Решение № 6099 от 06.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2036/2026
- Вид
- Решение № 6099
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 206 · Кодекс на труда
- чл. 210 · Кодекс на труда
- чл. 210, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 210, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6099 гр. София, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20261100502036 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 103/05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 40 674/2025 г. на СРС, ГО, 170 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Р. Б. против "Столичен електротранспорт" ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 750 лева - трудово възнаграждение за м. май 2025 г., и за сумата 750 лева - трудово възнаграждение за м. юни 2025 г.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 21951/23.01.2026 г. на В. Р. Б. срещу решение решението.
Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът по чл. 128, т. 2 КТ да бъде уважен. Оспорва да дължи суми по см. на чл. 210 вр. чл. 206 КТ съгласно заповед № 69/25.02.2025 г. Сочи, че причините за ПТП от 17.02.2025 г. между два трамвая в гр. София са технически - неизправност на мотрисата. Мотрисата е изгубила ход. Твърди, че трамвайната мотриса е неизправна, а и при евентуалното използване на аварийната спирачка биха се наранили правостоящите пътници, падайки.
Подаден е отговор на въззивната жалба от 16.02.2026 г. от ответника “Столичен електротранспорт„ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба. Въззиваемият сочи, че спирачната система на мотрисата е изправна. Мотрисата била снабдена с три вида спирачки, а ватманът ищец не ги е задействал своевременно. Неоспорено останало в хода на производството пред СРС, че не са задействани спирачките. Съществувал запис от кабината на ватмана. Сочи, че процесната трамвайна мотриса е снабдена с три вида спирачки и ако една от тях не е проработила, то ватманът е могъл да използва 1 другите. От протокол № 37264033 се установявало, че мотрисата е изправна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника трудово правоотношение по трудов договор № 21/09.12.2021 г. бил назначена на длъжността „ватман“. Сочи, че на процесната дата 17.02.2025 г. при управлението на трамвай настъпил пътен инцидент – сблъсък с друг трамвай, поради слабата спирачна система на мотрисата. Оспорва да носи вина за ПТП, както и да е установен по надлежния начин размерът на вредите. Сочи, че е възразил против заповед № 69/25.02.2025 г. с възражение вх. № 05-01-430/06.03.2025 г. Вследствие на подаване на възражението бил намален размерът на сумата до размера от 1500 лв. Ищецът твърди, че сумата от 1500 лв. надвишава размера на трудовото му възнаграждение. Излага, че неправилно работодателят е удържал два пъти по 750 лв. от трудовото му възнаграждение и претендира на осн. чл. 128, т. 2 КТ сумата от 750 лева - трудово възнаграждение за м. май 2025 г., и за сумата от 750 лева - трудово възнаграждение за м. юни 2025 г.
Ответникът оспорва иска при твърдения, че при наличието на законовите предпоставки за това е удържал 750 лв. от трудовото възнаграждение на ищеца и на каса са внесени още 750 лв. във връзка с издадена заповед по чл. 210, ал. 1 КТ. Твърди, че на дата 17.02.2025 г. в София ищецът при управление на трамвай по бул. “Кн.
Мария Луиза“ при Пета градска болница поради отклоняване на вниманието не е спрял и е ударил стоящия пред него и спрял на забранителен сигнал на светофара трамвай. Били нанесени щети и на двете мотриси. Общият размер на щетата бил 3 134,01 лв. Сам ищецът в обясненията си заявил, че не е съумял да спре и не е натиснал спирачката “гъба“. Трамваят разполагал с три вида спирачки: първо, при натискане на спирачния педал според силата и начина на натиск, се задействат в този ред електро-динамичната спирачка, електро-механичната спирачка и електро-магнитна релсова спирачка; второ при отпускане на педал “бдителност“ машината веднага спира / този педал е винаги натиснат при движение с цел машината да спре, ако ватманът получи здравословен проблем /; трето, авариен бутон “гъба“. Ответникът твърди, че нито една от тези спирачки не е задействана и ПТП е допуснато по вина на водача при условията на небрежност.
В тази връзка е издадена заповед № 69/25.02.2025 г. за сумата от 2 105,25 лв., който размер е намален до 1500 лв. след подаване на възражение. Считано от 01.03.2024 г. трудовото възнаграждение на ищеца било именно в размер на 2 105,25 лв.
Ответникът твърди, че мотрисата е изправна, като представя документи за прегледи.
По така предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е в трудово правоотношение с ответника, а в тежест на ответника - че е заплатил в цялост трудовото възнаграждение на ищеца за м. 05. и м. 06.2025 г.
По възражението на ответника за ангажиране на имуществената отговорност на 2 ищеца в тежест на ответника е да докаже: наличието на противоправно поведение на служителя при или по повод изпълнението на трудовите му задължения, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя, което е извършено при условията на небрежност; имуществена вреда под формата на претърпяна загуба за работодателя; размер на вредата; причинно- следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените вреди; размер на месечното трудово възнаграждение на работника или служителя; издаване на заповед по чл. 210 КТ от работодателя; връчване на заповедта в сроковете по чл. 210, ал. 2 КТ.
Не е било спорно между страните, че по силата на трудов договор № 21/09.12.2021 г. ищецът е назначен при ответника по трудово правоотношение на длъжност “ватман“, като е постъпил на работа. Видно от Заповед № 172/25.03.2024 г. считано от 01.03.2024 г. на ищеца е увеличено трудовото възнаграждение на 2 105,25 лв.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от съдебносчетоводната експертиза, че на 19.05.2025 г. ищецът е внесъл с приходен касов ордер сумата от 750 лв. в касата на ответника. Също така от трудовото възнаграждение на ищеца за м. 05.2025 г. на осн. издадената заповед № 69/25.02.2025 г. по чл. 210 КТ са удържани още 750 лв.
Страните не спорят, а и се установява от констативен протокол от 17.02.2025 г., обяснения на ищеца и доклад от водача на мотриса, че на дата 17.02.2025 г. в гр. София по бул. “Кн. Мария Луиза“ при Пета градска болница се движели два трамвая, като ищецът е управлявал втория трамвай, следващ първия по линията. Първата мотриса спряла на забранителен сигнал на светофара, а мотрисата, управлявана от ищеца, не съумяла да спре и се ударила в предната мотриса /която е била спряла/, при което били нанесени вреди и на двете мотриси.
Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съгласно Сборни правила, чл. 107, ватманът е отговорен да регулира скоростта на движение, че да може да спре безопасно при забранителен сигнал на светофара.
Спорно между страните е дали ищецът е задействал спирачките на трамвая, дали спирачната система е била изправна, дали макар и задействана не е сработила спирачката и дали ищецът носи вина за настъпването на ПТП.
При спрял трамвай пред този, управляван от ищеца, ищецът е следвало да спре своевременно на подходяща дистанция от предния трамвай.
Трамваят, управляван от ищеца, разполага с три вида спирачки: първо, при натискане на спирачния педал според силата на натиск се задействат в този ред електро - динамичната спирачка, електро - механичната спирачка и електро -магнитна релсова спирачка; второ, при отпускане на педал “бдителност“ машината веднага спира / този педал е винаги натиснат при движение за да може машината да спре, ако ватманът получи здравословен проблем/; трето, авариен бутон “гъба“, който се задейства с ръка.
Според доклад на ищеца от 17.02.2025 г. той е предприел всички средства за спиране на мотрисата. Според подаденото от ищеца възражение от 06.03.2025 г. мотрисата е изгубила ход и ел. спиране. Сочи се във възражението, че ищецът не е натиснал спирачката „гъба“, понеже имало правостоящи пътници и те щели да паднат от рязкото спиране. Ищецът мислел да освободи педал „бдителност“. В исковата молба 3 ищецът навежда, че мотрисата била със слаба спирачна система.
Задействането на спирачките на трамвая, дори и само педала за електродинамичната спирачка, електро-механичната спирачка и електро-магнитна релсова спирачка, би било достатъчно за извършване спиране на същия.
Установява се от констативен протокол от 17.02.2025 г., че процесната мотриса е била с изправна спирачна система. Видно от удостоверение за техническа изправност на ППС от 12.11.2024 г. трамваят е бил технически изряден с работещи спирачки, в срок на техническия преглед. Твърденията на ищеца за това кои спирачки е задействал са непоследователни. Ищецът сам сочи, че не е задействал спирачката „гъба“, а относно отпускането на педал „бдителност“ не са формулирани изрични твърдения дали е сторено. Не се установяват отклонения в изправността на педала на спирачката на трамвая, а и са съществували други два способа за спиране.
Съдът намира, че ищецът е виновен за ПТП като в нарушение за ЗДвП не е съумял да спре при спряла пред него мотриса на друг трамвай на забранителен сигнал на светофара. Не се касае за непредвидено спиране на предния трамвай, а и в този случай следва да се поддържа подходяща дистанция със стоящото отпред ППС. ПТП е предизвикано от ищеца в условията на небрежност.
Вследствие на ПТП върху двете мотриси са нанесени вреди в размер на общо 3 134,01 лв. съгласно счетоводна оценка от 25.02.2025 г. Според заключението на съдебно – техническата експертиза средната пазарна стойност на вредите по двете мотриси е в размер на 3 524,46 лв. или в по-голям размер от възприетия от работодателя.
На осн. чл. 203, ал. 1 КТ служителят отговаря имуществено за вредата, причинена на работодателя по небрежност, като не отговаря за повече от едно месечно възнаграждение. Издава се заповед по чл. 210, ал. 1 КТ, срещу която служителят може да възрази.
В случая в предвидените за това срокове е издадена заповед № 69/25.02.2025 г., според която ищецът отговаря имущество за сумата от 2 105,25 лв., която сума съответства на размера на трудовото възнаграждение. Подадено е възражение от 06.03.2025 г. срещу размера на определената сума и с протокол № 324/25.04.2025 г. на Съвета за социално сътрудничество сумата е намалена до 1 500 лв. Съгласно молба от 14.05.2025 г. на ищеца то той приема така намаления размер на сумата за имуществена отговорност и не поддържа възражението.
С ПКО от 19.05.2025 г. ищецът е внесъл на каса 750 лв., а останалите 750 лв. са удържани от ТВ за м. 05.2025 г. Така ответникът работодател е заплатил в цялост дължимото възнаграждение за сочените от ищеца месеци и искът е неоснователен.
Решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 40 674/2025 4 г. на СРС, ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА В. Р. Б. ЕГН ********** да заплати на "Столичен електротранспорт" ЕАД ЕИК 121683785 сумата от 50 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5