Решение № 3416 от 20.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3416 гр. София, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К Н. П при участието на секретаря П У. С като разгледа докладваното от К Н. П Административно наказателно дело № 20241110203360 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалва се от жалбоподателя И. М. И., ЕГН: **********, Наказателно постановление /НП/ № 42-0006441 от 09.05.2023 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна адмиистрация“ - София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАвтП и чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания, както следва:

Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10,00 /десет/ лв. за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП;

Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лв. за извършено нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 4 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

С подадената жалба жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на издаденото НП, като счита, че не е извършил процесните нарушения.

По време на съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител - адвокат Димитър Андонов, който в хода по същество поддържа жалбата и навежда доводи, че жалбоподателят е 1 притежавал необходимата квалификация и не е притежавал в себе си картата за квалификация на водач поради технологичния срок за издаването й.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Директор на РР „АА“ - София, редовно призована, не изпраща представител и не взима становище по жалбата. В съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2023 г., около 16:36 часа, в гр. , ул. „“ на около 100 м. след пътен възел с “ с посока на движение с. жалбоподателят И. М. И. е шофирал влекач, марка „ВОЛВО“ модел ФХ480 с рег. от кат. N3 с прикачено към него полуремарке, марка „Ван“, модел „ЕККДТЗНИ“, рег. от кат. О4., като е извършвал международен товар на стоки.

Същият е бил спрян за проверка от А. Р. Д., на длъжност „инспектор“, като по време на нея е установил, че жалбоподателят не разполага с контролен талон и валидна карта за квалификация на водач, която е изтекла на 11.09.2022 г..

На същата дата е съставен АУАН № 00542 от А. Р. Д. в присъствието на свидетел И В П и жалбоподателя за установено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП: “Водачът не представя контролен талон към СУМПС“ и чл.

58 ал. 1 т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС: “При проверка водачът на превозно средство, извършващо международни превози на товари представя карта за квалификация на водача, която е с изтекъл срок на валидност до 11.09.2022 г., като е подписан от свидетелят и жалбоподателя без възражения.

На 09.05.2023 г. въз основа на горепосоченият АУАН от 05.04.2023 г. е съставено настоящето наказателно постановление, за което са му наложени административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАвтП и чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП са му е наложени административни наказания, както следва:

Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10,00 /десет/ лв. за 2 извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП;

Административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лв. за извършено нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 4 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмените доказателства, а именно: писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 00542 /05.04.2023 г. г., НП/ № 42-0006441 от 09.05.2023 г, карта за квалификация на водача Сер. № карта за квалификация на водача Сер. № Р223722, Известие с рег. № , Известие № 5200-3572/02.02.2024 г., длъжностна характеристика за длъжност „инспектор“, Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, Заповед № 315/16.01.2023 г. на директора на Регионална дирекция“ Автомобилна администрация“ - София, снимка на МПС и др.

Съдът кредитира писмените и веществените доказателства по делото като ги оцени като последователни, взаимнокореспондиращи, като разкриват механизма и всички съставомерни признаци на извършеното нарушение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице. НП е било връчено на 09.02.2024 г., а жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - на 22.02.2024 г. Същата се явява частично основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН - нарушението е извършено на 05.04.2023 г., актът за установяването му е съставен на 05.04.2023 г., а наказателното постановление е издадено на 09.05.2023 г.

При извършена проверка съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са абсолютни по своя характер и да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Съдът счита, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение 3 по чл. 58 ал. 1 т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС на посочената дата и място. Видно от съдържанието на посочената норма, за да е налице нарушение на тази разпоредба, следва да са налице няколко обстоятелства - на първо място да е налице водач на МПС от посочените категории, на второ място - този водач да не е притежавал въобще карта за квалификация на водача и на трето място, водачът да е извършвал международен превоз на пътници или стоки по време на проверката. Всички тези елементи от обективна страна следва да бъдат вменени на нарушителя като осъществени, защото липсата на който и да е от тях означава непълен фактически състав.

При анализа на събрания доказателствен материал - приложените писмени доказателства, както и вещественото доказателство-снимка на управляваното МПС, се установи безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна. На посочената дата жалбоподателят не е притежавал валидна карта за квалификация на водач, като същата е изтекла месеци по-рано, а именно на 11.09.2022 г.

От субективна страна нарушението е извършено непредпазливо като деецът не е предвиждал настъпване на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По отношение на възражението срещу наложеното административно наказание съдът счита, че АНО правилно е приложил закона на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, тъй като санкцията е определена в абсолютен размер.

Съдът не намери приложение на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, тъй като извършеното нарушение не се отличава със занижена обществена опасност в сравнение с обикновения случай.

По отношение на извършеното нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП съдът констатира, че по отношение на него е налице хипотезата на чл. 3 ал.

2 ЗАНН - до влизане на наказателното постановление в сила е последвала нормативна уредба, по-благоприятна за жалбоподателя, която води до отпадане на административнонаказателната му отговорност. В случая НП е издадено на 09.05.2023 г., като с обжалването му не влиза в сила, а с изменението от 05.08.2023 г. на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП непредставянето на контролен талон вече не се счита за административно нарушение и в тази част административнонаказателната отговорност на жалбоподателя следва да отпадне.

4

Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.

63д ал. 4 ЗАНН имат жалбоподателя и наказващия орган съобразно потвърдената и отменена част на наказателното постановление. В случая обаче само жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски в размер на 700 лв. съобразно представения списък с разноски, от които уважава 400 лв. съобразно отменената част. На въззиваемата страна съдът не дължи служебно произнасяне за разноските.

Предвид изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП в една част, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че се касае за нарушение по чл. 100 ал.

1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1, при интерес до 1000 лв. 400 лв. Съдът прие, че жалбоподателят е бил защитаван в хода на производството пред въззивния съд и адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Димитър Андонов в размер на 700 лв. и неговия размер е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в размер на 400 лева за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, предвид, че се прави възражение на наказващия орган за тяхната прекомерност.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42-0006441 от 09.05.2023 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на И. М. И., ЕГН **********, в ЧАСТТА, с която на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10,00 /десет/ лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 42-0006441 от 09.05.2023 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна адмиистрация“ - София, с което на И. М. И., ЕГН **********, в ЧАСТТА, с която на основание чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАвтП му е наложено 5 административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева извършено нарушение по чл. 2 ал. 1 от чл. 58 ал. 1 т. 4 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с адрес София 1000, ул. „Ген. Й.В. Гурко“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на И. М. И., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6