Решение № 14654 от 01.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14654 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110142553 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. С., ЕГН **********, с адрес ..., чрез процесуален представител адв. В. Н.- САК, със съдебен адрес ..., против ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от И.. и Д.Н.- управители, чрез пълномощника юрк. Е.И., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. I ЗЗД за сумата от сумата от 696,21 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожен, евентуално унищожаем поради грешка, измама или крайна нужда и явно неизгодни условия, Договор за потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 20.07.2021 г., до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор, въз основа на който е получила заем в размер от 1500 лв., със задължение да го върне ведно с уговорената възнаградителна лихва. Общата сума, която следвало да върне била 1679,85 лева, платима на 6 равни месечни вноски по 279,98 лева, всяка при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 11,99 % и ГПР в размер на 49,05 %, като кредитът е обезпечен с услуга ... с възнаграждение 840,15 лева. На 03.12.2016 г. ищцата погасила предсрочно цялата дължима сума в размер на 1500 лева за главница, 126,78 лева за възнаградителна лихва и 569,43 лева за възнаграждение за „поръчител“. Излага доводи, че договорът е нищожен поради противоречие със закона – чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради липса на форма по чл. чл. 10, ал. 1, във вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е сключен в предписаната от закона форма, доколкото не е била спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на договори от разстояние, както и при липса на валидно изразено от потребителя съгласие.

Поддържа, че договорът не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не е посочен съществен елемент от неговото съдържание (общ размер на кредита и ГПР), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в действителност надхвърлял законоустановения максимум. Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител е нищожна, тъй като единствената функция е да увеличава възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 от ЗЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, освен това тя не е включена в ГПР. Излага, че клаузата по кредита е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Въз 1 основа на изложените пороци намира, че целият договор за потребителски кредит е нищожен, евентуално унищожаем като сключен поради измама, грешка и при крайна нужда и при явно неизгодни условия, респ. че посочените клаузи за възнаградителна лихва е нищожна. Ето защо счита, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, с оглед което се дължи връщане на надплатения размер от 696,21 лв., за което предявява претенция.

Претендира разноски.

С исковата молба представя писмени доказателства и прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Прави доказателствено искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от страна на ищеца по процесния договор, включително всички налични документи в тази връзка, а именно- Договор за потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г., СЕФ, погасителен план, общи условия, Договор за гаранция (поръчителство) от 05.08.2016 г., погасителен план и общи условия към него. Прави искане по чл. 192 ГПК да се изиска от ... да представи справка за извършените плащания от ищеца към ответника за периода от 05.08.2016 г. до подаване на исковата молба.

С уточнителна молба от 13.08.2021 г. ищцата посочва, че предявява единствено осъдителен иск, като излага, че наведените твърдения за нищожност, респективно за унищожаемост, на процесния договор за кредит следва преюдициален въпрос, който следва да бъде изследван и решен в мотивите на крайния акт по същество.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Депозирано е становище № 89994/17.11.2021 г. преди откритото съдебно заседание, с което ищцата моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа исковете, в това число и изложеното в уточнителна молба от 13.08.2021 г., както и направените доказателствени искания.

Посочва, че не разполага с Договора за гаранция (поръчителство) от 05.08.2016 г., погасителен план и общите условия към него. До същите е имала временен достъп чрез онлайн платформа на дружеството ответник. Сочи, че при поискването им в офис на ответника й е било отказано да й бъдат предоставени. Не прави нови доказателствени искания.

С молба от 15.02.2022 г., озаглавено като „становище“, ищцата е направила искане за изменение на иска в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК, което е било уважено и допуснато от съда с Определение от 15.02.2022 г., като е прието увеличение размера на иска до сумата от 696,21 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете. Твърди, че предявените искове за нищожност са неоснователни и предявени срещу ненадлежна страна. Сочи, че е сключен валиден договор за кредит, за който не е предвидена форма за действителност (включително в ЗЕДЕУУ не е предвидено задължение за използване на квалифициран електронен подпис).

Поддържа, че ищецът е усвоил заемната сума в брой на касите на Изипей, както сама е пожелала, след като е кандидатствала чрез средствата за комуникация от разстояние и е била одобрена за кредита по подробно разписана процедура, която задължително включва предоставяне и запознаване с детайлна преддоговорна информация за условията на сделката. Поддържа, че годишният процент на разходите по договора е правилно изчислен, като включва само възнаградителната лихва и е под законоустановения максимален размер, а уговорената възнаградителна лихва е съобразена със спецификите на ответното дружество като небанкова финансова институция и размерът й не е прекомерен или нарушаващ добрите нрави. Сочи, че не са налице и останалите твърдени от ищцата пороци на договора.

Договорът е на ясен и разбираем език, предоставена е изискуемата информация и правото на отказ е разяснено. Възнаградителната лихва не включва възнаграждение за услугата Фератум Банк и се включва в петкратния размер на законната лихва. Счита, че не са налице основания за нищожност и унищожаемост на договора, както и крайна нужда и явно неизгодни условия. Претендира разноски.

Към отговора прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания по чл.

190 ГПК за задължаване ищеца да представи Договор за гаранция и погасителен план към него, сключен с ... ЕАД и документи във връзка заплатените от него суми по процесния 2 договор, вкл. изпратената му преддоговорна информация и погасителен план към Договор за потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г. Също така прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направените възражения и оспорвания.

В срока за писмени бележки ответникът по делото е депозирал писмена защита с вх.

№ 38515/28.02.2022 г., в който излага, че съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ГПР е в размер на 49,05 %, тоест същият не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Посочил е, че ищецът е имал право на избор между това да ползва услугите на ... или да ползва посочено от него лице като поръчител, като в последния случай не се дължало заплащане на възнаграждение. Твърди, че възнаграждението за гаранция на ... не следвало да се включи в ГПР, тъй като услугата се предоставяла от едно трето лице, различно от ответното дружество. Посочва, че ищецът е избрал да плаща възнаграждение на ... по банкова сметка на „...“. Поддържа, че заплатените суми от ищеца са били извършени на валидно правно основание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването й по валидни договорни клаузи.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1500 лв.

Видно от приложения и приет по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г. последният е сключен при следните параметри- ГПР в размер на 49, 05 %, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 11,99 %, сумата по кредита следва да се погаси чрез плащането на 6 вноски, като падежът на първата вноска е 04.09.2016 г. Ищцата е следвало да заплати вноските съгласно погасителния план към договор, а именно- сумата от 203,93 лв. на 04.09.2016 г., сумата от 228,99 лв. на 04.10.2016 г., сумата от 257,65 лв. на 03.11.2016 г., сумата от 290,45 лв. на 03.12.2016 г., сумата от 327,97 лв. на 02.01.2017 г. и сумата от 370,86 лв. на 01.02.2017 г.

От представените по делото общи условия на ... се установява, че в т. 12 от същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът за неговото упражняване. В т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че ако дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството, последното има право в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателят на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя. Със сключването на Договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за извършването на тези действия от дружеството. В т. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от ... в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема.

По делото не беше представен договор за гаранция, сключен с гарант ..., но доколкото не се спори, че ищецът е осигурил обезпечение на кредита чрез сключването на договор за поръчителство с трето за спора дружество – ..., партньорско дружество на ответника, то същото обстоятелство следва да се приеме за безспорно установено.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от 3 страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно ищцата е заплатила по сметка на ответното дружество такса за предоставяне на поръчителството в размер на 569, 43 лв. Съгласно данните изложени в таблицата / л. 142-143 по делото/ по съдебносчетоводната експертиза възнаграждението за даденото обезпечение било включено месечната погасителна вноска ( от първа до четвърта включително). След извършена проверка в счетоводството на ответника вещото лице установява, че ищцата е изплатила общо сумата в размер на 2203,71 лв., от които 1500 лв.- главница, 126,78 лввъзнаградителна лихва, 7,50 лв- такса предсрочно прекратяване, и 569,43 лв.- гаранция за даденото обезпечение от .... Вещото лице, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, изчислява, че фактическия размер на ГПР, включващ както лихвата, така и „такса за предсрочно прекратяване на кредита“, и „такса за банкова гаранция към ... ЕАД“, при фактически изплатени 2203,71 лева, пряко или косвено свързани с кредита и при запазени основни параметри на кредита, се равнява на 584,71 %.