Определение № 413 от 20.09.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. ХАСКОВО, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20245600200567 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 - 6 от НПК.

С Постановление от 12.07.2024г. на прокурор при Окръжна Прокуратура - Хасково, на осн.чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.5 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 295/2023г. по описа на РУ- МВР Харманли, образувано за престъпление по чл.278 ал.6 от НК, като е прието, че лицето Д. В. П. е извършител както на това престъпление, така и на престъплението по чл.278а ал.2, вр. ал.1 от НК, но е наказателно неотговорен по смисъла на чл.33 ал.1 от НК, поради невменяемост. С постановлението е извършено произнасяне по веществените доказателства, като тези представляващи културни ценности, а именно ИКОНИ: „Свети Мина на кон“, „Св.Богородица Небесна Царица с Младенеца“, „Св.Богородица Страдаща със светци“, „Новозаветна Св. Троица“, „Три светители“, „ Св.Сава“, „Св.ап.Петър“, „Св.Богородица Неувяхваща роза“, „Кръщение Господне“, „Св.ап.Яков“, „Св.ап. Вартоломей“, „Св.Николай“, „Разпятие със Св.Троица и четири образа на чудотворни Богородични икони“, „Иисус Христос“, „Св.Богородица Декстра“, „Разпятие със светци“, „Благовещение“, „Св.Николай“, „Св.Богородица с Младенеца“ и „Св.Георги на кон убива змея“, както и МОНЕТИ И ПРЕДМЕТИ представляващи: Обект 1 – 56 броя монетообразни предмети с различен цвят, форма и големина, Обект 2 - 19 броя монетообразни предмети с различна големина и форма, обект 3 – 84 броя монетообразни предмети с различна големина, форма и цвят, обект 13 – 2 /два/ броя класьори съдържащи общо 148 бр. монетообразни предмети , а именно 1 бр. червен на цвят класьор с 91 бр. монетообразни предмети с различна големина, форма и цвят и 1 бр. черен на цвят класьор с 57 броя монетообразни предмети с различна големина, цвят и форма, е разпоредено на осн. чл.53 ал.1 б “б“, вр. чл.278 ал.7 и чл.278а ал.6 от НК да се отнемат в полза на Държавата и предадат на Регионален исторически музей – Хасково. За останалите веществените 1 доказателства, които не представляват културни ценности - ИКОНИ: „Св.Богородица Умиление“ / обект № 20 по описа на КИИЕ/, „Св.Йоан Предтеча и св.Йоан Рилски“ / обект № 23 по описа на КИИЕ/ , „Рождество Христово“ / обект № 24 по описа на КИИЕ/, „Св.Архангел Михаил“ / обект № 27 по описа на КИИЕ/ , “Св.Николай“ / обект № 12 по описа на КИИЕ/ ,“ Св.Богородица на трон / обект № 11 по описа на КИИЕ/, Обект 10 - 1 бр. икона с р-ри 27 х 47 см. дървена с изображение на човек , „Св.Богородица на трон със светци“ / обект № 13 по описа на КИИЕ/, „Св.Николай“ / обект № 4 по описа на КИИЕ/, Евангелие-датировка 1900 год., Разпятие с размери 52,6 x 29, 6 x 6,2 см., Разпятие с размери 50,5 x 28 x 4,8 см., както и ПРЕДМЕТИ И МОНЕТИ - книга с метален обков и изображения на светци с размери 20 х 28 см, 2 бр. дървени кръста с метално изображение /статуя/ на Исус Христос /разпнат/, единият с размери 52,5х29,5 см., другият с размери 50,5х28см. и 7 бр. монети, с постановлението е разпоредено да се върнат на лицето Д. В. П..

Недоволен от постановлението в частта с която посочените веществени доказателства са отнети в полза на Държавата и е разпоредено да се предадат на РИМ – Хасково, е останал жалбоподателя Д. В. П. с ЕГН ********** от **********, който с пространна жалба го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че разследването досежно въпросните веществени доказателства не било обективно и пълно, в тази му част постановлението не било мотивирано и не били изпълнени указанията дадени в определение по ЧНД № 284/2024г. на Окръжен съд Хасково, с което било отменено предходното постановление на прокурора обжалвано в същата му част, а настоящото страдало от същите пороци. Твърди се и, че от постановлението не ставало ясно кога въпросните вещи чието притежаване не било забранено, били придобити от жалбоподателя и дали е осъществен състав на престъпление, защо следвало да се идентифицират и регистрират като културна ценност, дали не попадали в обхвата на чл.7 ал.1 т.4, ал.4 от ЗКН и чл.6 ал.2 от Наредба № 1/21г. на МК и като такива не подлежали на идентификация и регистрация. Сочи се, че не били обсъдени приложимите норми на ЗКН и обясненията на жалбоподателя, а изводът на прокурора, че вещите представлявали културни ценности и задължително подлежали на идентификация, се основавал на заключението на вещите лица по назначените експертизи, които с жалбата се оспорват като необосновани.

Навеждат се и доводи за незадължителност на идентификацията съобразно чл.97 ал.3 от ЗКН, както и, че иконите не могли да бъдат въобще предмет на престъплението по чл.278 ал.6 от НК, понеже не били археологически обекти. Твърди се също липса на обосновка за приложението на чл.53 ал.1 б. „б“ НК, липса на произнасяне в диспозитива на постановлението, за веществените доказателства нямащи характера на ДКЦ - обекти №№ 30, 31 и 33 от експертния опис, за които в мотивите се приело, че следвало да се върнат на жалбоподателя. С тези доводи в резюме, се иска отмяна на постановлението в атакуваната му част и въпросните веществени доказателства да се върнат на жалбоподателя, включително обектите № 30, 31 и 33. В останалата му част, постановлението не е обжалвано.

Съдът, като прецени доводите в жалбата, тези в обжалваното постановление и събраните на досъдебното производство доказателства, намира, че жалбата е допустима, а разгледана по 2 съществото си е частично основателна, поради следното: По досъдебното производство, жалбоподателя не е привлечен като обвиняем и формално не попада сред субектите изброени в чл.243 ал.4 от НПК с право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В случая обаче разследването е било насочено против жалбоподателя и единствено обстоятелството, че е наказателно неотговорен по смисъла на чл.33 ал.1 от НК, е препятствало да му бъде повдигнато обвинение, като с постановлението е извършено произнасяне за вещи иззети от домът му, за които жалбоподателя се явява правоимащ и които с постановлението в обжалваната му част, са отнети в полза на Държавата. Така е засегнато правото му на собственост върху тях и способът му на защита е чрез жалба срещу посоченото постановление. Ето защо съдът намери, че жалбоподателят се явява страна заинтересована от изхода на наказателното производство и конкретно от произнасянето по веществените доказателства, поради което жалбата му против постановлението в атакуваната част, е допустима /в този смисъл е и Р. № 32/28.03.2003г. на ВКС по н.д. № 720/2002г. III н.о/. Обстоятелството, че според заключението по назначената на досъдебното производство, съдебно - психиатрична експертиза, жалбоподателят е невменяем, също не влияе на извода за допустимост на жалбата, доколкото не е установено да лишен от дееспособност по смисъла на ЗЛС и да не е в състояние поради психичното си заболяване, да се грижи за работите си, като на обратното сочи съдържанието на жалбата. На следващо място, постановлението предмет на настоящата проверка е второ по ред, като с първото от 08.04.2024г. наказателното производство по досъдебното производство е било прекратено на същото основание и е извършено идентично разпореждане с веществените доказателства. Това постановление е явно атакувано от жалбоподателя в същата чу част, в която с Определение № 251/20.06.2024г. по ЧНД № 284/2024г. на ОС – Хасково е отменено, като необосновано. Така постановлението в частта за прекратяване на наказателното преследване, на осн.чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.5 от НПК е влязло в сила с което и висящността на наказателния процес досежно деятелността, е завършила. Ето защо произнасянето по жалбата следва да стане не по реда на чл.111 ал.3 от НПК, а по настоящият ред.

Досъдебното производство е образувано на 11.05.2023г. при условията на неотложност, с първото действие по разследването и водено за престъпление по чл.278 ал.6 от НК. На досъдебното производство няма привлечен обвиняем. От събраните при проведеното разследване доказателства е установено от фактическа страна, че жалбоподателя П. живеел заедно с майка си - св.Й. П., родена през ***** г., в апартамент в *****************, баща му бил починал през 2014г. Жалбоподателя бил по образование ****, от 1990г. работел като ****, но заболял от „паранодна шизофрения“ от която бил лекуван стационарно в ЦСМП – Хасково през 2013г. След това продължил лечението си амбулаторно с прием на лекарства, чувствал се добре, но не работел. На 11.05.2023г. в ОД-МВР Хасково се получил сигнал, че П. съхранявал в домът си културни ценности и по този повод на същата дата, свидетелите В.Д. и М.Ч. – двамата ***** посетили адресът му в гр.Х.. При проведената от тях беседа, според показаният им жалбоподателя потвърдил, че имал в дома си такива ценности.

Свидетелите докладвали за това на дежурния в ОД – МВР – Хасково и на същата дата, на 3 място в жилището била изпратена дежурна група с разследващ полицай и при условията на неотложност извършено претърсване. При претърсването били намерени и иззети от дома на жалбоподателя вещи подробно описани в съставения протокол придружен с фотоалбум, а именно: 3 прозрачни пликчета с клипс обозначени като: Обект 1 съдържащ 56 броя монетообразни предмети с различен цвят, форма и големина, Обект 2 с 19 броя монетообразни предмети с различна големина и форма ,Обект 3 с 85 броя монетообразни предмети с различна големина, форма и цвят, 1 бр. книга с метален обков и изображение на светци с надпис на вътрешната страница „Eвангелие“ на латиница, завита с бяло парче плат - Обект 4 , 2 бр. дървени кръста с метално изображение /статуя/ на Исус Христос разпнат/Обект 5, 1 бр.икона /голяма/ с размери 66 х 89 см. с изображение на човек върху кон в изправено положение държащ копие пронизващо змей - Обект 6, 2 бр. икони /малки/ с изображение на хора - Обект 7, 1 бр. икона с р-ри 28 х 37 см. с изображение на човек и надпис: „Свети Петаръ“ - Обект 8, 1 бр. икона с размери 27 х 35 см. с изображение на човек и надпис: „СТЬIИ САВВА“ - Обект 9, 1 бр. икона с р-ри 27 х 47 см., дървена с изображение на човек - Обект 10, 5 бр. икони с различни размери и изображение на човек - Обект 11, 2 бр.икони – дървени с различни размери и изображение на хора - Обект 12, два класьора – единия червен на цвят съдържащ 92 броя монетообразни предмети с различна големина, форма и цвят, а другия черен на цвят съдържащ 62 броя монетообразни предмети с различна големина, цвят и форма, обозначени като - Обект 13, както и 16 броя икони с различна големина и изображения на светци обозначени като - Обект 14. Протокола за процесуалното действие което било одобрено от компетентния съд, бил подписан от разследващия орган, поемните лица и присъстващите, включително жалбоподателя, който писмено отразил в протокола, че иконите били негови и ги купувал от интернет и пазари, а монетите били наследство от баща му, който бил 50 години нумизмат. След изземването, вещите били огледани като веществени доказателства, за което се съставил протокол и фотоалбум. Според показанията на св.П. – майка на жалбоподателя, иззетите вещи били на синът й /жалбоподателя/, който колекционирал картини, икони и монети повече от 10 години, които купувал от пазари и по интернет. По повод данните за заболяването на жалбоподателя, в хода на разследването била назначена съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. от чието заключение е установено, че жалбоподателя страдал от психично заболяване „параноидна шизофрения“ с давност от около 30 години, което довело до напреднала, необратима и трайна емоционално волева промяна в личността му. Не можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да възприема и възпроизвежда правилно фактите от обективната действителност и да дава достоверни показания за тях. Не бил в състояние да участва в следствени действия, в съдебно заседание и да изтърпява наказание. В същата насока е изисканата информация от НЗОК, според която заболяването е отразено от 2009г., както и приложеното писмо от ЦПЗ – Хасково, според което жалбоподателя се водел там на диспансерен учет от 02.01.2013г. по повод заболяването си и бил хоспитализиран за времето от тогава, до 07.01.2013г. Явно поради това заключение, на досъдебното производство жалбоподателя въобще не е разпитан по реда на НПК.