Решение № 4320 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4320 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20231100509085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника СОФИЙСКА ВОДА АД срещу постановление от 03.05.2023 г., обективирано в уведомление изх. № 29467 от 03.05.2023 по изпълнителното производство по изп. дело № 20238510400858 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с район на действие СГС, с което е отказано да бъдат намалени разноските приети за събиране по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12.00 лв.

В жалбата се твърди, че възлагането в негова тежест на разноските по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ не е законосъобразно, тъй като постановлението му е връчено по електронен път заедно с други уведомления, по които е начислена такса, сочещо за злоупотреба от съдебния изпълнител при тяхното определяне. Иска отмяна на обжалваното постановление.

Взискателят и ответник по жалбата Б.С.М. ЕООД не е подал възражение по жалбата и не взема становище, а съдебният изпълнител е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията по нея и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от съобщението за връчване на обжалваното постановление. Същата е допустима – насочен е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението, като е заплатена дължимата държавна такса.

1

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Отговорността за разноските по изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.

Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай настоящият състав на съда приема, че приетата за събиране такса т. 4 от ТТР към ЗЧСИ от 12 лева за съобщаване на обжалваното постановление е недължима. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лева. В случая съобщението до длъжника не е изпратено по пощата, а е връчено по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК на посочен от длъжника адрес на електронна поща, за което действие не следва да се приема, че се начислява и дължи такса. Връчването на страните на подлежащ на обжалване акт на ЧСИ е негово служебно задължение, което няма пряка връзка с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват отделно, а съответно и да бъдат заплащани от длъжника.

Неоснователни са и доводите на съдебния изпълнител, че съобщаването на постановения от него акт, представлявало изпращане на електронно съобщение по смисъла на чл. 143 от Закона за електронните съобщения, за което се дължи такса. Връчването на акт на съда, респ. на съдебния изпълнител на посочен от страната адрес на електронна поща не съставлява нито услуга по смисъла на чл. 143 от Закона за електронните съобщения, нито електронна съобщителна услуга по смисъла на Директива 2002/21/ЕС от 07 март 2002 г.

Съдебният изпълнител не е предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, нито лице, осъществяващо електронни съобщения предоставени му индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, поради което за него е неприложима разпоредбата на чл. 143 от Закона за електронните съобщения.

Таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ е предвидена като проста (обикновена) и съставлява възнаграждение за частния съдебен изпълнител за извършените действия по изпращане по 2 пощата на книжата (за труд и разходи) тогава, когато връчването не е част от самото изпълнително действие и не се осъществява пряко чрез негов служител. Предвиждането отделно на такава такса може да се обоснове с възмездяване на евентуално направени разходи за създаване на копие на хартиения документ, който подлежи на връчване, разходи за създаване на пратката (напр. пощенски плик, лепило или други канцеларски материали), труд и т. н., без да е необходимо доказването на конкретно направени такива разходи и труд.

Такива разходи, обаче, при връчването на посочена от страната електронна поща не се правят. Следователно връчването на акта на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК на електронната поща на длъжника не може да се приравни на изпращането му по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата, поради което за това действие такса не се дължи.

Нещо повече, такса за съобщаване на акта на съдебния изпълнител, с който той се произнася в изпълнителното производство, не е предвидена в Тарифата съгласно чл. 78, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЧСИ, поради което и по тези съображения същата не е дължима на съдебния изпълнител и за нея не може да се ангажира отговорността на длъжника в принудителното изпълнение.

С оглед константната практика на ВКС за недължимост на разноски при разглеждане спор за разноските по производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на ответника по жалбата, съразмерно на неуважената част на жалбата.

По изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** I I I № ****, Бизнес център Интерпред ****, постановление от 03.05.2023 г., обективирано в уведомление изх. № 29467 от 03.05.2023 по изп. дело № 20238510400858 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано намаляване на приета за принудително събиране сума по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лева за съобщаване на постановлението за разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3