Определение № 2973 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2973 гр. София, 15.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.ова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И.ова Касационно търговско дело № 20238002901393 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„ЗСК – Девня“ АД, гр. Варна чрез адв. И. В. и адв. И. А. обжалва решение № 69 от 01.03.2023 г. по в.т.д. № 632/2022 г. на Апелативен съд - Варна, III състав, с което е потвърдено решение № 348 от 13.08.2022 г. по т.д. № 496/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Еко Инвест продукт“ ООД, гр. Варна, на основание чл.

93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, сумата от 420 000 евро, представляваща двойния размер на задатък, уговорен в сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на дялове от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност от 23.12.2019 г.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Съдът бил взел предвид факти, които не били сочени от ищеца, тъй като липсвало твърдение, че „ЗСК Девня“ АД не било изпълнило задължение за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително в ИАОС, което съобразно чл.117, ал.

1 от ЗООС било основание за издаване на разрешение за строеж и въвеждането на депо за неопасни производствени отпадъци в експлоатация.

Изрично бил възразил, че тези книжа не обслужвали и не обезпечавали изпълнението на предварителния договор. Въззивният съд бил нарушил изискванията на ГПК да изложи собствени изводи относно спорните факти.

1

Счита, че съдът се е произнесъл извън спорните между страните факти и бил изместил предмета на доказване. Освен това съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, относно факти, установени с официални документи, допуснал съдебно-техническа експертиза.

Излага съображения за неправилно приложение на чл. 20 и чл. 93 от ЗЗД и поради това допуснато нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Освен това счита, че решението е неправилно и поради това, че съдът неправилно бил приложил ЗООС и не бил установил точно нормите, регулиращи изграждането и експлоатацията на нови съоръжения за категориите промишлени дейности.

Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси, които били основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК:

1. Въвеждането на допълнителни изисквания в предварителния договор, чрез тълкуването му, представлява ли основание за отказ от изпълнението му по реда на чл. 93 ЗЗД (въз основа на уговорка в самия договор) или следва да се процедира по общия ред по чл. 87 ЗЗД? В случай, че отговорът на съда е положителен, следва ли да укаже на страните точно какви действия са необходими за установяването и/или опровергаването на установените чрез тълкуване обстоятелства, респ. какво отражение ще имат те върху изхода от спора? Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради разрешаване на посочения правен въпрос с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д.

№ 180/2017 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 357 от 17.06.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС; решение № 367 от 27.01.2015 г. по гр.д. № 5852/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 41 от 09.07.2020 г. по гр.д. № 1607/2019 г. на ВКС, I I гр.о. Съдът не бил изследвал въпроса дали наличните строителни книжа, преминали чрез апорта на актива в патримониума на новообразуваното дружество „Еко Провет“ ЕООД са достатъчни да обезпечат изграждането на проектираното „Депо за индустриални отпадъци“ и необходими ли са някакви специални действия от страна на продавача-ответник за попълване на тези книжа, за да се приеме, че е изпълнил, респ. че не е изпълнил задълженията си по предварителния договор.

2. При едностранно заявен отказ от договора, съдът задължен ли е да обследва готовността на отказалата се страна да престира при отстраняване на претендираните от нея пречки за изпълнението с оглед постигането на предварително целения краен резултат? По отношение на този правен въпрос твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - решение № 60312 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 512/2021 г. на ВКС, IV гр.о.

3. Допустимо ли е по въпроси, установени с официални документи, 2 които не са оспорени, съдът да назначава собствена СТЕ и да приема резултатите от нея с приоритет, игнорирайки издадените от надлежните органи книжа? Счита, че по отношение на формулирания правен въпрос е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с: решение № 60293 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 652/2021 г. на ВКС, I I I гр.о.; решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 2999/2018 г. на ВКС, IV гр.о.

4. В случай, че премине към тълкуване на договор, съдът длъжен ли е да обяви на страните спорните и противоречиви моменти в него и да ги прикани да обосноват и докажат своите доводи за съгласуваната воля в съответствие с установената трайна практика на съдилищата и на ВКС? – Сочи, че произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос е в отклонение от трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр.д. № 1680/2020 г. на ВКС, III гр.о; решение № 41 от 09.07.2020 г. по гр.д.

№ 1607/2019 г. на ВКС, I I гр.о.; решение № 50 от 30.07.2019 г. по т.д. № 1883/2018 г. на ВКС, I т.о.

По всички поставени правни въпроси сочи наличие на основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

„Еко Инвест продукт“ ООД, гр. Варна чрез адв. И. Р. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че т.нар. приложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не отговаря на изискванията на чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Изтъква, че касаторът е посочил основания за неправилност на въззивното решение и не е направил разграничение между основанията съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсвали мотиви за наличието на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т.

3 от ГПК. Счита, че в случая касаторът не е обосновал основания за допускане на касационно обжалване. Подчертава, че формулираните от касатора въпроси не са обусловящи изхода на спора. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че на 23.12.2019 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 100% от дяловете от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност, което продавачът се е задължил да учреди с капитал, формиран от непарична вноска, съставляваща правото му на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-28/03.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земя - урбанизирана територия с площ от 491 465 кв. м., с административен адрес: с. Златина, Община Провадия, Област Варна и с начин на трайно 3 ползване: депо за индустриални отпадъци, при граници и съседи: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ

***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***;

ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ

***.

Установено е, че поетите задължения от дружеството - продавач са да учреди ново дружество, да извърши апортна вноска на горепосочения недвижим имот и да снабди новоучреденото дружество с необходимите разрешителни за строеж и експлоатация на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95 т. /денонощие и 34 000 т./ годишно, след което да прехвърли 100% от дяловете на новоучреденото дружеството на купувача.

Уговорено е в срок до 6 месеца след прехвърляне на дяловете продавачът да освободи апортирания имот от намиращите се в него 2 бр. пресевно - трошащи инсталации.

Установено е, че продавачът се е задължил да започне изпълнение на правните и фактически задължения, които е поел незабавно след като купувачът заплати аванс уговорен в чл. 4, ал. 1, б. „а“ от договора, в размер на 210 000 евро, който е със смисъл на задатък. Посочено е, че в чл. 5, ал. 1 от предварителния договор страните са изразили воля, продавачът да изпълни задълженията си по чл. 2 при проявена максимална оперативност, гъвкавост и добросъвестност, така че да не се получава каквото и да било закъснение в изпълнението му, когато това зависи изцяло от неговата воля, възможност и добросъвестност. Посочено е, че съгласно чл. 4, ал. 4 от договора, ако продавачът не изпълни/извърши апорта, не прехвърли дяловете в новоучреденото дружество в полза на купувача, не промени титуляра на издадените на продавача разрешения за строеж, влязлото в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с преценка „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда“ на инвестиционно предложение „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95 т. /денонощие и 34 000 т./ годишно“, с вписани в него всички отпадъци за приемане с код и наименование, съгл. Наредба № 2 за класификацията на отпадъците заявени от инвеститора в информацията по Приложение 2 към Искането за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с вх. № 26-00-1577(А32) от 11.11.2019 г. и одобрените от Община Провадия архитектурни проекти, купувачът има право да се откаже от договора, в който случай продавачът дължи връщане на задатъка в двоен размер.

Въззивният състав е приел, че страните не спорят, че авансово дължимото плащане на сумата 410 724,30 лв., представляваща левова равностойност на 210 000 евро, на която е придадено значение на задатък, е направено от купувача по уговорените начин и срок - по банкова сметка, с превод от 27.12.2019 г. Безспорно е установено и обстоятелството, че продавачът не е изпълнил поетото от него задължение по 2, б. „д“ от предварителния договор. Съдът е посочил, че от приложените материали по 4 делото - Инвестиционния проект, одобрен от Община Провадия на 22.04.2019 г. за обект „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци в ПИ № *** в землището на с. Златина, община Провадия, се установява, че същият съдържа част технологична, част водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, и част сметна документация. Прието е, че от обяснителната записка към част водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, се установява, че територията на ИП няма ВиК мрежа. Прието е, че е налице изграден и функциониращ дълбок сондаж за водоползване от подземни води за производствени нужди. Посочено е, че при липса на вода в ретензионния басейн, последният може да се напълни от съществуващия сондаж с прикачна помпа на обслужващия депото трактор.

В прието по делото разрешение за строеж № 9/22.04.2019 г., издадено на „ЗСК - Девня” АД с обект „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци” в ПИ № *** в землището на с. Златина, община Провадия, са вписани строителните книжа, на база на които е издадено, сред които е и разрешително за водовземане от подземни води № 215/06.07.2015 г.

Установено е, че със Заповед № 2/05.05.2020 г. на Кмета на Община Провадия е вписан в разрешението за строеж като възложител собственикът „Еко Провет” ЕООД. Установено е, че със становище от 14.07.2021 г. Главният архитект на Община Провадия е уведомил управителя на „ЗСК - Девня” АД, че съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж, поради което с промяна на неговия титуляр, се счита, че „Еко Провет” ЕООД е собственик и на одобрените инвестиционни проекти.