Решение № 85 от 01.07.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Дулово, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100302 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Ш. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: **** чрез адв. Л. Б. от АК-София, против ***“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 24.11.2022 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ****. По силата на този договор ответната банка му е предоставила в заем сумата от 2 500.00 лв. Договорът бил сключен при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40.95% и годишен процент на разходите (ГПР) от 46.95%. Погасителният план предвиждал заплащане 16 месечни вноски по 242,46 лв.. Общата дължима сума възлизало на 3 879,43 лв.. Към сумата на главницата по реда на чл. 7.1 от договора е присъединена застрахователна премия „Защита на кредита и сметките“ в размер на 451.84 лв.

Ищцовата страна поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен. Главният установителен иск е аргументиран с твърдения за наличие на неравноправни клаузи, които нарушават изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

На първо място се твърди, че уговореният ГЛП от 40.95% е прекомерен, явявал се неравноправна клауза и нарушавал добрите нрави.

На второ място се сочи, че ГПР е увеличен по скрит начин чрез изкуствено изключване на застрахователната премия от 451.84 лв. от общия разход по кредита.

Според ищеца сключването на застраховката е било вменено като задължително условие, което правело клаузите на чл. 7.1 и чл. 7.2.2 от договора за потребителски кредит неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, целящи заобикаляне на закона (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). При включване на премията ГПР нараствала на 94.70%, което надвишавало тавана по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (52.95% към ноември 2022 г.).

1

Поради това се претендира обща недействителност на договора на основание чл. 22 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Ищецът заявява още, че е внесъл по договора общо сумата от 2 678.00 лв..

Тъй като според него договорът е изцяло нищожен, на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата от 2 500.00 лв., а разликата от 178,00 лв. се явявала платена без основание.

С оглед на тези твърдения се отправят следните искания към съда:

1.Главен установителен иск (чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 22 ЗПК): Да се признае за установено, че договорът е изцяло нищожен поради наличие на неравноправни клаузи и нарушаване на законовия таван на ГПР, поради което ищецът не дължи суми над главницата от 2 500,00 лв.

2.Алтернативен установителен иск (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП): Да се прогласи за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 7.1 и чл. 7.2.2 от Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 24.11.2022 г., която предвижда сключване на застраховка.

3.Осъдителен иск (чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД): Ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца сумата от 178,00 лв. като платена без основание по един нищожен договор и представляваща неоснователно обогатяване.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя писмени доказателства.

По делото е постановено изрично определение, с което ищецът е изцяло освободен от внасяне на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „***“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни по основание и размер.

Ответникът твърди, че договорът е сключен валидно по реда на ЗПФУР чрез мобилното приложение на банката с електронен подпис.

По отношение на доводите за неравноправност, банката поддържа, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са изцяло спазени, а клаузите са индивидуално договорени и изразени на ясен и разпознаваем език.

Стойността на ГПР (46.95%) е под законовия лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Размерът на възнаградителната лихва (ГЛП от 40.95%) съответства на пазарните реалности и не съставлява неравноправна клауза, нито нарушава добрите нрави.

Застрахователната премия в размер на 451.84 лв. е сключена като изцяло допълнителна и незадължителна услуга по свободно желание на потребителя, обективирано в Заявлението-декларация и Сертификата. Тъй като сключването на кредита не е било обвързано със застраховката, същата не представлява общ разход по кредита и правилно не е включена в ГПР.

Клаузите не са неравноправни, тъй като не създават необосновано правно или фактическо преимущество за банката.

Моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит с № **** от 24.11.2022 г. е в унисон с разпоредбите на ЗПК и не са налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК за обявяването му за недействителен. В тази връзка, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.Претендира 2 разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от правна страна:

По главния установителен иск за нищожност на договора поради неравноправни клаузи и по алтернативния иск:

Не се спори между страните, че на 24.11.2022г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № **** за сумата от 2 500 лева.

Процесният договор притежава белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като ищецът има качеството на потребител, а ответникът – на кредитор. Договорът е сключен валидно от разстояние чрез електронни изявления.

Правния спор по главния иск е дали атакуваните клаузи за лихва и застраховка притежават белезите на неравноправност по чл. 143 от ЗЗП и дали е налице прикриване на разходи, водещо до нищожност на целия договор на основание чл. 22 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При потребителските кредити, застрахователните премии се включват в общия разход и респективно в ГПР само тогава, когато сключването на застраховката е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предложените параметри.

В настоящия случай от представените с писмения отговор и приети като доказателства Стандартен европейски формуляр/л.10-л.13 от делото/ и Декларацията за потребностите/л.18 –л.22 от делото/, се установява по безспорен начин, че застраховката е заявена от ищеца като изцяло доброволна услуга. Ищецът изрично е подписал Заявление-декларация за застрахователно покритие изрично е декларирано, че застраховката е доброволна и не е условие за отпускане на заема. Сумата по премията е присъединена към главницата и финансирана от кредитора.Когато застраховката е доброволна, премията за нея не съставлява елемент от общия разход по кредита (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК) и правилно не е включена в изчислението на ГПР. Уговореният в договора ГПР от 46.95% е изчислен математически коректно и не надвишава максимално допустимия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (52.95%). Клаузите на чл. 7.1 и чл. 7.2.2 са ясни и не предизвикват значително преимущество във вреда на потребителя, поради което не са неравноправни. Следователно няма нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което да води до недействителност по чл. 22 от ЗПК

Относно уговорения ГЛП от 40.95%: Свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД е ограничена от добрите нрави. Прекомерният размер на възнаградителната лихва може да доведе до нищожност. При потребителските кредити обаче законодателят е въвел изричен законов таван за общото оскъпяване на кредита (чл. 19, ал. 4 от ЗПК).Клаузата определя основния предмет на договора (цената на кредита). Тя не може да бъде оценявана като неравноправна, ако е изразена на ясен и достъпен език (чл. 145, ал. 2 от ЗЗП).

Договорът съдържа точна цифрова стойност за ГЛП, която е била известна на потребителя преди подписването. Тъй като крайният ГПР (включващ лихвата) се намира под изрично въведения от законодателя таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, размерът на възнаградителната лихва сам по себе си не нарушава 3 добрите нрави и не съставлява неравноправна уговорка.

С оглед на изложеното, договорът за потребителски кредит не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.Поради липса на неравноправни клаузи и пълно съответствие на договора с повелителните норми на ЗПК, договорът е изцяло валиден. Главният установителен иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като клаузите за застраховка са уговорени доброволно и прозрачно алтернативният установителен иск за нищожност на чл. 7.1 и чл. 7.2.2 от договора също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

Осъдителният иск за връщане на сумата от 178,00 лв. е изцяло обусловен от основателността на претенциите за нищожност. Тъй като договорът за потребителски кредит е валидно и действащо облигационно основание, и не е нищожен, получените плащания по него не са лишени от основание. Поради това и осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена..

По разноските:

С оглед изхода на спора и пълното отхвърляне на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски на ищеца не се дължат. Поради липсата на основание за присъждане на разноски в полза на ищеца, направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява безпредметно за разглеждане в настоящото производство.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото по делото е представено изрично Определение на съда, с което ищцовата страна е изцяло освободена както от държавни такси, така и от разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, то искането на ответника за осъждане на ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение не може да бъде споделено и следва да се остави без разглеждане.

При пълно освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, при отхвърляне на иска разноските на насрещната страна не се възлагат върху освободеното лице, а дължимите държавни такси остават за сметка на бюджета на съда.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК, Дуловският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля предявения от Ш. Ш. С. с ЕГН: **********, с адрес: **** против „***“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** установителен иск за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 24.11.2022 г., е изцяло нищожен на основание чл.22 от ЗПК поради наличие на неравноправни клаузи и надвишаване на законния таван на ГПР, и че Ш. Ш. С. с ЕГН: ********** не дължи суми, надвишаващи главницата от 1278,23EUR (2 500,00 лв.), като неоснователен.

Отхвърля предявения от Ш. Ш. С. с ЕГН: **********, с адрес: **** против „***“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** 4 алтернативен установителен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 7.1 и чл. 7.2.2 от Договор за потребителски кредит № ****/24.11.2022г., предвиждащи сключване на застраховка, като неравноправни, като неоснователни.

Отхвърля предявения от Ш. Ш. С. с ЕГН: **********, с адрес: **** против „***“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 91,01EUR (178,00 лв.), платена по Договор за потребителски кредит № ****/24.11.2022г., като платена без основание, като неоснователен.

Оставя без разглеждане искането на „***“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ищцовата страна е изцяло освободена от заплащане на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.