Решение № 4429 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4429 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110152344 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД против И. В. Н. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2659/2025 г. по описа на Районен съд – гр.Добрич.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***************. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, 1 ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за процесния имот били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през исковия период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 232,29 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 42,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия за периода от 10.12.2023 г. до 18.09.2025 г., сумата от 47,92 лева, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2023 г. до 18.09.2025 г.

Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и лихва. Поддържа, че в имота няма изградена отоплителна инсталация – липсват радиатори и тръбни отклонения, а уредите за дялово разпределение са извън имота. Поддържа още, че служители на Техем Сървисис ЕООД не са посещавали процесния имот, нито са уведомявали за предстоящо посещение, поради което изравнителните сметки са произволни и не се базират на реално отчетени данни. Сочи още, че въпреки изразено от негова страна съгласие за получаване на фактури по 2 електронен път, не е получавал такива, което го лишава от възможността да се запознае с начисленията и да ги оспори в срок. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 413378 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От присъединеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 2659/2025 г. по описа на РС – Добрич се установява, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 232,29 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, представляващ ателие 1, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 42,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия за периода от 10.12.2023 г. до 18.09.2025 г., сумата от 47,92 лева, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2023 г. до 18.09.2025 г.

С разпореждане от 31.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 2659/2025 г. по описа на РС – Добрич, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника – настоящ ответник, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Между страните не се спори и от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 160, том I, рег.№ 9280, дело № 141/2022 г. по описа на А.И., нотариус с район на действие СРС се установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, считано от 25.11.2022 г.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали 3 през процесния исков период.

По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи фактури, както и изготвените от третото лице-помагач индивидуални справки за отопление и топла вода през исковия период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че и за двата отчетни периода топлинна енергия за отопление на имот не е начислявана. За отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е начислена топлинна енергия за подгряване на топла вода за БГВ при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за денонощие, поради неосигурен достъп до водомерите в имота /съгласно чл.69, ал.2, т.2 и ал.3, т.2, б.“б“ от Наредба от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването/. За отчетен период 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. топлинна енергия за подгряване на топла вода за БГВ не е начислявана. За процесния исков период е начислявана топлинна енергия от сградна инсталация. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 413378, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 143,19 евро - главница, в т.ч. сумата от 24,43 евро – за дялово разпределение и сумата от 28,15 евро – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 6,20 евро - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила 4 неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.