Решение № 31 от 05.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Шумен, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630201688 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №8853164 от 14.03.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. Е. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител на жалбоподателя е представена писмена молба, в която изразява становище по даване ход на делото и по съществото на спора, като изрично заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като излага и подробни мотиви в подкрепа на искането си.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

При преценка допустимостта на жалбата съдът съобрази обстоятелството, че Електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя на 14.03.2024 год., като същият му е бил връчен на 02.04.2024 год. На 11.04.2024 год. Е. М. е депозирал декларация в сектор ПП, с която е декларирал, че на посочената в електронния фиш дата и място автомобилът е бил управляван от лицето Е. Д. М., като не е било приложено свидетелство за управление на МПС на посоченото лице. Видно от материалите по делото след извършена проверка от контролните органи по отношение на подадената декларация до жалбоподателя е било изпратено писмо рег.№869000-5722/16.04.2024 год., с което го уведомяват, че доколкото към декларацията не е приложено свидетелство за управление на МПС електронният фиш няма да бъде анулиран. В същото време от представените писмени доказателства в тази насока се установява, че писмото е било изпратено с пощенска пратка с обратна разписка, но същата не е била получена от лицето. Доколкото липсват доказателства лицето, депозирало декларацията, да е било уведомено за становището на административно-наказващия орган във връзка с депозираната декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и доколкото според настоящия съдебен състав в ЗДвП е налице празнота относно тези хипотези, при които административно-наказващия орган преценява, че издадените електронни фишове не следва да бъдат анулирани и не е предвидено в ЗДвП лицето подало декларацията да бъде уведомено за това обстоятелство, настоящият съдебен състав намира, че по този начин се нарушава правото на защита на наказаните лица, поради което се налага извода, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Липсва конкретна дата след депозиране на декларацията, от която да се счете, че лицето е узнало, че електронния фиш не е анулиран и от която дата да бъде преценено дали е изтекъл законоустановения срок. Предвид тези съображения съдът счита жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил марка „Опел Астра Ночбак“ с рег.№СА7858ХН, собственост на Е. Е.

М., с ЕГН********** на 14.03.2024 год. се движел по главен път ІI-73 с посока на движение към гр.Бургас. В района около км.14+480 на посочения пътен участък в 11.22 часа, където при ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 90 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 102 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №120ccce. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на жалбоподателя бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №8853164 от 14.03.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. Е. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, 2 ал.2, т.2 от ЗДвП. След връчването му на лицето на 02.04.2024 год. от негово име била депозирана писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на 14.03.2024 год. посочения в електронния фиш лек автомобил е бил във владение на лицето Е. Д. М., с ЕГН**********. Към декларацията не е било приложено Свидетелство за управление на МПС на посоченото в декларацията лице.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетеля И. П. С., от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и предявените на страните на основание чл.284 от НПК веществени доказателства посредством възпроизвеждането им чрез техническо средство.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И.

П. С., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита си обяснява начина, по който функционира системата и реда за боравене с нея. В същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа обстановка.

При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от камери съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се движи по посочения пътен участък със скорост от 105 км./час и че регистрационния номер на същия е СА7858ХН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 14.03.2024 год. в 11.22 часа лек автомобил марка „Опел Астра Ночбак“ с рег.№СА7858ХН, се е движел по главен път ІI-73 с посока на движение към гр.Бургас, като при ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 90 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 102 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%). Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо 3 средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №120ccce. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 105 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение, поради грешка в измерването, същата следва да се счита 102 км/ч.

По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, както и снимки в електронен вариант, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 14.03.2024 год. в 11.22 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е СА7858ХН. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №035-СГ-ИСИС/24.03.2023 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода от 21.03.2023 год. до 24.03.2023 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените като писмени доказателства по делото Писмо изх.№11-00-2/20.01.2025 год. на Областно пътно управление-Шумен, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 15.03.2024 год. и снимков материал се установява, че системата за автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №120ccce е била поставена съгласно изискванията, визирани в посочената по-горе наредба и то на пътен участък, където максимално разрешената скорост е била 90 км./час, без допълнително въведени ограничения на скоростта.

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 102 км/ч. и то в рамките на ограничението от 90 км./час, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с 4 разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, изразяващи се в липса на посочен издател и дата на издаване. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че по отношение съдържанието и реда за издаване на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия случай съдът намира, че са спазени всички нормативни изисквания по установяване на нарушението и налагане на съответната санкция. Още повече, че самия електронен фиш е издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш, утвърден със Заповед №Із-305 от 04.02.2011 год. и за органа който го издава не съществува процесуална възможност да дописва или добавя реквизити, различни от изрично посочените, в това число и такива, касаещи срока за обжалване и органа, пред който електронния фиш се обжалва.