Решение № 2030 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2030 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100509884 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17213/23.10.2023 г., постановено по гр.д. №19184/2022 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, С. А. Е., ЕГН **********, е осъден да заплати на В. С. Ю., ЕГН **********, на основание чл.31, ал.2 от СК сумата от 7429,55 лева, обезщетение за лишаване от ползването на ½ част от семейното жилище-апартамент №1, находящ се в гр. София, жк. „*******, за периода от 06.08.2019 до 06.04.2022, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С. А. Е., в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че са заведени няколко идентични иска за заплащане на обезщетение за различни периоди, като по гр.д. 75053/2017 г. на СРС, ГО, 156 състав искът на ищцата бил отхвърлен, като мотивите по това дело влизат в противоречие с обжалваното решение. Въззивникът сочи, че не владее имота, а го посещава от време на време за да го наглежда, като ищцата също имала ключ от имота.

Навежда, че живее в провинцията и не е пречел по никакъв начин на ищцата да ползва имота, която имала ключ от имота и противоправно му била отнела всички движими вещи от него. Въззивникт сочи, че ищцата умишлено крие настоящия си адрес с цел да не получава изпратените й нотариални покани да получи ключ от имота, което представлявало злоупотреба с право. Моли се за 1 отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск Въззиваемата В. С. Ю. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че по гр.д. 75053/2017 г. на СРС, ГО, 156 състав съдът е отказал допускането на поисканите привременни мерки с определение, което има действие и значение само в производството по делбата и не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Поддържа се, че с предоставяне по сила на съдебното решение за прекратяване на сключения брак между страните на цялото жилище за ползване само и единствено от съпруга С. Е., автоматично се ограничават правата на другия съсобственик – бившата съпруга В. Ю.. Сочи се, че не е необходимо ответникът да е ползвал лично имота, нито е необходимо да е била изпращана покана, за да дължи заплащане на обезщетение. В отговора се твърди, че изпратените покани от ответника за предаване на ключ от имота нямат отношение към основателността на предявения иск, а отделно касаят период, различен от процесния. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството е образувано по предявен от В. С. Ю. е предявила срещу С. А. Е. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС вр. чл.57 СК за заплащане на сумата от 7429,55 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ част от семейното жилище-апартамент №1, находящ се в гр.

София, жк. „*******, за периода от 06.08.2019 до 06.04.2022, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че С. А. Е. и В. С. Ю. са сключили граждански брак на 18.04.1987 г. , както и че по време на брака ищцата и ответникът в режим на съпружеска имуществена общност са придобили по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот процесния апартамент №*******, в жилищна сграда в кв. „*******”, гр.София. Не е спорно също така, че с Решение №137168 от 05.06.2017 по гр.дело №13503/2016, СРС, 84 състав на основание чл.50 СК е одобрено постигнатото споразумение между С. А. Е. и В. С. Ю. и е прекратен 2 сключеният между тях брак. С решението семейното жилище, находящо се на адрес:гр.София, ж.к. „*******, е предоставено за ползване на С. А. Е. без посочен срок на ползване и без да е посочен дължим месечен наем, но и без да е посочено, че предоставянето на ползването е безвъзмездно. В решението е посочено, че В. С. Ю. е напуснала семейното жилище, както и че от брака няма ненавършили пълнолетие деца. С влизане в сила на решението за прекратяване на брака е прекратена и съпружеската имуществена общност между страните /чл.27,ал.1 СК/ при равни /по ½ ид.ч./ дялове за съпрузите – арг. от чл. 28 СК.

Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права.

При регламентиране на ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за възмездност е в интерес на ползващия съпруг, тъй като ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя /чл. 249 ЗЗД/. Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение дали тази отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК или чл. 50 СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на един от съсобствениците съгласно чл. 56 СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено въз основа на утвърдено от съда споразумение. Законодателят не е възприел разрешение, при което съдът да се произнася служебно за размера на наемната цена, изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да постигнат съгласие за този размер. Предоставил е възможност на всяка от страните да сезира съда с искане за това, като не е определил срок в който същото може да бъде направено. Такова искане може да бъде направено както в бракоразводния процес, така и след неговото приключване с отделен иск. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпването на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставянето на достъп на другия съпруг (преустановяване на 3 ползването или осъществяване на съвместно ползване) или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващият съпруг – съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Ето защо когато имотът е съсобствен, в т.ч. придобит по време на брака, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при прекратяването на брака – както е в настоящия случай, специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не намира приложение, а се прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като обезщетението се съизмерва със средния пазарен наем, т.е. обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС съвпада с наема по чл. 57, ал. 2 СК. В този случай отправянето на покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена – в този смисъл Определение № 441 от 14.06.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело № 352/2012 год., IV г. о., ГК, Определение № 196 от 07.04.2014 год. на ВКС по ч.гр.дело № 1568/2014 год. , I г. о., ГК и Решение № 96 от 14.03.2016 год. на ВКС по гр.дело № 4842/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 71 от 29.06.2018 год. на ВКС по гр.дело № 2750/2017 год., II г. о, ГК, Решение № 199 от 15.01.2018 год. на ВКС по гр.дело № 154/2017 год., I г. о, ГК, Определение № 501 от 21.12.2020 год. на ВКС по гр.дело № 2683/2020 год., I г. о, ГК.

След влизане в сила на решението по бракоразводното дело, с което ответникът е получил ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с ищцата, той й дължи обезщетение за ползването на нейната идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се ограничават правата на другия съсобственик – бившата съпруга /ищцата/, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС – виж Решение № 133 от 04.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 535/2012 год., IV г. о., ГК.

По отношение довода във въззивната жалба, че ищецът не ползва имота и че е отправял покани до ищцата да й предаде ключ от жилището, въззивният съд намира следното: посочените обстоятелства биха имали значение, само ако е за време след като правото на ползване е прекратено – поради изтичане на срока или настъпването на други обстоятелства. В този случай в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на тези обстоятелства, както и че не ползва вещта в повече от притежаваната квота от съсобствеността. По делото нито се твърди, нито се установява настъпването на обстоятелства, които да са довели до погасяване възникналото по силата на Решение №137168 от 05.06.2017 по гр.дело №13503/2016, СРС, 84 състав право на ползване. В допълнение следва да се посочи, че по делото не са представени доказателства ищцата да е ползвала процесния недвижим имот, каквито твърдения са наведени от въззивника. От показанията на свид. Ю.С., които въззивният съд изцяло кредитира като логични, последователни и безпристрастно дадени, се 4 установява, че ответникът живее в процесния апартамент, като до м. октовмри – ноември 2022 г. свидетелката е виждала ответника в апартамента.

От показанията на свидетелката се установява още, че през 2016 г. ищцата излязла на квартира и от тогава не живее в имота, ищцата нямала ключ от имота, а ответникът бил сменил патрона на бравата на входната врата на апартамента.

Относно довода на въззивника по отношение приетото в решението по гр.дело №74053/2017 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, в частта му, в която е отхвърлено искането на В. С. Ю. по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на С. А. Е. да заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лв. за ползването на процесния недвижим имот, въззивният съд намира следното: решението в посочената част има характера на определение /за допускане на привременни мерки/ и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава материално-правен спор между страните.

От заключението на изготвена СТЕ се установява, че пазарният наем за процесния апартамент е 14 859 лева за периода от 06.08.2019 до 06.04.2022г., като ищцата като собственик на ½ ид.ч. от имота има право на обезщетение в размер на половината от общата пазарна цена, т.е. на 7429.55 лева. Ето защо и предявеният иск се явява изцяло основатен.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d22b8740-5c17-4968-9c0a-bcf312804ada