Решение № 1623 от 10.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1623 гр. Варна, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20213110106879 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „***“ ЕООД срещу „Г.Д.“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 156,74 лв., представляваща главница за доставена и потребена ел. енергия по Договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД, дължима за м. ноември 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, което вземане е възложено на ищеца с Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на Софийски градски съд, VI-19 състав, както и сумата от 47,03 лв., представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху главницата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 261555/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

Твърди се в исковата молба, че по силата на постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. № 3343/2017г. на Софийски градски съд, е придобил вземанията на „**” ООД (в несъстоятелност), произтичащи от доставка на електрическа енергия. На 05.09.2017 г. „**” ООД - в несъстоятелност и ответникът сключили Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. “**”ООД се задължило да продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 85 лв. за МВ/часа и да предоставя услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. Продавачът следвало да предоставя на ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвя прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника.

Съгласно предвиденото в договора, клиентът ставал член на балансиращата група, на която координатор е търговецът. Ответникът поел задължение да заплаща договореното възнаграждение за закупените и доставени количества електрическа енергия до обектите му. За стойността на доставената електрическа енергия, „**“ ООД 1 издавало фактура на клиента. Цената по договора не включвала допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължали съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи. В изпълнение на задълженията си по договора, „**“ О ОД е продавало и доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За исковия период „**“ ООД е доставило на клиента договореното количество електрическа енергия и е издало фактури за това. Съгласно договора, плащането за доставената от продавача електрическа енергия за месеца, следващ месеца на доставка, следвало да се извърши в срок до 14-то число. Ответникът е изпаднал в забава в плащането на задълженията по издадените фактури, поради което дължи мораторна лихва в размер на 47,03 лв. за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. В уточняваща молба от 02.06.2021 г. ищецът пояснява, че обектите на потребление на ответника, на който е доставена електрическата енергия в процесния период са два с ИТН № 32Z411575091831R и ИТН № 32Z411575091830T на адрес к.к. „Св. св. Константин и Елена“, като за първият обект процесното задължение включва цената на доставената електрическа енергия – 60,04 лв., акциз – 1,14 лв., такса задължения към обществото – 26,15 лв. и ДДС – 17,52 лв., а за втория обект включва цената на доставената електрическа енергия – 29,33 лв., акциз – 0,69 лв., такса задължения към обществото – 12,77 лв. и ДДС – 8,56 лв. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото производство разноски, както и сторените разноски по заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Г.Д.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между ответника и „**“ ООД е бил налице процесния договор за доставка на ел. енергия за релевантния период, но задълженията за същия били изцяло заплатени от ответника. Сочи, че за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. е издадена фактура № 100115224/30.11.2017 г. на стойност 3201,82 лв. с краен срок на плащане 14.2.2017 г., която била погасена с преводно нареждане по сметка на „**“ ООД, а впоследствие било получено кредитно известие № 1000115433/30.11.2017 г. към тази фактура, с което същата била сторнирана изцяло.

Излага се, че на 06.12.2017 г. „ **“ ООД издало нова фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност 4258,55 лв., с която било коригирано доставеното количество ел. енергия. Тъй като ответникът вече бил заплатил сумата от 3201,82 лв. по първоначално издадената фактура, с платежно нареждане от 06.12.2017 г. заплатил остатъка от 1056,73 лв., с което счита, че е погасил задълженията си за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. изцяло. Релевира се и възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност относно претендираното вземане и лихвата към него. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Варна, 8 състав, е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал производство по ч.гр.д.

№ 992/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, ищецът е подал на 27.01.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Г.Д.“ ЕООД за следните парични вземания: сумата от 156,74 лв. за доставка на електрическа енергия по договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., което вземане е възложено на заявителя с Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на 2

Софийски градски съд, VI-19 състав, както и сумата от 47,03 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г. С Разпореждане № 263595/28.01.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя да заяви за какъв период е дължима сумата от 156,74 лв. за доставка на електрическа енергия по договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г. В изпълнение на тези указания с молба от 16.02.2021 г. заявителят изрично е посочил, че паричното вземане е за дължимата цена за доставена и потребена електрическа енергия за м. 11.2017 г. Въз основа на заявлението и така направеното уточнение е издадена процесната Заповед за изпълнение № 261555/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните парични вземания: сумата от 156,74 лв., представляваща главница за доставена и потребена ел. енергия по Договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД, дължима за месец ноември 2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, което вземане е възложено на заявителя с Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на Софийски градски съд, VI-19 състав, както и сумата от 47,03 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г. Срещу така издадената заповед за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжника, в което е посочено, че всички дължими суми по процесния договор за доставка на ел. енергия с „**“ ООД са заплатени в срок, включително и за месец ноември 2017 г., и е релевирано възражение за изтекла погасителна давност за вземането на заявителя. С Разпореждане № 271635/05.04.2021 г. на основание чл. 415, ал. 1 ГПК заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си, предмет на издадената заповед. Предвид характера на производството по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК и необходимостта от идентичност между вземанията, предмет на установителните искове и тези по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в настоящото производство подлежи на установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед за изпълнение № 261555/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, касаещо главница за доставена и потребена ел. енергия по Договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД, дължима за м. ноември 2017 г., както и обезщетение за забава върху същата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г., като е недопустимо да се въвежда нов период за дължимост на сумата за главница, а именно първи декември 2017 г.

В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване наличието на действително облигационно правоотношение по процесния Договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД, по силата на който „**“ ООД е доставило в процесния период и заявеното количество ел. енергия на обектите на ответника, за което ответникът дължи продажна цена в претендирания размер, настъпването на падежа на задължението за заплащането на цената, периода на забавата на ответника, както и че процесното вземане му е възложено в производството по несъстоятелност на „**“ ООД.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил в срок дължимата продажна цена за доставена ел. енергия през процесния период, респ. направеното правопогасяващо възражение.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с Определение № 4379/18.08.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 28.10.2021 г., че през процесния период между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД е бил сключен Договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г.

Видно от представения по делото Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и представяне на комбинирани услуги № FE3004856/05.09.2017 г. „**“ ООД като търговец на ел. енергия се е 3 задължил да продаде, а ответникът да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията на договора, като съгласно чл. 10, ал. 1 от договора дължимата цена за доставена електрическа енергия е в размер на 0,085 лв./кВтч. Уговорено е в чл. 11, ал. 1 от договора, че търговецът издава на клиента фактура в електронен вид и/или на хартиен носител относно дължимото плащане за доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число на всеки месец, в който е извършена доставката, като същата се издава до 10-то число на всеки календарен месец следващ месеца на консумация на енергията и се заплаща от клиента в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента – чл. 11, ал. 4 от договора.

Установява се от приложената по делото фактура № 1000115224/30.11.2017 г., че търговецът на електрическа енергия е издал посочената фактура за дължимата цена за доставено количество ел. енергия на обектите на потребление на ответника с ИТН № 32Z411575091831R и ИТН № 32Z411575091830T на адрес к.к. „Св. св. Константин и Елена“ за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. (видно от приложението към същата) на стойност 3201,82 лв. с вкл. ДДС. Фактурата е заплатена от ответника на 04.12.2017 г., видно от представеното платежно нареждане от същата дата (л. 42 от делото).