Решение № 1176 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000501190 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ответниците С. Л. П., Л. С.

П. и Д. С .Л. /тримата в качеството им на наследници на първоначално конституираната ответница Р. Г. П./, както и по въззивната жалба на ответника В. М.

В. /наследник на първоначално конституираната ответница И. Г. М./.

Жалбите са подадени срещу решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 21 състав, постановено на 23.10.2020 г. по гр. дело № 11 102/2019 г., допълнено с решение от 10.12.2020 г., с което срещу С. Л. П., Д. С .Л., Л. С. П., Е. Г.

А., А. Г. М., Е. Й. А., В. Й. А. и И. Г. М. е бил уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот и е бил отменен констативният нотариален акт, издаден в полза на ответниците по иска.

Във въззивнате жалби и допълнително изготвените писмени бележки от процесуалните представителя на жалбоподателите се излагат съображения, че решението на градския съд е необосновано и незаконосъобразно.

Процесуалният представител на жалбоподателите С. Л. П., Л. С. П. и Д. С. Л.

П.ддържа, че необосновано градският съд е приел, че ищецът „Пайнер“ ООД е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, който е бил възстановен в полза на наследниците на Г. А. А.. Според жалбоподателите, с решение на съда, постановено по иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и последващо, 1 постановено по установителен иск, предявен на осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу праводателите на ищеца е признато правото на собственост на наследодателя на жалбоподателите върху процесния имот. Посочва се, че праводателите на „Пайнер“ ООД, които са наследници на Б. А. А., въобще не са имали право да искат възстановяване на имота в тяхна полза, тъй като наследодателят им никога не е бил собственик на този имот. Твърди се, че считано от 18.05.2016 г. наследниците на Р. П. са собственици на общо 1/5 идеална част от имота, заедно с другите наследници на Г.

А.. Поради това се прави извод, че през 2002 г. „Пайнер“ ООД е придобил имота от несобственик. По отношение на евентуално наведеното твърдение за изтекла в полза на ищеца придобивна давност се поддържа, че по силата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, до окончателното приключване на административното производство по ЗСПЗЗ липсва правна възможност на заявилите искане за възстановяване на правото на собственост лица да им бъдат отречени правата чрез възражение за придобивна давност, а срок за давност би могъл да започне да тече една след 18.05.2016 г., когато е постановено решението на ОСЗГ „Овча купел“.

Пълномощникът на жалбоподателя В. М. В. излага съображения, че дружеството ищец не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, тъй като с влязло в сила решение е признато правото на собственост на наследодателя на ответниците – Г. А. А., постановено срещу праводателите на дружеството ищец.

Поради това последващо произнасяне на Общинска служба по „Земеделие“ е недопустимо. Цитира се решение на АССГ, с което е прогласена нищожността на Решение на ОСЗ „Овча купел“, отменящо предходно решение по възстановяване на собствеността на наследниците на Б. А. А. върху същия имот. Посочва се, че ищецът „Пайнер“ ООД е закупил имота от несобственик.

По отношение на твърдението на ищеца, че е придобил имота и по давност, се излагат съображения, че по партидата на имота са вписвани искови молби, поради което през периода, в който са водени дела между наследниците на Г. А. и праводателите на „Пайнер“ ООД, дружеството не е владяло имота необезпокоявано, било му е известно, че имотът е предмет на спор за материално право и напълно обяснимо е предприело действия по водене на преговори с наследниците на Г. А..

И в двете жалби се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец „ПАЙНЕР“ ООД оспорва жалбите. Както в отговора на въззивната жалба, така и в допълнително представената писмена защита процесуалният му представител излага доводи, че обжалваното решение е правилно и постановено в резултат на законосъобразно проведен съдебен процес. Споделят се изводите на градския съд, че липсва правопораждащ акт, легитимиращ ответниците 2 като титуляри на собственост на процесния имот с оглед на приетото, че решение на съда, постановено по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не замества липсващото решение на ОСЗ. Излагат се доводи, че след като по делото липсват доказателства, решение № 5911/10.02.1999 г. на ПК да е било отменено, изменено или прогласено за нищожно, същото е проявило своето конститутивно действие и е легитимирало праводателите на дружеството като собственици на процесния имот към датата на закупуването му.

Сочи се, че не е налице основание да се приеме, че водените дела по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ обвързват „Пайнер“ ООД, който е придобил имота от лица, легитимирали се като собственици и към датата на придобиването по партидата на имота не е имало вписани искови молби.

Оспорва се твърдението на жалбоподателите, че решението, постановено по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, има пряк реституционен ефект.

Поддържа се и тезата, заявена при условията на евентуалност, за придобиване на правото на собственост по давност. Посочва се, че владението е упражнявано необезпокоявано, включително върху процесния имот е реализирано законно строителство. По повод оплакването, че съдът не е обсъдил приложението на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ се поддържа, че то не е обсъждано, тъй като съдът е признал правото на собственост на ищеца на основание извършената продажба, поради което не е било необходимо обсъждане на евентуално заявеното основание – придобиване на имота по давност.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

Останалите ответници, които не са подали въззивна жалба – Е. Г. А., А. Г. М., Е.

Й. А. и В. Й. А., редовно призовани пред настоящата инстанция, не се явяват и не изразяват становище.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Дружеството ищец „Пайнер“ ООД е предявило срещу ответниците положителен установителен иск за собственост на недвижим имот. Твърди, че правото му на собственост произтича от действителен договор за продажба, а при условията на евентуалност – от придобиването на същия имот по давност чрез упражняване на добросъвестно владение върху него, продължило над 5 години.

Ищецът „Пайнер“ ООД е приложил към исковата си молба четири нотариални акта, съставени през периода 2002-2003 г., с които от различни физически лица 3 дружеството е закупило съседни поземлени имоти, находящи се в гр. София, кв.29, местност „Югоизточен градски район 4“. По делото не се спори, че един от тях е процесният имот, който е включен по-късно в един общ имот с пл.№ 3478 от кв.29 – съгласно заповед № РД-06-59/27.02.2003 г. на кмета на район „Младост“, а по силата на последваща заповед № РД-06-249/22.07.2003 г., след обединяването с още един имот е получил планоснимачен № 3545. Безспорно е също, че обединеният от всички закупени от ищеца имоти към настоящия момент представлява УПИ V-250 от кв. 29 по плана на гр. София, м. „Младост-4“ и че този имот е бил застроен от дружеството.

Видно от скица № 15-364035-10.10.2014 г., издадена от Служба ГКК – София, образуваният общ имот е с площ от 6 170 кв.м и идентификаторът му е ***.

Относно придобиването на права върху процесния имот са представени следните доказателства:

С нотариален акт № 81, том VI, рег. № 18 270, дело № 961/2002 съставен на 18.12.2002 г. от нотариус В. Б., „Пайнер“ ООД се легитимира като собственик на поземлен имот с площ от 1 864 кв.м., съставляващ по скица имот пл.№ 1320 от кв.29.

Като продавачи на имота са посочени: Й. Б. А., А. С .Б., И. Б. И., Е. Б. Н., С. Д. Б., Л. С.

Н., Д. Б. В. и Г. И. Б.. Продавачите са удостоверили правото си на собственост върху имота с нотариален акт „за възстановено право на собственост на земеделска земя съгласно ЗСПЗЗ и по наследство“ № 56, том VI, дело № 938/2002 г. на нотариус В. Б..

Нотариалният акт е вписан в СВ на 18.12.2002 г.

Видно от самия констативен нотариален акт № 56, том VI, рег. № 18010, дело № 938/2002 г. съставен на 14.12.2002 г. от нотариус В. Б. , с него продавачите на имота са признати за собственици по наследство и по силата на решение № 5911/10.02.1999 г. на ПК – община Витоша. Нотариалният акт е бил вписан в СВ на 14.12.2002 г.

По делото е безспорно, че продавачите са наследници на Б. А. А..

Видно от разрешение за строеж № 71/10.06.2013 г., издадено от управление АГ при Столична община, на „Пайнер“ ООД е било разрешено построяване на жилищна група /апартаменти и ателиета/ – сгради А и Б в УПИ V-250 от кв.29. Представено е и разрешение за ползване от 14.08.2015 г. на същата жилищна група.

Ответниците – жалбоподатели по настоящото дело, за които не се спори, че са наследници на Г. А. А., в подкрепа на твърдението си, че собствеността върху процесния имот е възстановен в тяхна полза, са представили следните доказателства:

Решение № 5911 от 10.02.1999 г. на Поземлена комисия, община Витоша. С това решение ПК е възстановила в полза на наследниците на Б. А. А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници нива от 2,042 дка, находяща се в землището на с.

4

Симеоново, местността „Кютуклия“, представляваща имот № 1423.47 по кадастралния план от 1950 г. Посоченото основание за възстановяване е чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Със същото решение е отказано възстановяване на 1,017 дка от имота със същия номер.

Решение от 13.08.2003 г., постановено по гр. дело № 7324/2001 г. по описа на СРС, 44 състав. С него е бил уважен иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от наследници на Г. А. А. срещу ПК „Витоша“. В мотивите на решението е прието, че към датата на образуване на ТКЗС собственик на имота е бил Г. А. и въпреки че след включването му в блок на ТКЗС нивата е била предмет на замяна, правото на възстановяване на собствеността следва да се признае на наследниците му.

Върху решението е отбелязано, че е влязло в сила на 23.10.2003 г.

Решение № 6325 от 17.11.2003 г. на ОСЗГ „Овча купел“, с което на наследниците на Г. А. А. е отказано възстановяване на нива от 1,5 дка, находяща се в землището на с. Симеоново, местността „Кютуклия“, представляваща имот № 1423.47 по кадастралния план от 1950 г. Като причина за отказа е посочено, че за имота е постановено решение по гр. дело № 7324/2001 г. на СРС, 44 състав и е налице влязло в сила решение на бившата ПК „Витоша“ № 5911 от 10.02.1999 г., с което имотът е възстановен на наследници на Б. А..

Решение на СРС, 41 състав, постановено на 26.04.2007 г. по гр. дело № 1957/2004 г. Видно от това решение, съдът е бил сезиран с иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от ищците Д. С. Г., Й. Г. А., Р. Г. П., Е. Г. А. и И. Г. М. – наследници на Г. А. А..

Съдът е признал по отношение на наследниците на Б. А. А., а именно – Й. Б. А., А. С. Б., И. Б. И., Е. Б. Н., С. Д. Б., Л. С. Н., Д. Б. В. и Г. И. Б., че нива с площ от 1,5 дка в м. „Кютуклия“ / „Панчарски път/ при стари съседи от две страни Б. Г., Ф. Д. М. и наследници на Т. А., представляващ по скица неурегулиран поземлен имот пл. № 1320 в кв.29 по плана на гр. София, м. „Югоизточен град“, район 4 по плана на гр. София, с площ от 1 864 кв. м., към 1949 г., е била собственост на наследодателя на ищците Г. А.

А..

В решението е посочено, че заявление за възстановяване на собствеността на Г.

А. е било подадено през 1992 г. от неговия наследник Й. Г. А. – за общо 11,9 дка, между които и нива, находяща се в м. „Панчарски път“.

Видно от мотивите на районния съд, като и от определение на ВКС, Четвърто-Б ГО на ВКС, постановено на 18.07.2006 г. по ч.гр. дело № 52/2006 г., искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен срещу наследниците на Б. А., първоначално е бил съединен с иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен и срещу ответника „Пайнер“ ООД. Но с влязло в сила определение производството срещу този ответник е било прекратено поради преждевременното предявяване на иска – тъй като легитимиращото ищците придобивно основание ще е налице едва след успешното провеждане на иска по чл.14, 5 ал.4 от ЗСПЗЗ и обусловеното от него конститутивно решение, постановено от органа по поземлената собственост.