Определение № 4773 от 20.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4773 гр. Варна, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100501620 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 29106/28.11.2023 г. от адвокат Й. А. – пълномощник на въззиваемата страна В. Р. Д. с искане за изменение на решението, постановено по в.търг.дело № 1620/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта за разноските досежно присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Молбата се аргументира с обстоятелството, че присъденото на насрещната страна възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт е над минималния размер от 100,00 лева съгласно наредбата за заплащане на правна помощ, което намира за прекомерно. Поддържа становището, че цената на иска е в размер на 10 лева, не са налице данни за фактическата и правната сложност на делото, осъщественото процесуално представителство било само под формата на писмени бележки, поради което присъждането на юрисконсултско възнаграждение над минималния размер се явявало необосновано.

Прави извод, че съдът е следвало да определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер – 100 лева за всяка инстанция. Отправя искане за съответно изменение на решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемата страна се присъди общо сумата от 300,00 лева за двете съдебни инстанции.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна „Дженерали застраховане“ АД на 06.12.2023. В едноседмичния срок по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С решение № 1379/22.11.2023 г. постановено по настоящото в. гр. дело № 1620/2023 г. по описа на ВОС, съдът е отменил изцяло Решение № 1485/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5649/2022 г. по описа на РС – Варна г., отхвърлил е предявения иск и е осъдил В. Р.

1

Д. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 550,00 лева, представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е депозирана на 28.11.2023 г., т.е. в едномесечен срок от датата на постановяване на решението, което не подлежи на обжалване, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответната страна по иска включващи юрисконсултско възнаграждение в размери 300 лева за производството пред първата и 150 лева пред въззивната инстанция.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото възнаграждение в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, препращащ към чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Видно е, че съдът не е определил възнаграждение за процесуално представителство на юрисконсулт над определения в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер. Правно ирелевантно е разбирането на молителя, че съдът следва да съобрази при определяне на разглежданото възнаграждение фактическата и правна сложност на делото. С преценка за фактическа и правна сложност на делото се свързва единствено намаляването на адвокатско възнаграждение като прекомерно съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, който в случая е неприложим и неотносим към определяне на обсъжданото възнаграждение. В случая съдът е преценил, че определеното възнаграждение съответства на обема и съдържанието на предоставената от юрисконсулта правна защита в производството пред двете инстанции. Видно е от материалите по делото, че процесуалният представител на ответника е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, но макар и да не се е явявал в откритите съдебни заседания, е изразявал писмени становища и е извършвал необходимите процесуални действия, заявявайки исканията си в писмен вид. Пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, което е мотивирало съда да определи два пъти по-нисък размер на възнаграждението. Извън минимален и максимален размер законът не поставя други императивни изисквания, които следва да бъдат съобразявани при преценка размера на юрисконсултското възнаграждение, от което следва, че съдът в рамките на своите дискреционни правомощия го е определил в установените от закона граници (в този смисъл константната практика на ВКС – напр. Определение № 116 от 3.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1403/2019 г., I т. о., ТК, Опр. № 130/31.03.2020 г. по т. д. № 1572/2019 г. на I т. о. на ВКС).

Ето защо, искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските ще се остави без уважение.

В настоящото производство разноски не се присъждат.

2

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 29106/28.11.2023 г. от адвокат Й. А. – пълномощник на въззиваемата страна В. Р. Д. с искане за изменение на решението, постановено по в.търг.дело № 1620/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта за разноските досежно присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3