Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3139 от 01.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2434/2025
Вид
Определение № 3139
Подписан
01.10.2025
В сила
01.10.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3139 гр. Пловдив, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502434 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК 207172780 против

Определение

№840/08.07.2025г. постановено по ч.гр.д.№364/2021г. на КРС, с което е изменено Разпореждане №767/28.01.2021г. по ч.гр.д.№364/2021г. по описа на КРС, в частта за разноските.Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се, съдът да отмени обжалвания акт и постанови друг, с което да определи размера на разноските в полза на адв. К. Б., в качеството и на процесуален представител на длъжника Л. П., в размер на 50лв.

Ответната страна не взима становище.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..

По реда на чл.248 от ГПК от пълномощника на длъжника Л. П. – адв.

1 адв. К. Б. е постъпила молба за изменение на постановеното разпореждане № 767 от 28.01.2021 г., в частта относно разноските, като се присъди на пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, по реда на чл. 38 от ЗА.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата, като е приел, че към датата на подаване на възражението по чл. 414 от ГПК разпоредбата е предвиждала адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева: „Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) За съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдия-изпълнителя или на нотариуса възнаграждението е 200 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание - 300 лв.“., поради което е присъдил на пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв.

Настоящият състав на съда споделя направените първоинстанционния съд правни изводи, по следните съображения: от

В определение № 102 от 14.03.2022 г. по ч.т.д. № 2481/2021г. на ВКС, І-о т.о. е даден отговор на материално правия въпрос за присъждане на разноски в заповедното производство, като ВКС приема, че във връзка разноските, касаещи подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в заповедното производство, приложима е разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, към датата на подаване на възражението по чл. 414 от ГПК разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 68 от 2020г./ е предвиждала адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Действително съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22), в каквато насока са възраженията на жалбоподателя. За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая, настоящият състав намира, че въпреки, че делото не е с фактическа и правна сложност, определеното възнаграждение на процесуалния представител в размер на 200лв, се явява справедливо и пропорционално на извършените 2 действия от процесуалния представител на длъжника, поради което обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК 207172780 против Определение №840/08.07.2025г. постановено по ч.гр.д.№364/2021г. По описа на КРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3