Решение № 1366 от 20.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110204101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Т. А. против Наказателно Постановление №24-0460-001523/ 27.09.2024г. на ВПД Началник на група при ОД-МВР-Варна, 5 РУ Златни пясъци, с което на А. Т. А. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.04.2024 г. в около 07:30 часа в гр.Варна на ул.”Овеч” жалбоподателят като водач на лек автомобил с per № В 3012 ТР спрял на 1 пътен знак Б2 от ЗДП и бил ударен от лек автомобил с рег. №В 3115НА управляван от водача Д. Господинов, който не спазил необходимото разстояние при разминаване, когато извършвал маневра ляв завой. Според описаното в НП -в следствие на това жалб. А. не уведомил МВР за случая за ПТП с материални щети.

Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2024г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е 2 констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.А ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото. Пред съда се представят доказателства, че са налице обстоятелства, изключващи приложението на чл.

123, ал. 1, т.2 б.А от ЗДвП по отношение на жалбоподателя, изключващи неговата отговорност за така посоченото нарушение на ЗДвП. Видно от приложените писмени доказателства по преписката –сведение дадено от жалб. А. на дата 03.04.2024г. пред Мл. ПИ Т.Н. при 5 РУ -Златни пясъци , на датата на твърдяното нарушение и станалото ПТП -03.04.2024г. жалбоподателят А. по свой почин се е явил лично пред служители на АНО и е дал показания и сведения относно станалото ПТП, с което е бил засегнат управлявания от него автомобил.

В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан за извършване на нарушение по ЗДП, че като участник в ПТП не уведомил компетентната служба на МВР. Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателят и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на вменененото му нарушение. По преписката не са обсъдени всички доказателства. АНО не е посочил доказателства как е бил определен нарушителя. При произнасяне по преписката не са били взети предвид всички обстоятелства имащи значение за случая. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин. Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. На съда са представени доказателства –договор за правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 3 от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 когато съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР гр. Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №24-0460-001523/ 27.09.2024г. на ВПД Началник на група при ОД-МВР-Варна, 5 РУ Златни пясъци, с което на А. Т. А. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на адв. Златозар Йорданов от АК гр. Варна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, предвид предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5