Решение № 902 от 28.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Бургас, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120101618 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр. ....чрез пълномощника юрисконсулт И.., против С. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими по силата на Договор за потребителски кредит № .....от 07.11.2019 г.: 784, 29 лева – главница; 229, 43 лева – договорно възнаграждение; 223, 96 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 671, 94 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 166, 21 лева – лихва за забава за периода от 11.12.2019 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 04.08.2021 г.

(дата на предсрочна изискуемост); 59, 93 лева – законна лихва за периода от 04.08.2021 г.

(датата на предсрочна изискуемост) до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 8306/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № .....от 07.11.2019 г. със следните параметри: сума на кредита – 1000 лв.; срок на кредита – 18 месеца; размер на вноската – 75.13 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 48.70 %; годишен лихвен процент – 41.00 %; лихвен процент на ден – 0.11 %; общо задължение по кредита – 1352.31 лв. По искане на ответницата били закупени и допълнителна услуги: услуга „Фаст“ с договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв. и услуга „Флекси“ с договорено възнаграждение в размер на 900.00 лв. Размерът на вноската по закупени допълнителни услуги бил в размер на 66.67 лв., като по този начин общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 2552.31 лв., с общ размер на вноската от 141.80 лв., дължима до 10-ти ден от месеца. Съгласно т.V от договора ответницата пожелала с част от отпуснатата сума да бъде извършено 1 рефинансиране на старо нейно задължение към дружеството в размер на 820, 03 лева по ДПК № ....., извършено с вътрешнобанкова транзакция. Твърди се, че на 08.11.2019г. ищецът превежда остатъчната парична сума в размер на 179, 97 лева по посочената от ответницата банкова сметка. Сочи се, че на 10.01.2020г. ответницата е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ...., като е пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски. На 20.01.2020г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № ....., с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2 и № 3, които трябвало да бъдат заплатени в края на новия погасителния план, в който борят вноските се променял от 18 на 20. Отбелязва се, че на 30.03.2020г. ответницата е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ...., като е пожелала да бъде намален размерът на две погасителни вноски. На 06.04.2020г. между страните сключен Анекс № 2 към ДПК № ...., с който страните се договорили да бъде намален размерът на погасителни вноски № 4 и № 5, като ответницата се задължила да заплати на падежа намаления им размер от като новият им размер възлизал на 39.80 лева, а остатъка на същите до пълния им размер се задължила да заплати в края на новия погасителния план, който се променял от 20 на 22 погасителни вноски. Твърди се, че ответницата е заплатила пет пълни погасителни вноски и една непълна, последната с дата 03.08.2020г., с които плащания е погасила част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 642.69 лева, 20.11 лв. за лихви за забава съгласно т. 12.1 от ОУ и 10 лева за начислени такси съгласно т. 17.4 от ОУ. Поддържа се, че на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 04.08.2021 г., като ответницата не е потърсила уведомлението, изпратено й с обратна разписка на посочения от нея адрес. Правният си интерес от предявяване на настоящите установителни искове ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8306/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата С. В. Д., чрез пълномощник адвокат Е., който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Излагат се доводи за недължимост на претендираните възнаграждения за допълнителни услуги, тъй като: липсват данни за тях в предоставения на ответницата стандартен европейски формуляр; поставят потребителя в неизгодна ситуация; законът забранява да се събират от потребителя такси за отпускане и управление на кредита; не са включени в ГПР, а при включването им ГПР надхвърля законовия лимит. Счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави клаузата за годишния процент на договорната лихва в размер на 41 %. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба С. В. Д. е предявила против „Профи Кредит България“ Е О О Д ИНЦИДЕНТЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за обявяване на Договор за потребителски кредит № .....от 07.11.2019 г. за недействителен на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Уточнено е, че договорът е сключен при нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора размер на ГПР не е реално прилаганият.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, който оспорва искането на първоначалната ответница за обявяване на Договор за потребителски кредит № .....от 07.11.2019 г. за недействителен като недопустимо и неоснователно. Изложени са подробни съображения, че липсват основания за недействителност на договора или на отделни клаузи от него.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 2

ГПК и инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По допустимостта на главните установителни искове:

От приложеното ч. гр. д № 8306/2021 г. по описа Районен съд Бургас се установява, че по повод заявление, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ....., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3442 от 29.11.2021 г., с която е разпоредено длъжникът С. В. Д., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ....., следните суми: 784, 29 лева - главница, 229, 43 лева договорно възнаграждение; 223, 96 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 671, 94 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 166, 21 лева - лихва за забава за периода от 11.12.2019 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 04.08.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост); 59, 93 лева - законна лихва за периода от 04.08.2021 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 26.11.2021 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения срок едномесечен срок от връчване на заповедта е постъпило възражение (уточнено), с което длъжникът е оспорил дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил против длъжника установителни искове за вземанията си по издадената заповед за изпълнение, поради което същите се явяват процесуално допустими.

По инцидентния установителен иск:

Предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес относно несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло изходът на делото съгласно чл. 212 ГПК.

На 07.11.2019г., между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, и С. В. Д., като клиент, е сключен посоченият в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит № .....при следните параметри: сума на кредита - 1000 лв., срок на кредита - 18 месеца, размер на вноската 75.13 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) 48.70 %; годишен лихвен процент - 41.00 %; лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение по кредита - 1352.31 лв. Като допълнителни възможности по кредита, от страна на потребителя, са закупени следните услуги: услугата „Фаст“, предоставяща „приоритетно разглеждане“ с договорено допълнително възнаграждение в размер на 300.00 лв. и услуга „Флекси“, предоставяща възможност за гъвкав погасителен план с договорено възнаграждение в размер на 900.00 лв.

Съгласно т. V от ДПК с част от отпуснатата по кредита сума ще бъде рефинансирано старо задължение на кредитополучателя към дружеството в размер на 820.03 лв., като остатъчната сума ще бъде преведена по банковата сметка на кредитополучателя.

Представено е по делото преводно нареждане от 08.11.2019г., от което се установява, че кредитодателят е превел сумата от 179.97 лв. по сметка на кредитополучателя. По делото не се оспорва действителното получаване на заемната сума от кредитополучателя, поради което и с оглед уговорката за рефинансиране на други задължения (за които не се твърди и не се установява да се основават на недействителни клаузи) следва да се приеме, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на С. В. Д. кредит в размер на 1000 лева.

С Анекс № 1 към ДПК, подписан на 20.01.2020г., страните са предоговорили условията по погасяване на кредита, като са отложили вноски № 2 и № 3 и същите са отнесени в края на новия погасителен план като вноски № 19 и № 20. ГПР е 39.04%. С Анекс № 3 към ДПК от 06.04.2020г. между страните е уговорено намаляване размера на вноски № 4 и № 5, като вместо първоначалния размер от 147.80 лв. длъжникът е следвало да заплати по 39.80 лв. Погасителният план е променен от 20 на 22 вноски. ГПР след сключване на анекса е 34.09 %.

3

Процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на ЗПК, като съдът е длъжен служебно да следи за неговата действителност.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че параметрите на договора са формулирани по ясен и а разбираем начин, който позволява на потребителя да разбере съдържанието на правата и задълженията си. Съдържанието на договора за кредит отговаря на приложимите към него законови изисквания: посочена е отпуснатата сумата по кредита – 1000 лв. и общия размер на кредита – 1352. 31 лв., както и условията за усвояването му; лихвеният процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 41 %. Посочен е и годишният процент на разходите по кредита – 48. 70 %, изчислен по определения в Приложение 1 към ЗПК начин с отчитане на определените в закона допускания, посочени в т. 5.2 от Общите условия, които са неразделна част от ДПК и са подписани от длъжника. В договора се съдържа и информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочени са размерът, броят и падежът на вноските, като към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в т. 7.3 от Общите условия е предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в т. 7. 1 от ОУ към договора изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже от договора.