Решение № 17129 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17129 гр. С., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110120472 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от И. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 19Б, вх. А, ет. 2, срещу „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 23.06.2023 г., сключен между страните; евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща допълнителна закупена услуга „Фаст“ от процесния договор; евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща допълнителна закупена услуга „Флекси“ от процесния договор; по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14,46 лв., представляваща сбор на заплатени без основание суми по процесния договор.

Ищецът твърди, че сключили с ответника процесния договор, по силата на който му била предоставена сумата от 600 лв., при лихвен процент 40,90 % и ГПР 47,74 %, при 11-месечен срок на кредита и съответно общо дължима сума от 715,09 лв.

Съгласно т. VI от договора ищецът закупил услугата „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита за сумата от 240 лв., както и услугата „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на кредита за сумата от 360 лв. Допълнително начислените суми за горепосочените две услуги било уговорено да бъдат разсрочено заплащани заедно с вноските за главница и лихва, но по този начин общата заемна сума възлизала на 1315,09 лв. Ищецът заплатил сумата от общо 614,46 лв., като претендира с втория главен иск неоснователнозаплатените суми от 14,46 лв. Сочи, че клаузите относно двете допълнителни услуги са нищожни поради следните съображения: не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за 1 действия относно усвояването и управлението на кредита; клаузите са във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като длъжникът заплаща „нещо, което не ползва“ и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана от потребителя, с което се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, като така поставят изпълнението на задължението на търговеца единствено зависимо от неговата воля (чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП); въвеждат задължение за заплащане на нещо, на което страната има право по силата на закона, което нарушава принципа на равнопоставеност между страните; с клаузите се цели обезщетяване на вредите от неплатежоспособност на длъжника в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането за тези услуги прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката на неговата кредитоспособност, за което потребителят по правило не дължи такси и комисионни съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК; накърняват добрите нрави, като заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, обременяващи неоправдано потребителя; не са индивидуално уговорени, тъй като възнаграждението за тях е включено в договора, поради което длъжникът не е могъл да се откаже от тези клаузи, без да се откаже от сключването на самия договор

Сумите по двете услуги не са включени като част от общите разходи при изчисляването на ГПР по кредита като индикатор за общото оскъпяване на кредита, което води до нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определящ размер на ГПР до 5-кратния размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Не оспорва сключването на процесния договор, по силата на който предоставил на ищеца сумата от 600 лв.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключен между него и ответника договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него пороци на договора, водещи до нищожност на договора/процесната клауза – противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност. А в тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в процесния договор/процесната клауза.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на основание процесната клауза. А в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане, както и своите възражения.

С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание, съдът на основание чл. 146, ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който на 2 ищеца е била отпусната сумата от 600 лв.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 23.06.2023 г., същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 600 лв.; срок на кредита – 11 месеца; размер на вноската по кредита – 65,02 лв.; ГПР – 47,74%; годишен лихвен процент – 40,90%; лихвен процент на ден – 0,11%; дължима сума по кредита – 715,09 лв. Посочено е, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ в договора. Посочено е, че допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента, съответно използвана от последния, към сключването на договора. Редът за използването на закупената незадължителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на кредитора към договорите за потребителски кредит на физически лица.

Видно е от договора, че дължимото възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 240 лв.; а а за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 360 лв. Посочено е, че размерът на вноската по закупена допълнителна/и ислуга/и е 54,55 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че клиентът поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флески“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ко клиентът е закупил услуга „Фаст“ – дължи пълния размер на възнаграждението за същата. Посочено е, че общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е 1315,09 лв., общият размер на вноската е 119,57 лв. при дата на погасяване – 10 ден от месеца.

Съгласно чл. 15 от общите условия на „П. К. Б.“ ЕООД към договорите за потребителски кредит, приложени по делото и неспорени от страните, клиентите могат да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги към договора за кредит. Съгласно т. 15.1. от ОУ всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпваето на искането за отпускане на потребителски кредитв системата на „П. К. Б.“ ЕООД. Съгласно т. 15.2 от ОУ, всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава правп да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3.

Към процесното правоотношение по отпускане на кредит са приложими правилата на Закона за потребителския кредит, тъй като по делото липсват както твърдения, така и данни процесният кредит да е отпуснат на ищеца като физическо лице в рамките на евентуално осъществявана от него професионална или търговска дейност (арг. чл. 9, ал. 3 ЗПК, § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о.). Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на 3

Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В конкретния случай според договора и общите условия към него „допълнителната услуга „Фаст“ гарантира получаване на отговор на искането за отпускане на кредит до един час от постъпването му при кредитора. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Възнаграждението за „допълнителната услуга „Фаст“ следва да се квалифицира като такова за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Не може да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да изисква отделно възнаграждение. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Следователно клаузата „допълнителната услуга „Фаст“ в процесния договор за кредит, противоречи на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното, се извежда, че възнаграждението за „допълнителната услуга „Фаст“, без значение как е именувано от кредитора, в случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит – възнаградителна лихва, приход за кредитора. Следователно тази същото съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Възнаграждението за „допълнителна услуга „Флекси“ също представлява печалба за кредитора и съответно разход по кредита, който също следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани „допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, се касае за услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и до възможността да бъдат отложени погасителни вноски, респективно да се измени погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. (право на кредитополучателят да отложи погасяването на вноски при наличието на обективни причини за невъзможност на плащането). С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, което е постановено по напълно идентичен казус и с участието на същия кредитор, е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 4 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.