Решение № 4642 от 22.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4642 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110215858 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД с ЕИК ********** против наказателно постановление (НП) № 842557-F833156 от 04.08.2025 година, издадено от директора на ТД на НАП-София, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки за осъществен вътресъюзен внос /ЗСВТС/ за това, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.11, ал.1 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки за осъществен вътресъюзен внос.

С жалбата се претендира отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. При условията на евентуалност се изтъква, че наложената санкция се явява несъразмерна спрямо характера на нарушението и се моли съда за изменение на процесното наказателно постановление в тази част.

Изтъкват се и доводи за приложение на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, тъй като в настоящия случай нарушението е извършено за първи път и е отстранено още преди започване на административнонаказателното производство.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Иска от съда да отмени процесното НП; при условията на евентуалност – да намали размера на наложеното наказание.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител, редовно упълномощен, който оспорва жалбата с молба за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като намира адвокатското такова за прекомерно, във връзка с което прави възражение.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.04.2025 година в офис „Център“ при ТД на НАП-София, на адрес:

*********** е извършена проверка на „*****“ ЕООД с ЕИК **********, възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П-22221025047906-0РП001 от 13.03.2025 година, свързана със спазване на разпоредбите на Закона за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки. Проверката приключила с констатация, че за проверявания период от 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г. дружеството-жалбоподател не е подало Интрастат декларация с изчерпателни данни за вътресъюзен внос. Дружеството като интрастат оператор е длъжно да подава месечна инстрастат декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период на основание чл.11, ал.1 от ЗСВТС, тъй като декларацията за реферетния период от 1 до 31 януари 2025 година е следвало да бъде подадена до 14.02.2025 година. Проверяващите установили, че за проверявания период декларацията е подадена от дружеството на 13.02.2025 г. с декларирана стойност на вътресъюзен внос в размер на 0,00 лева. В хода на проверката са предоставени документи – фактури и международни товарителници за транспорт, видно от които през реферетния период на територията на страната са пристигали стоки по ВОП на стойност 134 616,00 лева. Дружеството е подало коригираща декларация за вътресъюзен внос на 24.06.2025 година, приета с протокол № 53153 от 24.06.2025 година. Като е подадена с 4 месеца и 12 дни закъснение.

Извършена е преценка за това, че закъснението е с четири месеца и дванадесет дни, като нарушението е извършено на 15.02.2025 година – деня, следващ 2 крайния срок за подаване на Интрастат декларация с коректни данни за референтния период месец януари 2025 година.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля С. И.; АУАН № F833156 от 04.07.2025 година; пълномощни, справка-декларация по ЗДДС за м. 01.2025 година; протокол за прием на интрастат декларация №15997 от 13.02.2025 година и №53153 от 24.06.2025 година; резолюция за извършване на проверка №П-22221025047906-073-001 от 11.07.2025 година; Заповед № ЗЦУ-30-875 от 23.06.2025 година.

Показанията на свидетеля И. се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил конкретния АУАН, като в показанията си свидетелят накратко пресъздава случая и извършената проверка. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима. По съществото на спора:

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган.

Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е връчен на жалбоподателя, който е възразил по него. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН, и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са 3 сроковете по чл.34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

На жалбоподателя „*****“ ЕООД с ЕИК ********** е пвдигнато административно обвинение за това, че в периода от 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г. дружеството не е подало Интрастат декларация с изчерпателни данни за вътресъюзен внос. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗСВТС интрастат операторите подават Интрастат декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период.

На основание чл.12, ал.2 от ЗСВТС НАП при откриване на грешки в декларациите може да изисква от Интрастат операторите да представят счетоводни, търговски и други документи и носители на информация, както и да изготвят справки с цел установяване на достоверността на изразените данни в декларацията. В хода на проверката НАП е направило именно такова искане за такива документи с изх. № П-22221025047906-040-001.

Предоставени са следните документи: 2 бр. фактури/инвойс с номер 921000827 и ***. Към фактурите са предоставени международни товарителници за транспорт на стоките. Въз основа на това НАП е установила, че дружеството е осъществило ВОП на стоки, пристигнали на територията на страната през референтния период. В случая дружеството е подало нулева Интрастат декларация, макар в срока по чл.11, ал.1 от ЗСВТС, но е декларирало неверни данни, тъй като през референтния период е осъществило вътресъюзна търговия със стоки, без да отрази това в декларацията, подадена на 13.02.2025 г. Съгласно чл.12, ал.4 от ЗСВТС отстраняването на грешки в подадена месечна декларация или коригираща декларация се извършва от Интрастат оператора с подаване на коригираща декларация. Дружеството е подало коригираща декларация за референтния период, която е приета с протокол № 53153 на 24.06.2025 година с декларирана стойност на вътресъюзния внос в размер на 134 616 лева и обща статистическа стойност 291 255 лева. Според вмененото в нормата на чл.12, ал.6 от ЗСВТС Интрастат операторът е изпълнил задължението си за подаване в срок на месечна декларация, ако допуснатите грешки са отстранени в сроковете по чл.11, тоест, корекцията е следвало да бъде извършена до 14 число на месеца, следващ референтния период - до 14.02.2025 година.

4

Коригиращата декларация е подадена 4 месеца и 12 дни по-късно, което се явява нарушение на изискването на чл.11, ал.1 от ЗСВТС. За това нарушение законът в чл.17, ал.1 предвижда, че Интрастат оператор, който не подава декларация, не предоставя в предвидените срокове или не предоставя изчерпателни или верни данни в Интрастат декларация, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност. Съдът не споделя доводите в жалбата, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от обективна и субективна страна е нарушено изискването на чл.11, ал.1, макар че е подадена коригираща декларация, като последната е подадена след законоустановения срок в разпоредбата. Извършеното е формално нарушение, но макар и такова, се явява с достатъчна степен на обществена опасност, която обуславя ангажирането на административнонаказателна отговорност, тъй като в законовия срок не са били подадени данните, изразяващи се в хиляди левове от вноса на стоки. Това, че нарушението е извършено за първи път и че коригиращата декларация е подадена преди започване на административнонаказателното производство доброволно от дружеството, съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства. При това положение според настоящия съдебен състав НП, с което е наложено административното наказание „имуществена санкция“ следва да се измени в тази му част, като справедливо по размер се явява наказание, определено към средния размер, предвиден от законодателя, а именно в размер на 1000 лева.

Предвид изхода на делото и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за 5 защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ предвижда възнаграждение от 130.00 лв. до 190.00 лв.

Настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид, проведено е едно открито съдебно заседание и е разпитан един свидетел, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 130.00 лв., което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите (НАП).

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 842557-F833156 от 04.08.2025 година, издадено от директора на ТД на НАП-София, с което на „*****“ ЕООД с ЕИК ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.17, ал.1 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки за осъществен вътресъюзен внос за нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1 от същия закон, к а т о НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 2000 лв. (две хиляди лева) на 1000 лв. (хиляда лева).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на НАП паричната сума от 130.00 лв., представляваща размер на юрисконсултско възнаграждение.