Решение № 108 от 18.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. К., 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.а

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500034 по описа за 2025 година

С Решение № 502 от 03.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1397/2023 г., Районен съд – К. е признал за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на ответниците Ю. О. Ю. и Т. Ю. Ч., че Е. В. И. е собственик на ½ ид.част от ПИ с пл. сн. № 131, кв. 21 по действащ ПУП на с. Р.Л., общ. К., одобрен със Заповед № 767/26.05.1970 г., целият имот с площ 466 кв.м., с право на ползване на северната половина от имота, и на 7/8 ид.ч. от северната половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда – близнак, построена през 1958 г., на западната имотна граница с обща площ 111 кв.м., която част от сградата съдържа самостоятелно жилище със застроена площ 55.50 кв.м., с отделен вход от юг, състоящо се на първи етаж от 2 стаи и коридор и на втори етаж, с подход от външни стълби от 2 стаи и коридор, както и на 7/8 ид.ч. от стопанска постройка, представляваща едноетажна паянтова сграда, построена през 1977 г., на североизточните имотни граници със застроена площ 66 кв.м., състояща се от обор и сеновал, при граници на имота по скица от плана на селото: североизток –улица, северозапад – имот пл.сн. №130, югоизток – улица, югозапад – имот с пл.сн. № 131.

На основание чл. 537, ал.2 от ГПК с атакуваното решение съдът е отменил НА № 194, том 4, рег. №**921, дело № 768 от 06.06.2019 г. на 1 нотариус К.Д., с район на действие Районен съд - К., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 020 в частта, с която Ю. О. Ю. е признат за собственик на 1/8 ид.ч. от НУПИ с пл.сн. № 132, кв. 21 по плана на с. Р.Л., целият с площ 466 кв.м.; отменил е на основание чл. 537, ал.2 от ГПК НА № 66, том 7, рег. № 52223, дело № 1224 от 01.11.2019 г. на нотариус К.Д., с район на действие Районен съд - К., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 020, с който Ю. О. Ю. е признат за собственик на 7/8 ид.ч. от НУПИ с пл.сн. № 132, кв. 21 по плана на с. Р.Л., целият с площ 466 кв.м. и на 7/8 ид.ч. от северната половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда – близнак, построена през 1958 г., на западната имотна граница с обща площ 111 кв.м., която част от сградата съдържа самостоятелно жилище със застроена площ 55.50 кв.м., с отделен вход от юг, състоящо се на първи етаж от 2 стаи и коридор и на втори етаж, с подход от външни стълби от 2 стаи и коридор, както и на 7/8 ид.ч. от стопанска постройка, представляваща едноетажна паянтова сграда, построена през 1977 г., на североизточните имотни граници със застроена площ 66 кв.м., състояща се от обор и сеновал, при граници на имота по скица от плана на селото: североизток –улица, северозапад – имот пл.сн.№130, югоизток – улица, югозапад – имот с пл.сн. № 131.

Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Ю. О. Ю. и Т. Ю. Ч. да заплатят на ищеца Е. В. И. направените по делото разноски в размер на 1 312.50 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска; на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК е осъдил ищеца Е. В. И. да заплати на ответниците Ю. О. Ю. и Т. Ю.

Ч., направените по делото разноски в размер на 187.50 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.

Недоволни от решението са останали ответниците в първоинстанционното производство Ю. О. Ю. и Т. Ю. Ч., които с въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител, го обжалват като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, за което излагат подробни съображения. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , от ответника по въззивната жалба, ищец в първоинстанционното производство Е. В. И., е постъпил писмен отговор, с който същата се оспорва като неоснователна. Иска се постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание, въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Претендират присъждане на разноски, за които представят списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемият, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Окръжният съд, по повод депозираната въззивна жалба и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от имащо правен интерес от това лице, поради което е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

При извършената на основание чл. 269 ГПК служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по отношение преценка на правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред Районен съд – К. са предявени субективно съединени положителни установителни искове по чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответниците Ю. О. Ю. и Т. Ч., че ищецът Е. В. И. е собственик на ½ ид.част от поземлен имот с пл. сн. №131, кв.21 по действащ ПУП на с. Р.Л., общ. К., одобрен със Заповед № 767/26.05.1970г., целият имот с площ 466 кв.м., с право на ползване на северната половина от имота, ведно със северната половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда – близнак, построена през 1958 г., на западната имотна граница с обща площ 111 кв.м., която част от сградата съдържа самостоятелно жилище със застроена площ 55.50 кв.м., с отделен вход от юг, състоящо се на първи етаж от 2 стаи и коридор и на втори етаж, с подход от външни стълби от 2 стаи и коридор, ведно със стопанска постройка, представляваща едноетажна паянтова сграда, 3 построена през 1977 г., на североизточните имотни граници със застроена площ 66 кв.м., състояща се от обор и сеновал, при граници на имота по скица от плана на селото: североизток –улица, северозапад – имот пл.сн.№130, югоизток – улица, югозапад – имот с пл.сн. №131.

Ищецът твърди, че придобил ПИ чрез покупко-продажба от М.О.И. и Ю.О.М., за което бил издаден Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на пожизнено ползване №101, том първи, рег.№*834, дело №97/2023г. на нотариус Г.Х., с №*** и район на действие Районен съд – К., като продавачите придобили продадения от тях имот въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот със задължение за гледане и издръжка №124, том V, рег.№ 10439, дело №919/2009г., по описа на нотариус К.Д., от О.Ю.О., който бил техен баща. Дарението било извършено в полза на двете дъщери, които до последно гледали баща си и се грижели за него. Брат им, ответникът Ю. О. Ю., не бил в добри отношения с баща им.

След смъртта на бащата О.Ю.О. през 2013 г., двете сестри били против брат им да посещава имота, поради което и не го допускали в него. Твърди се, че в отсъствие на собствениците ответникът Ю. Ю. на няколко пъти самоволно и против волята им се опитал да осъществи фактическа власт над имота, разбивайки бравата и сменяйки патронника. Сестрите се противопоставяли на тези действия, викали ключар, жалвали се до кмета и полицейския инспектор.

В началото на 2023 г. двете сестри продали имота на ищеца Е. В. И., който е син на М.О.И..

След около два месеца ищецът констатирал, че ответникът Ю. О. Ю. се самонастанил в имота му и не го допускал до него. Сезирайки полицейските органи установил, че на 06.08.2019 г. ответникът Ю. О. Ю. се снабдил с констативен НА № 194, том IV, рег. №**921, дело № 768/2019г. за собственост на 1/8 ид.част от процесните имоти, която идеална част на 19.08.2019г. дарил на дъщеря си – втория ответник.

Сочи се още, че на 01.11.2019 г. ответникът Ю. се снабдил с НА за собственост на останалите 7/8 ид. части от процесните имоти, на основание давностно владение. По-късно, на 11.11.2019г. собствеността върху тези 7/8 ид. части от имотите първият ответник дарил на втория ответник Т. Ю. Ч..

В дадения по реда на чл.131 от ГПК отговор ответниците оспорват предявените искове, като твърдят че процесните сгради, представляващи 4 северната половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда – близнак, построена през 1958 г., обособена като самостоятелно жилище, и стопанската постройка, били изградени по време на брака на Ф.Е.И. и О.Ю.О., родители на първия ответник Ю. О. Ю.. Твърдят, че семейството живеело в спорния имот, но през 1983 г. Т. Ю. се разболяла от астма и нейният дядо О.Ю.О. - баща на баща й, ги изгонил от спорния имот, тъй като синът не приел съвета на баща си да не лекува и да изостави детето си. Майката Ф. починала през 2005г., като ответникът Ю. твърди, че е придобил собствеността върху 1/8 ид.част от спорния имот /земя и сгради/ по наследство от майка си през 2005 г.

Независимо от влошените им отношения, през 2005 г. бащата О.Ю.О. дал на сина си Ю. О. Ю. ключ за втория жилищен етаж на сградата и му предал владението върху него, като ответникът и понастоящем живеел в него, и поради това счита, че е своил имота и е демонстрирал владението пред сестрите си през периода, установен в разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС. Въз основа на изтеклата в негова полза придобивна давност, в качеството му на недобросъвестен владелец се снабдил с НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 66, том 7, рег. № 52223, дело № 1224/2019г. на нотариус К.Д.. Непосредствено след снабдяването с горепосочения НА, първият ответник дарил имотите на дъщеря си - вторият ответник, с НА № 86, том 7, рег. № 503607, дело № 1243/2019 г. на нотариус К.Д..

От фактическа страна в производството се установява следното:

По делото не е спорно, че О.Ю.О., починал на 27.06. 2013 г. в РТурция и Ф.Е.И., починала на 04.04.2005 г., са съпрузи, видно от акт за сключване на граждански брак № 54 от 16.08.1949 г. Техни наследници са Ю. О. Ю. /син/, Ю.О.М. /дъщеря/ и М.О.И. /дъщеря/ - удостоверение за наследници на О.Ю.О., с изх. №*1/22.03.2023 г., издадено от Община К. и удостоверение за наследници на Ф.Е.И. с изх. № 84/17.05.2023 г., издадено от кмета на с. Р.Л., Община К. /л.97/.

І. От представения по делото Договор за доброволна делба на съсобствен поземлен имот с пл. сн. № 132, кв. 21 по ПУП на с. Р.Л. № 13, том IV, рег. № 6808, дело № 608/2009 г. /л.138/ се установява, че О.Ю.О. и Р.Ю.О.

/братя/, доброволно са се споразумели от съсобствения им поземлен имот № 132 в кв. 21 по ПУП на с. Р.Л. да се образуват два дяла, като О.Ю.О. получил 5 дял № 1, съдържащ ½ ид.част от ПИ с пл. сн. № 131, кв. 21 по действащ ПУП на с. Р.Л., общ. К., целият с площ 466 кв.м., с право на ползване на северната половина от имота, ведно със северната половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда – близнак, построена през 1958 г., на западната имотна граница с обща площ 111 кв.м., която част от сградата съдържа самостоятелно жилище със застроена площ 55.50 кв.м., с отделен вход от юг, състоящо се на първи етаж от две стаи и коридор и на втори етаж, с подход от външни стълби от две стаи и коридор и едноетажна паянтова стопанска сграда, построена през 1970 г., на североизточните имотни граници със застроена площ 66 кв.м., състояща се от обор и сеновал, при граници на имота по скица от плана на селото № 767 от 26.05.1970 г.: североизток –улица, северозапад – имот пл.сн.

№130, югоизток – улица, югозапад – имот с пл.сн. № 131; а Р.Ю.О. получил дял № 2, съдържащ ½ ид.част от ПИ с пл. сн. № 131, кв. 21 по действащ ПУП на с. Р.Л., общ. К., целият с площ 466 кв.м., с право на ползване на южната половина от имота, ведно с южната половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда – близнак, построена през 1958 г., на западната имотна граница с обща площ 111 кв.м., която част от сградата съдържа самостоятелно жилище със застроена площ 55.50 кв.м., с отделен вход от юг, състоящо се на първи етаж от две стаи и коридор и на втори етаж, с подход от външни стълби от две стаи и коридор и едноетажна паянтова стопанска сграда, построена през 1970 г., на североизточните имотни граници със застроена площ 66 кв.м., състояща се от обор и сеновал, при граници на имота по скица от плана на селото № 767 от 26.05.1970 г.: североизток –улица, северозапад – имот пл.сн.