Решение № 146 от 11.07.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ихтиман, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20241840100197 по описа за 2024 година Предявени са от „* - София” ЕАД срещу В. Ж. К. установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 885,38 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот в град * за периода м. 05.2019г. до м. 04.2022г., 877,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.08.2023г., 56,21 лева - представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., 11,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. 21.08.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.08.2023г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №1055/2023 год. по описа на РСИхтиман. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в град София, 1303, ж.к. „Зона Б- 5“, бл. 9, ет. 2, ап. 85, абонатен номер: 196313. Поддържа се, че съгласно чл.

150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Твърди се, че според ОУ заплащането на топлинната енергия се извършва в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършвала от фирма „*“ ООД /със сегашно наименование „*“ ООД/. Поддържа се, че ответникът е ползвал топлинна енергия през процесния период, изготвени са изравнителни сметки и ответникът не е заплатил дължимите суми.

Претендират се разноски. Представя към исковата молба писмени доказателства, всичките относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане за конституиране като трето лицепомагач на „*“ ООД /със сегашно наименование „*“ ООД/ и същото да представи по делото посочените в исковата молба документи.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва правното основание на исковата претенция за заплащане на ползвана топлинна енергия като счита, че представените от ищеца писмени доказателства не доказват качеството на потребител на ТЕ за процесния имот спрямо него, както и наличието на облигационна връзка между страните по спора. Оспорва правното основание на вземането за услугата дялово разпределение и акцесорното такова за обезщетение за забава. Ответникът не оспорва исковете по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С оглед становището по размера на исковата претенция, ответникът възразява да се уважи искането на ищеца за допускане и назначаване на СТЕ и ССчЕ. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение № 270 от 02.05.2024г. по чл. 140 ГПК на основание чл. 219, ал. 1 ГПК по делото е конституирано „*“ ООД /със сегашно наименование „*“ ООД/ като трето лице - помагач на страната на ищеца.

В о.с.з., ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител по закон или по пълномощие.

По делото е постъпило писмено становище от представител на ищцовото дружество, което обаче е депозирано в деловодството на съда в 12:00 часа на 11.06.2024г., след началния час и след приключване на откритото съдебно заседание, поради което същото не следва да се взема предвид.

В о.с.з., ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е на 07.06.2024 г. молба от ответника чрез пълномощника, в която последният заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Не възразява по проекта на доклад на делото, излага правни ъображения по същество на спора. Претендира разноски, в това число и в заповедното производство. Представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. третото лице – помагач на страната на ищеца „*“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител 1 по закон или по пълномощие. От същото е постъпило на 31.05.2024 г. писмо във връзка с изискана от съда информация, ведно с приложени документи относно разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период. В писмото третото лице - помагач заявява, че не възразява делото да бъде гледано в отсъствие на негов представител, като в случай, че бъдат изложени факти, касаещи извършеното разпределение на топлинната енергия, моли за срок за становище.

Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 30.08.2023г. „* София“ ЕАД е сезирала Районен съд София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Ж. К., ЕГН: * за следните суми: 4 885,38 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот в град * за периода м. 05.2019г. до м. 04.2022г., 877,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.08.2023г., 56,21 лева представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., 11,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. - 21.08.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.08.2023г.

С определение на съдия от СРС делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на РС Ихтиман, пред който на 08.11.2023г. е образувано ч.гр.д. № 1055/2023г..

С разпореждане от 11.11.2023г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и сумата от 116,62 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.12.2023г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника чрез пълномощник – адв. Д. Ч., в което се оспорва дължимостта на вземанията.

В срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по исков ред.

Представен е по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 30, том ХХХХХIV, дело № 9469 от 1990г. на нотариус Ч. * - 1 нотариус при Софийска нотариален служба към Втори районен съд – София, по силата на който на 11.12.1990г. ответникът В. Ж. К. и неговата съпруга * К.а продават на * К.а – майка на В. К. недвижим имот – апартамент № 85, находящ се в град София, *, състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 74,44 кв.м. заедно с избено помещение № 7 с площ 4,90 кв.м., който апартамент бил придобит по време на брака от съпругата * К.а, представляващ съпружеска имуществена общност.

От представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191, том LLLLVII, дело № 40738 от 1997г. на нотариус * - Първи нотариус при Софийски районен съд, се установява, че на 04.12.1997г. В. Ж. К. закупува от своята майка * К.а 4/6 идеални части и от своя брат * Ж. К. 1/6 идеална част от апартамент № 85, находящ се в град София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 9, ет. 2, заедно с избено помещение № 7 с площ 4.90 кв.м. за сумата от 100 000 лева.

От удостоверение от „*“ ЕООД, се установява, че към дата 27.09.2002г. същото е сключило индивидуални договори с етажните собственици от сграда, находяща се на адрес: гр. София, *, потребители на топлинна енергия от „* София“ ЕАД, за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Видно от приложен към удостоверението протокол от 04.09.2002г. от Общото събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на горецитирания адрес, касателно сключване на договор за извършване на услугата „Топлинно счетоводство“ с „*“ ЕООД, ведно със списък с писмено съгласие на собствениците, потребители на топлинна енергия, под № 66 за апартамент 85 ползващ аб. № 196313 се е разписало лицето * К.а, ЕГН: **********.

Доказва се от представени договор № Д-0-63/03.06.2020г., че ищцовото дружествои „*“ ЕООД са сключили на 03.06.2020г. договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение съгласно чл. 139в от Закона за енергетиката.

От приети като писмени доказателства три броя съобщения към фактури, касаещи процесния период, е видно, че адресат на фактурите е * К.а по договорна сметка № 21004900447, № на инсталация 4000026753, адрес: *, вх.

2, ет. 2, ап. 85.

Видно от представените от третото лице- помагач на страната на ищеца три броя изравнителни сметки, касаещи периода 01.05.2019г.- 30.04.2022г. адресат на същите е * К.а с адрес: гр. София, * с АС топломер № 60277 и аб. № 196313.

Третото лице - помагач не е представило, съответно не са били допуснати и приети като писмени доказателства поротокол за отчет на уреди и два броя констативен протокол за неосигурен достъп, които документи са описани в придружителното писмо от последното, постъпило на електронния адрес на РС Ихтиман.

Безспорно между страните е, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м. 05.2019г. – м.04.2022г. до същия е доставена топлинна енергия и е извършвана услугата дялово разпределение на претендираните в исковата молба парични стойности.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК, от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ в тежест на ищецае да докаже, че спорното право е възникнало, а именно, че съществуват договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия за процесния период, че е изпълнил своите задължения по договора, че ответникът е потребил 2 количеството топлинна енергия за процесния период, както и че нейният размер възлиза на процесната сума, или че са налице основания за прекъсване и спиране на давността, водещи до непогасяване на вземането.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на лихвата възлиза именно на претендираната сума.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането, както и направените възражения в отговора на исковата молба, които касаят благоприятни за него факти и обстоятелства (вкл. възражението за погасителна давност).

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда– етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.