Решение № 15279 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15279 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110146376 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу Д. Е. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от *** евро - частичен иск от претенция в общ размер от *** евро, представляваща регресно вземане за изплатено *** по *** „***“ по щета № ***, вследствие на ***, настъпило на *** г. в ***, гр. ***, област ***, на ул. „***“, в посока от гр.

*** към гр. ***, в следствие на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – *** г., до погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на *** г. в ***, гр. ***, на ул. „***“, в посока от гр. *** към гр. ***, е настъпило *** по вина на ответника Д. Е. Г., който при управление на *** „***, с рег. № ***, навлиза в *** и *** с рег. № ***, управляван от А. Г. П., в следствие на което последният е получил множество наранявания по тялото, довели до неговата смърт. Твърди се, че за посоченото *** ответникът Д. Е. Г. е бил признат за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост с влязла в сила присъда № *** г. по описа на *** първоинстанционен съд. Посочва, според проведеното полицейско разследване по време на *** ответникът Д. Е. Г. е бил с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,52 ‰, установена с лабораторно химическо изследване и фиксирано в полицейските документи, съставени по повод процесното ***. Поддържа, че за *** „***“, с peг. № ***, е имало *** задължителна *** „*** на ***“, обективирана в *** № *** валидна към датата на ***.

Твърди, че близките на загиналия при процесното *** са завели искове срещу *** – седалище *** и срещу *** като втори евентуален ответник, по които с окончателно решение 1 на *** апелативен съд № *** г. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от болки и страдания, причинени от загуба на близък, както следва: на А. Г. П. (*** на починалия при ***) – *** евро, от които ищецът в настоящото дело претендира частичен иск за *** евро; на Е. Г. И. (***) - *** евро, от които ищецът в настоящото дело претендира частичен иск за *** евро; на Г. А. П. (***) - *** евро, от които ищецът по настоящото дело претендира частичен иск за *** евро; за М. - А. А. П. (***) - *** евро, от които ищецът в настоящото дело претендира частичен иск за *** евро и Х. Г. П. – *** евро (*** евро неимуществени вреди + *** евро имуществени вреди за разход за погребение), от които ищецът по настоящото дело претендира частичен иск за *** евро от обезщетението за неимуществените вреди. Посочва, че *** – седалище *** е заплатило сумата от общо *** евро, от които *** евро – обезщетение за неимуществени вреди на увредените лица, *** евро – съдебни лихви, *** евро – съдебни разходи и *** евро – банкови разходи и *** евро – такси за обработка.

Твърди, че на *** г. ищецът е заплатил в полза на *** – *** по регресна ликвидационна преписка по щета № *** сумата от *** евро. ***т твърди, че има регрес за заплатеното от него *** спрямо *** водач Д. Е. Г. на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като последният е *** *** с концентрация на алкохол в кръвта. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Е. Г., чрез адв. Ч., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения в тази посока. Оспорва причинната връзка между управлението на *** от ответника с концентрация на алкохол в кръвта и настъпване на процесното ***. Твърди, че не е доказано изплащане на обезщетението от ищеца на правоимащите лица. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: валидно правоотношение по *** „***“ между *** и *** относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ***; настъпило ***, деликтна отговорност на водача при причиняване на *** и причинени вреди; управление на *** при процесното *** след употреба на алкохол; изплатено *** за причинените вреди /вид и размер/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите в негова тежест задължения.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземането по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране 2 и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираното в настоящото производство вземане.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по *** „***“ между *** и *** относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ***; настъпило ***, деликтна отговорност на водача при причиняване на *** и причинени вреди; управление на *** при процесното *** след употреба на алкохол. Същите безспорни обстоятелства се установяват и от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства.

Предвид изложеното, спорът по същество се концентрира относно въпроса дължи ли ответника заплащане на процесната сума с оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 378, ал. 5, изр. 1 КЗ регресните искове на застраховател по имуществена *** срещу *** по *** „***“ се погасяват в срок 5 години от датата на заплащане на *** от *** по имуществената ***. В случая, видно от приетото като писмено доказателство преводно нареждане от *** г. *** е заплатило в полза на „***“- *** сумата от *** евро по претенция № ***. Именно от *** г. е започнал да тече давностният срок по чл. 378, ал. 5 КЗ, тъй като от тази дата е възникнало регресното право на ***“ срещу ***. Исковата молба е подадена в съда на *** г., към който момент петгодишния давностен срок не е изтекъл.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от *** евро - частичен иск от претенция в общ размер от *** евро, представляваща регресно вземане за изплатено *** по *** „***“ по щета № ***, вследствие на ***, настъпило на *** г. в ***, гр. ***, област ***, на ул. „***“, в посока от гр. *** към гр. ***, в следствие на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – *** г., до погасяване на задължението.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 342,57 евро, от които 240,31 евро – заплатена държавна такса, и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ сумата от *** евро частичен иск от претенция в общ размер от *** евро, представляваща регресно вземане за изплатено *** по *** „***“ по щета № ***, вследствие на ***, настъпило на *** г. в ***, гр.

3

***, област ***, на ул. „***“, в посока от гр. *** към гр. ***, в следствие на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – *** г., до погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Д. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 342,57 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4