Решение № 15136 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15136 гр. *** 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110122140 по описа за 2024 година Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца *** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на У С , твърди в исковата си молба, че ответниците дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответниците Н. А. В. с ЕГН **********, от гр. ***, С. А. В. с ЕГН **********, от ***, Т. Х. Т. с ЕГН **********, от ***, К. Ц. Д. с ЕГН **********, от г***, М. Ц. К. с ЕГН **********, от ***, С. К. Д. с ЕГН **********, от ***, К. Х. Т. с ЕГН **********, от *** Х. Х. Т. с ЕГН **********, чрез законен представител *** Ц. К. с ЕГН **********, двете 1 от *** Н. Х. Т. с ЕГН **********, чрез законен представител *** Ц. К. с ЕГН **********, двамата от *** Р. П. Н. с ЕГН **********, от ***, М. П. Т. с ЕГН **********, от ***, И. С. В. с ЕГН **********, от ***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не са подали отговори на исковата молба, не са представили доказателства по делото, не са поискали разглеждането му в тяхно отсъствие, не се явяват и не изпраща представител в съдебното заседание по делото.

Ответниците Д. Т. М. с ЕГН **********, от ***, Т. Д. М. с ЕГН **********, от гр. ***, и С. Д. М. с ЕГН **********, от ***, чрез упълномощения адв. Д. Д. от АК – ***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са подали отговор на исковата молба, в който изцяло оспорват исковете, молят да им бъде предоставен срок, в който да представят удостоверения за отказ от наследство, не оспорват качеството си на наследници по закон на Н. *** М., молят исковете против тях да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответницата К.

Х.

Т. с

ЕГН

**********, чрез законен представител *** с ЕГН **********, двете от *** се представлява по делото от назначения особен представител адв. С. Л. от САК, който в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответницата Д. П. Т. с ЕГН **********, от ***, ***, се представлява по делото от назначения особен представител адв. С. Г. от САК, който в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Третото лице-помагач *** със седалище и адрес на управление ***, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

А. По отношение на ответниците Н. А. В., С. А. В., Т. Х. Т., К. Ц. Д., М. Ц. К., С. К. Д., К. Х. Т., Х. Х. Т., Н. Х. Т., Р. П. Н., М. П. Т. и И. С. В.:

Както още в исковата молба по делото, така и в проведеното на 2

13.07.2026 г. открито съдебно заседание по делото ищеца е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответниците, които не са подали отговор и не се явяват в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.

Б. По отношение на ответниците Д. Т. М., Т. Д. М., С. Д. М., К. Х. Т. и Д. П. Т.:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените 3 общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

В конкретния случай по делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № *** от 09.09.2024г., издадено от Столична община, район ***, от което се установява, че *** Т., ЕГН ********** е починал на 06.03.2008 г. и е оставил за свои законни наследници следните лица: Т. Х. Т., ***. Т. /починал на 04.12.2022г. и оставил за свои наследници М. П. Т., Р. П. Н. и *** Т./; С. К.

Д.; *** Т.; *** В.. *** Т. е починал на 23.02.2022г. и е оставил за свои наследници – К. Х. Т., К. Х. Т., Х. Х. Т. и Н. Х. Т.. *** Т. е починал на 28.12.2009г. и е оставил за свой наследник Д. П. Т.. *** В. е починала на 13.02.2017г. и е оставила за свои наследници- И. С. В. и А. С. В.в. А. С. В. е починал на 01.08.2023г. и е оставил за свои наследници Н. А. В. и С. А. В.. От Удостоверение за наследници с изх. № **** от 11.09.2024г., издадено от община Д.град се установява, че *** В., ЕГН ********** е починала на 13.02.2017г. и е оставила за свои законни наследници следните лица: И. С. В.

4 и А. С. В., както и че А. С. В. е починал на 01.08.2023г. и е оставил за свои наследници- Н. А. В. и С. А. В.. Прието е писмо от Столична община, район „***“, в което е посочено, че апартамент № ***“ е продаден със Заповед № ***г. Приет е препис от Акт за държавна собственост № ***г., в който е посочено, че апартаментът е продаден. От Удостоверение за наследници с изх.

№ ***., издадено от община *** се установява, че *** Т. е починал на 28.12.2009г. и е оставил за свой законен наследник Д. П. Т.. От Удостоверение за наследници с изх. №***г., издадено от община *** се установява, че Н. *** М. е починала на 25.09.2017г. и е оставила следните законни наследници- Д. Т.

М., Т. Д. М. и С. Д. М.. По делото е приета молба от Държавна спестовна каса, ДСК- жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека за обезпечение на отпуснат заем за жилищно строителство на *** Т. за следния недвижим имот: гр. **** Приет е препис от искова молба от 06.10.2009г., подадена от *** В., *** *** Т., Н. *** М., С. К. Д., *** М. Ц. К., К. Ц. Д. срещу ***. Т. и Т. Х. Т. за делба на апартамент № ***, район ***, ж.к. „***, с площ от 47,84 кв.м., състоящ се от една стая, хол /вестибюл/, баня, клозет, коридор, тераса, при съседи: улица, стълбище, апартамент, заедно с избено помещение *** с площ от 3 квадратни метра, при съседи: мазе, коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. По подадената искова молба е било образувано гр. дело № 45753/2009г. по описа на СРС, 70-ти състав. От приетите и неоспорени от страните справки за достъп до съдебни дела в СГС се установява, че с Решение от 06.06.2013г., постановено по в.гр. дело № 13989/2012г. по описа на СГС, IV- А въззивен състав е отменено Решение от 09.05.2011г., постановено по гр. дело № 45763/2009г. на СРС, 70-ти състав в частта, с която е бил отвърлен иска за делба на *** В., Д. Т., Н. *** М., С. К. Д., М. Ц. К. и К. Ц. Д., както и допуснатото изменение на решението в частта за разноските с Определение от 06.07.2012г. и вместо него е постановено допускане на основание чл. 69 ЗН на извършването на съдебна делба между *** В., Д. П. Т., Н. *** М., С. К. Д., М.

Ц. К., К. Ц. Д., ***. Т. и Т. Х. Т. на следния недвижим имот: апартамент *** с площ от 47,84 кв.м., находящ се в гр. *** район ***, ***, състоящ се от една стая, хол, вестибюл, баня, клозет, коридор, тераса, при съседи: улица, стълбище, апартамент, заедно с избено помещение *** с площ от 3 кв.м., при съседи: мазе, коридор, мазе, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти, както следва: 4/16 за *** 5

В.; 2/16 за Д. П. Т.; 2/16 за Н. *** М.; 2/16 за С. К. Д.; 1/16 за М. Ц. К., 1/16 за К.

Ц. Д.; 2/16 за ***. Т. и 2/16 за Т. Х. Т.. С решението е потвърдено решението от 09.05.2011г. по гр. дело № 45763/2009г. на СРС, 70-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска за делба на ***. С Определение № 67 от 07.02.2014г., постановено по гр. дело № 7584/2013г. на ВКС, Първо ГО не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 06.06.2013г., постановено по гр. дело № 13989/2012г. по описа на СГС. Така постановеното решение, с което е допусната делба на процесния имот, с което съдът се е произнесъл по въпроса между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта за всеки сънаследник, е задължително за всички съдилища по смисъла на чл. 297 ГПК. Предвид което съдът е обвързан със сила на присъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост между ответниците за процесния имот, както и за притежаваните от всеки от тях квоти в съсобствеността. По делото не се твърди, респ. не се установява през процесния период ответниците да са се разпоредили с процесния имот, респ. същият да е бил изнесен на публична продан, която да е била осъществена. В този смисъл липсват твърдения съсобствеността между ответниците да е била ликвидирана към релевантния за предмета на спора период. Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г. на „***, приложими към процесния случай, при смърт на клиент физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна енергия – в случая наследодателят на ответниците *** Т., неговите наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при 6 зачитане на договорната свобода на страните, установена в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г. Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой от тях да е страна по правоотношението, следва да намери приложение общото правило, установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници на починалия потребител на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС. В конкретния случай по делото не се твърди, респ. не са представени доказателства всички съсобственици да са изразили воля някой от тях да отговаря за задълженията за заплащане на толинна енергия пред „***, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Евентуални споразумения между ответниците и обстоятелството кое лице фактически ползва имота са непротивопоставими на ищцовото дружество, доколкото не е спазена предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В този смисъл следва да се посочи и че счетоводното отразяване в ищцовото дружество и при третото лице-помагач е ирелевантно по отношение на възникването на облигационно правоотношение между страните. С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните от тях квоти, както следва: Т. Х. Т. за 12/96; К. Ц. Д. за 6/96; М. Ц. К. за 6/96; С. К. Д. за 12/96; М. П. Т. за 4/96; Р. П. Н. за 4/96 /като наследници на ***. Т./; К. Х. Т. за 1/96, К. Х. Т. за 1/96, Х. Х. Т. за 1/96, Н. Х. Т. за 1/96 /като наследници на *** Т./; Д. Т. М. за 4/96; Т. Д. М. за 4/96; С. Д. М. за 4/96 /като наследници на Н.

Разпечатката съдържа 35 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d228f449-96d9-41e3-9bc3-16f94952d378