Решение № 9377 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9377 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20231110157732 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по предявен от „БВИГ“ ЕАД против СО иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Ищецът “БВИГ” АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на автомобил марка “Волво” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица № ////, със срок на застрахователно покритие 18.07.2022г.25.06.2022г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 01.08.2022г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск, при което процесният автомобил попаднал в намираща се на пътното платно дупка.

Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № ////, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 6555,10 лева и били сторени ликвидационни разноски.

В исковата молба са развити съображения, че пътят, по който се е движил процесния автомобил при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответникът. След изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, по повод на която са възникнали вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови 1 изплатеното застрахователно обезщетение.

Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 6555,10 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № ////, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.08.2022г., за което е образувана щета № ////.

Претендира присъждане на законна лихва и направените по разноските по делото.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът СО е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се поддържа, че в случая не са налице предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника.

В обобщение ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде поставено решение, с което да отхвърли същия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № ///// 13.07.2022г., се установява, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. м. Волво”, м. “С70“, съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско” на МПС, с период на застрахователно покритие 18.07.2022г.17.07.2023г.

От събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез представеното уведомление и показанията на св. М. С., се установява, че на 01.08.2022г. е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което л.а. м. “Волво” се движил по АМ “Марица” при км. 61+ 400, при излизане от паркинг, преминал през необезопасена дупка, намираща се на пътното платно.

За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил застрахователя, за което е образувана щета № ////. Установява се, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер 6555,10 лева, платено на 06.10.2022г.

Относно механизма на ПТП пред настоящата инстанция е назначена съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. М. С..

Съгласно заключението на САТЕ на 01.08.2022г. е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което л.а. м. “Волво” се движил по АМ “Марица” при км. 61+ 400, при излизане от паркинг, преминал през необезопасена дупка, намираща се на пътното платно. Според заключението на вещото лице, по лекия автомобил са настъпили вреди по предната броня на автомобила и картер ДВГ- теч на масло, които се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Експертът е дал заключение, че средната пазарна стойност на вредите е 7179,92 лева.

Св. М. С.а в показанията си потвърждава, че през м. август 2022г. управлявал л.а. м.

2

“Волво”, с рег. № /////. Същият сочи при излизане от паркинг на магистрала „Марица“, в посока София, автомобилът попаднал в дупка, намираща се на пътното платно, с параметри: ширина- 4 метра, дълбочина- около 40 см. Свидетелят разяснява, че дупката не била обезопасена.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетение по валидно сключена застраховка "Каско".

В конкретния случай от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Волво”, м. “С70” съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № ///// 13.07.2022г., с период на застрахователно покритие 18.07.2022г.- 17.07.2023г.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез уведомлението за щета и показанията на св. С..

Спорен между страните се явява и въпросът за механизма на настъпване на ПТП.

Същият се установява от събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез протокол за ПТП и уведомление за щета, и показанията на св. С., и заключението на САТЕ.

От същите се установява при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобил- при преминаване на автомобила през дупка, намираща се на пътното платно.

Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не 3 притежава- в този смисъл решение № 24 от 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012г. на ВКС по т.д. № 423/ 2011г., I т.о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012г. на ВКС по т.д. № 750/ 2011г., II т.о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК.

Процесният протокол за ПТП, настъпило на 01.08.2022г., макар че е съставен от служител на отдел "Пътна полиция", при посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице относно състоянието на пътя, разположението на увреденото превозно средство и видимите щети по него, не съдържа данни за втория участник в произшествието и съответно не е подписан от ответника. Същевременно настоящият съдебен състав приема, че самоличността на виновния водач, т.е. на ответника, е установена въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмените доказателства- в тази връзка следва да бъде отчетена доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, която не е опровергана в процеса- липсват каквито и да било други доказателства, които да сочат, че товарният автомобил е бил управляван от трето за спора лице. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, и даваща пълен отговор на поставената задача. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.

В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при преминаване на лекия автомобил през дупка, намираща се на пътното платно.

Съгласно заключението на назначената САТЕ, вредите са причинени в резултат на преминаване на лекия автомобил през дупка, находяща се на пътното платно, като получените вреди са в пряка причинни- следствена връзка с механизма на ПТП.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15 о т ППВС № 7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която 4 не е отремонтирал или обезопасил. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от Закона), се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП, включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия на кмета на общината (чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП). Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Следователно, на ответника е възложено да полага грижа по недопускането и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата отговорност, като гаранционно- обезпечителна, е обективна: независимо от наличието или липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.