Решение № 4211 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4211 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от А.М. Въззивно гражданско дело № 20221100510090 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК във връзка с чл.463, ал.ал.1 и 2 ГПК.

С разпореждане от 13.07.2023 г. на зам.председателя на СГС, ръководител на Първо ГО, е разпоредено на съдия А.М. да се произнесе по жалба, вх. № 18685 от 13.06.2022 г., съдържаща се по ч.гр.д.№ 8322 по описа за 2022 г. на СГС, II Д, прекратено с определение от 23.08.2022 г., подадена от „Г.-Д.“ ЕООД, присъединен взискател, срещу разпределение по изп. дело № 20208580401655 по описа на ЧСИ У.Д., рег.№ 858 на КЧСИ, район на действие СГС, предявено на 10.06.2022 г.

В жалбата се твърди, че разпределението е неправилно, тъй като ЧСИ не бил разпределил направените от жалбоподателя разноски в размер на 1000 лв.за оспорване на оценката на продадените недвижими имоти, арг. от чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Сочи, че с молба, вх.№ 23881/21.10.2021 г. се бил присъединил като взискател. Освен това с искова молба, вх.№ 12930 от 07.03.2022 г. , предявена пред СГС с правно основание чл.464 ГПК било оспорено от дружеството-жалбоподател вземането на взискателя спрямо длъжника „Т.И.“ ЕООД по изп.лист от 08.09.2020 г., издаден въз основа на заповед за 1 незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 40843 по описа за 2020 г. на СРС, 171 състав за договорна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 16.01.2021 г. в размер на 300 000 лв. и за наказателна лихва за периода от 16.03.2019 г. до 27.08.2020 г. в размер на 700 000 лв. Затова ЧСИ бил уведомен на 07.04.2022 г., т.е. преди извършване на разпределението. Съгласно чл.464, ал.1,предл.2 ГПК предявяването на иска спирало предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Затова взискателят „А.К.Б.“ ЕООД комуто били възложени недвижимите имоти не можел да извърши прихващане, защото вземането било оспорено. Това означавало, че продажната цена следва да се внесе изцяло. Затова на основание чл.495 ГПК разпределението било незаконосъобразно. Разпределението следвало да бъде извършено по реда на чл.460 ГПК, а не по чл.495 ГПК. Взискателят с оспорено вземане придобивал вещите като трето лице, без привилегията по чл.461 ГПК. В случая не можело да се счете, че цената е платена. Затова на взискателя следвало да бъдат дадени указания в 1-седмичен срок да внесе целия размер на сумата по продажбата.

Иска се обжалваното разпределение да бъде отменено.

Разноски не се претендират.

О т взискателя по чието искане е образувано процесното изп.дело „А.К.Б.“ ЕООД не е постъпило възражение.

Присъединеният взискател Столична община не депозира становище по жалбата.

Присъединеният взискател ТД на НАП София-град не депозира становище по жалбата.

От длъжника „Т.И.“ ЕООД не е постъпило становище по жалбата.

От ЧСИ са постъпили мотиви в които се сочи, че жалбата е допустима, но по същество-неоснователна. По проведената публична продан за периода от 11.04.2022 г. до 11.05.2022 г. за купувач на имотите бил обявен взискателят и ипотекарен кредитор -„А.К.Б.“ ЕООД при цени както следва: за ап.20- 290 хил.лева с ДДС, за магазин № 3 – 120 000 лв. с ДДС или общо 410 040 лв. с ДДС. Описаните имоти били обременени с вещни тежести – договорни ипотеки и възбрани.

Вземанията на взискателят и ипотекарен кредитор -„А.К.Б.“ ЕООД 2 подлежали на предпочтително удовлетворяване по реда на чл.136, ал.1 ЗЗД.

Вземането на присъединения взискател СО подлежало на удовлетворяване преди вземанията на взискателят и ипотекарен кредитор - „А.К.Б.“ ЕООД и на присъединения взискател – ТД на НАП- чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД. А вземанията на взискателят и ипотекарен кредитор -„А.К.Б.“ ЕООД на основание чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД подлежали на удовлетворяване преди вземанията на присъединения взискател „Г.-Д.“ ЕООД. Вземанията на присъединения взискател ТД на НП на основание чл.136, ал.1,т.6 от ЗЗД имали предпочтително удовлетворяване преди вземанията на присъединения взискател „Г.-Д.“ ЕООД. Процесните недвижими имоти били възложени на „А.К.Б.“ ЕООД. Последният бил направил прихващане по чл.495 ГПК относно цената на която са продадени недвижимите имоти.

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпределението се подава в тридневен срок от деня на предявяването му.

Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден- ал.1.

(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

Целта на предявяване на изготвеното разпределение е заинтересованите от него лица да се запознаят със същото, за да могат да го обжалват, ако счетат, че то накърняваправата им. При това положение предявяването е от значение за упражняване правото на жалба от страните в рамките на срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК , започващ да тече от предявяването, когато те са били редовно призовани за него, а в случай, че не са били надлежно уведомени, срокът за тях не е започнал да тече .

Видно от л.739 от изп.дело разпределението е предявено на 10.06.2022 г.

Жалбата е подадена на 13.06.2022 г., т.е. в предвидения от закона преклузивен срок.

Следователно жалбата е допустима.

По основателността на жалбата:

3

Съгласно чл. 136 ЗЗД ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1 . вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;

3 . вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.

Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изп. дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. Най-напред се отделя сума за изплащане на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение /чл. 136 от ЗЗД /, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението участват само взискатели, т.е. кредиторът, по чиято молба е образувано и започнато изпълнителното производство, и присъединените кредитори. Присъединяването на кредитори става въз основа на молба до съдебния изпълнител, към която се прилага изпълнителния лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен по друго дело /чл. 456 от ГПК/, като Държавата е винаги присъединен взискател за публичните и други вземания по чл. 458 от ГПК.

4

Жалбоподателят претендира да е присъединен взискател по силата на молба, вх.№ 23881 от 21.10.2021 г.

Настоящата инстанция намира, че при изготвянето на процесното разпределение от ЧСИ не са били допуснати твърдените от жалбоподателя, нарушения:

По въпроса за разноските:

Съгласно приетото в т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или найголямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат. Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. В този ред не се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

В горецитираното ТР изрично е прието, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД разноските на присъединените взискатели какъвто е „Гея Дек“ ЕООД. В случая първоначален взискател е „А.К.Б.“ ЕООД. Освен това платените разноски са във връзка с оспорване на оценката на недвижимите имоти. Това процесуално действие е забавило извършването на публичната продан. А освен това така извършените разноски не са ползвали останалите взискатели поради което не следва да се удовлетворяват в хипотезата на чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД.

5

Следва да отбележим, че по отношение на въпроса за разноските на жалбоподателя относно оспорване на оценката, същият довод е бил предмет на обсъждане с влязло в сила решение № 272/11.02.2022 г. по в.гр.д.№ 992 по описа за 2022 г., с което жалбата на „Г.-Д.“ ЕООД срещу предходно разпределение е била оставена без уважение. Видно от съдържащото се в изп.производство л.721 решение от 17.05.2022 г. на САС по ч.гр.д.№ 1105 по описа за 2022 г. на ТО, пети състав, изложеното от СГС /и от настоящия състав/ е споделено от апелативния и решение № 272/11.02.2022 г. по в.гр.д.№ 992 по описа за 2022 г. е било потвърдено.

Относно разпоредбата на чл.464 ГПК:

От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за образувано дело по подадената от него искова молба, вх.№ 12930 от 07.03.2022 г. , предявена пред СГС с правно основание чл.464 ГПК.

Независимо от това настоящата инстанция извърши проверка и констатира, че образуваното по тази искова молба т.д.№ 446 по описа за 2022 г. на СГС, ТО, VI-10 състав, е било прекратено с определение от 14.07.2023 г. поради оттегляне от страна на „Г.-Д.“ ЕООД, искове срещу -„А.К.Б.“ ЕООД и „Т.И.“ ЕООД.

Следва да посочим и, че висящността на спора по иска по чл.464 ГПК не води до незаконосъобразност на действията по изготвяне на разпределение. Това е така, защото нормата на чл.464, ал.1,изр.2 ГПК касае само предаване на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане и същата не следва да се тълкува разширително. В този смисъл са и разясненията дадени в т.1 от ТР № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това с иска по чл.464 ГПК не е било оспорено цялото вземане, а само това за договорна и наказателна лихва.

Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 18685 от 13.06.2022 г., подадена от „Г.-Д.“ ЕООД, присъединен взискател, срещу разпределение по изп. дело 6

№ 20208580401655 по описа на ЧСИ У.Д., рег.№ 858 на КЧСИ, район на действие СГС, предявено на 10.06.2022 г., като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от съобщението за постановяването му, съгласно чл.463, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове: