Решение № 119 от 11.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. С., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 90/12.06.2024 г., постановено по гр.д. № 642/2023 г. по описа на РС-С. са отхвърлени, предявените от Община С., ЕИК:

***** против Г. Н. Б., ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер от 3937,28 лева, която била платена без основание (липса на изпълняемо право) от Община С. по сметка на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 по изпълнително дело № 20187930400636, по което един от взискателите е ответникът Г. Н. Б.; на основание чл. 86 ЗЗД сума в размер от 1480, 38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.04.2020 г. до 25.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 26.10.2023г./ до окончателното й погасяване.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Община С., чрез адв. И.

Ц. с доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност.

В жалбата е изложено, че решенията, постановени в производство по чл. 435 и сл. ГПК не се ползват със сила на присъдено нещо.

1

Посоченият длъжник в процесните изпълнителни листа – Кметство В.Т. няма качеството на юридическо лице, т.е. няма процесуална правоспособност по ГПК. Изложено е, че нормата на чл. 429 ГПК не може да се тълкува разширително, а съдът не обсъдил действията по изпълнението. Твърди, че сумата е преведена по грешка, за което по делото били ангажирани писмени доказателства. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове уважени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба Г. Н. Б., чрез пълномощника си адв. С. Николова-Войнова е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Претендира разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице-ищеца по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Правната уредба на фактическите състави на неоснователно 2 обогатяване е обединена от общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността.

За основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: едно лице да се е обогатило неоснователно, друго лице да е обедняло и двете да произтичат от един и същ правопораждащ факт, за което да липсва правно основание.

С решение № 366 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. по описа на СОС е прието, че Община С. е длъжник по изпълнително дело № 20187930400636 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, поради което изпълнителните действия следва да се насочат именно към Община С., независимо че в изпълнителен лист № 309 от 12.03.2009 г., издаден по гр. д. № 309/2006 г. по описа на РС - С. въз основа на решение от 25.03.3009 г. по делото, като длъжник е посочено Кметство В.Т. и отказът на ЧСИ е отменен. Препис от жалбата, въз основа на която е било образувано произвоството, е бил връчен на Община С., депозиран е отговор, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Съгласно даденото разрешение в т. 3 от ТР №7/2014 г. на ОСГТК, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В мотивите е прието, че по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника /чл. 440 ГПК/. Решението по чл.

437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Защитата чрез иск по чл. 439 ГПК обаче е неприложима след приключване на изпълнителното производство.

Твърденията на Община С., че е допусната грешка при превода не се доказват. Показанията на свидетелката А.А., която е служител на ищеца, съдът преценява като заинтересовани. От тях също се установява, че преводът е направен във връзка с получено запорно съобщение от ЧСИ-Наталия Дангова. След постановяване на решение 3

№ 366 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. по описа на СОС, с което е прието, че Община С. е длъжник по изпълнителното дело, ищецът не може да се позовава на такава грешка.

Възражението за изтекла погасителна давност не може да се разгледа в настоящото производство, а само в производство по чл. 439 ГПК, което както се посочи е недопустимо, поради приключило изпълнително производство.

По изложените съображения решението на първостепенния съд се явява правилно, поради което следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК се препрати и към изложените от първоинстанционния съд мотиви.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна Г. Н. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 500,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/12.06.2024 г., постановено по гр.д. № 642/2023 г. по описа на РС-С..

ОСЪЖДА Община С. с ЕИК *****, със седалище: гр. С., ул.

„Ал.С.“ № 7, представлявана от кмета Е.И., да заплати на Г. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „З.Д.“, бл. 39, ет. 1, вх. Б, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4