че не е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, в становище от 10.04.2023г. ответникът е поддържал, че възстановителният процес е бил по-продължителен от обичайния, поради хронични заболявания на ищцата – диабет и увреда на нервните 2 коренчета в лумбално - сакралния отдел на гръбначния стълб, което следва да се съобрази от съда.

За изясняване на спорните обстоятелства е изслушана основна и допълнителна съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която, след запознаване с изготвените по ДП материали (протокол за оглед на местопроизшествие и скица), е потвърдило, че описаният в констативния протокол механизъм на произшествие отговаря на обективната действителност. Видно от експертизата, ударът е настъпил на 11.08.2022г. в района на спирка на масовия градски транспорт, при слънчево и сухо време и добра видимост, като на спирката е престоявал автобус са качване на пътници, в който момент водачът на товарния автомобил предприел маневра движение назад, без да съобрази местоположението на пешеходците и ударил в дясна странична част Н.

К. със задната част на превозното средство, по което са били описани белези от забърсване. Обоснован е извод, че водачът на автомобила е имал обективната възможност да забележи пешеходеца и да се въздържи от маневрата, тъй като моделът на превозното средство е фабрично оборудван с огледала за обратно виждане – странични и едно вътрешно, и пешеходецът е попадал в обхвата им. Вещото лице счита, че произшествието е резултат от невнимание от страна на водача, който е имал техническата възможност да възприеме правилно пътната обстановка и да съобрази поведението си с нея.

Механизмът на произшествието е изяснен и с показанията на свидетеля Р.Т..

Същата е заявила, че непосредствено преди удара тя и Н. К., които работели в едно предприятие, чакали на спирката на автобус № 72, който пристигнал и в който момент ищцата тръгнала да се качва от средната врата на автобуса, но била ударена от автомобил, който се придвижил назад, след което паднала. Посочила е, че както тя, така и водача на увреждащото МПС отишли до пострадалата, която се оплакала от болки в крака, а впоследствие била транспортирана до болница „Пирогов“.

Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която е приел, че:

Увреждането при ищцата Н. К. се изразява в компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен и вътреставно счупване на бедрената кост на левия крак в областта на бедрената шийка;

Осъществената на 15.08.2022г. операция, при която тазобедрената става е била заменена с изкуствена такава, е правилното лечение, при отчитане възрастта на пострадалата и вида травматично увреждане;

Възстановителният период е с продължителност 6 до 9 месеца за консолидиране на заменената става и 1,5-2 месеца за зарастване на счупването на поясния прешлен;

Изкуствената става позволява функционално възстановяване, но не в пълен обем, като ставата следва да се щади постоянно, поради опасност от лесно изкълчване 3 на ендопротезата;

Болките са били интензивни след инцидента и направената операция, като постепенно са отшумявали, но е възможно да се появяват при натоварване на крайника, както и при промяна на времето.

С оглед данните от НЗОК, че ищцата страда от увреждане на лумбо-сакралните коренчета от 2017г., както и посоченото в медицинската документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, че същата е с диабет, са били допуснати допълнителна въпроси към вещото лице лекар, който е приел, че записът в медицинската документация от болницата, че кръвната захар е над норма, не означава, че пациентът страда от диабет.

Уточнил е, че диагнозата се поставя след специфично изследване, каквото няма данни някога да е правено на пострадалата. Нормата в конкретния случай може да е резултат както на травмата, така и на обстоятелството, че пробата е възможно да е взета след хранене. По отношение на увреждането на нервните коренчета в лумбално-сакралния отдел на гръбначния стълб, вещото лице е посочило, че то може да има изявена симптоматика, за което в настоящия случай няма данни, а може и да е в ремисия и да се активира болка при травма, каквато е настоящата.

Разпитан е свидетеля Ц.К. – син на пострадалата, който посочва, че на рождения ден на сестра му – 11.08.2022г., майка му пострадала при ПТП. Уточнява, че същата била оперирана в болница „Пирогов“ и изпитвала силни болки по време на престоя си там и първият месец вкъщи. Заявява, че през първия месец се изправяла само с помощта на близки и вървяла с проходилка, след което два месеца се придвижвала с патерици, а самостоятелно ходела от четвъртия месец. Твърди, че и понастоящем майка му изпитва болки при резки движения на крайника и при промяна на времето, поради което й била призната трайна неработоспособност. Обстоятелството е удостоверено с експертно решение от 15.05.2023г., видно от което на Н. К. е била призната 50 % трайна нетрудоспособност, поради наличие на ортопедични импланти.

Видно е, че инцидентът е бил деклариран от работодателя на ищцата в НОИ и признат за трудова злополука с разпореждане от 24.08.2022г. Съгласно отговор на работодателя, на ищцата не са били плащани обезщетения по чл.200 КТ, нито такива по валиден договор за застраховка „Трудова злополука“, поради обстоятелството, че Н.

К. не е била застраховано лице.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви съдебна претенция срещу застрахователя на деликвента, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати 4 обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение за причинените от застрахователното събитие неимуществени вреди от 24.08.2022г., адресирано до ответника в качеството му на страна по валиден към датата на събитието договор ГО за увреждащото МПС. До изтичане на трите месеца застрахователят не е определи обезщетение, което е дало основание на пострадалата да предяви съдебна претенция и същата се явява допустима.

Едва на 30.01.2023г. ответникът е известил Н. К., че определя справедливо обезщетение от 7500.00 лева, но това е два месеца след изтичане на срока по КЗ.

По основателността на претенцията

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от произшествието.

От приетите доказателства съдът счете за доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като, макар да се е намирал в обсега на спирка на градския транспорт, на която е имало спрял автобус, не е останал в покой до затваряне вратите на автобуса, което задължение законът му налага с цел да охрани здравето на пешеходците, които предприемат качване и слизане от превозното средство – така чл.65 от Закона за движение по пътищата. Напротив, предприел е неподсигурена маневра движение назад, без да съобрази местоположението на пешеходците, макар да е имал обективна възможност за това – така в приетата САТЕ, с което е нарушил чл.40 ЗДвП. Обстоятелството, че ударът е настъпил, докато ищцата е била на спирка на градския транспорт и при предприето от нея качване на спрял на спирката автобус, се установява от показанията на свидетеля Трайкова и се потвърждава от съставения КП. Не са събрани опровергаващи доказателства.

Разпечатката съдържа 36 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d23256ab-503b-49cf-991c-b54ddba7520c