Решение № 3733 от 23.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 23.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 10917 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата И.Е.Б. твърди, че на

27.10.2015 г. при ПТП, настъпило на път между с. Горско село и път III-4802, Община Омуртаг, починал синът й Д.Г.Д., който управлявал МПС с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № Т ******. В исковата молба се прави признание за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищцата в размер на 50%, които ищцата е отчела при заявяване на исковата сума, като счита, че справедливото обезщетение е в размер на 200 000 лева, което предвид процента съпричиняване възлиза на 100 000 лева за болките и страданията, които е претърпяла, търпи и ще търпи от смъртта на своя син. Като механизъм на ПТП се сочи неосигуряването на достатъчна странична дистанция от водачите на двете МПС, участвали в транспортното произшествие – синът на ищцата Б., и водачът Х.С.Х., управлявал насрещно движещ се автобус „Отойл“, модел „Е-27-14“, ДК № ******.

Гражданската отговорност на последния била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК – З.“. Претендира се присъждане на сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата И.Б. вследствие смъртта на Д.Г.Д., настъпила при ПТП на 27.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.10.2015 г. до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски за производството.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ оспорва иска. Твърди, че водачът на автобуса не е имал виновно и противоправно поведение. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д.Д., за когото излага, че е единствен с действията си като водач е причинил ПТП, при което е починал. Поддържа и че починалият Д. е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдените неимуществени вреди, като поддържа, че ищцата И.Б. и синът Д. не са били в близки отношения – не са живели заедно, не са били в добри отношения и не са си говорили. Оспорва иска за неимуществени вреди като завишен по размер и заявен в противоречие с принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Агенция П.И.“ / АПИ/ оспорва иска. Поддържа, че пътят на който е станало ПТП, е собственост на Община Омуртаг и не се управлява от АПИ, а от кметовете на съответните общини съгласно нормативната уредба по Закона за пътищата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевантния закон, установи следното от фактическа и правна страна:

От Удостоверение за родствени връзки / л. 11/ се установява, че починалият Д.Г.Д. е син на ищцата И.Е.Б., следователно същата е материалноправно легитимирана да предяви прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, като попадаща в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за търпените болки и страдания от смъртта на свой наследодател.

Между страните по делото не са спорни и не се нуждаят от нарочно установяване в отношенията им фактите, че на 27.10.2015 г. около 17.20 часа между с. Горско село и път III-4802, Община Омуртаг, е настъпило ПТП с участници: МПС с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, ДК № Т ******, управлявано от починалия син на ищцата Д.Г.Д., ЕГН **********, и автобус „Отойл“ , модел „Е-27-14“, ДК № ******, собственост на Община Омуртаг, управляван от водача Х.С.Х.. При посоченото ПТП е настъпила смъртта на Д.Д., по което юридическо събитие също не се спори между страните в процеса.

Тази фактическа установеност се подкрепя и от приетите по делото надлежни писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП/ л. 14/, материалите на приобщеното към настоящото производство ДП № 433/15 г. на РУ на МВР – гр. Омуртаг, прокурорска преписка № 671/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура – Омуртаг, Препис – извлечение от Акт за смърт на Д.Д. /л. 12/.

Не се оспорва от ответника ЗАД „ОЗК

– З.“, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнала по застрахователна полица № 23115000061711, с начална дата на покритие 01.01.2015 г. и крайна дата 31.12.2015 г. Следователно ответното застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове за обезвреда, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва.

За установяване на конкретния механизъм на ПТП по делото е прието заключение на съдебна – автотехническа експертиза, което е оспорено от ответника, но съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според вещото лице платното за движение, на което е настъпило процесното ПТП, било с широчина от около 3.80 метра, като ударът между двете МПС-та е настъпил около средата на 1.80 – 2.20 метра от която и страна да се измерва. Произшествието е настъпило в района на завой, като платното за движение било двупосочно. Товарният автомобил, управляван от Д. се спускал със скорост от около 62 км/ч, а автобусът се изкачвал със скорост от около 40 км/ч. Заключението на САТЕ е, че и двамата водачи са имали видимост един към друг и е следвало да намалят скоростите си на движение, вместо това са реализирали закъснение и е настъпил удара между тях. Изчислена е и общата широчина на двете превозни средства, която е 4.6 метра , а широчината на асфалтовото покритие на пътя била 3.80 метра, следователно двата автомобила не са имали възможност да се разминат без да навлязат с десните си колела в банкета на пътя. Всеки от водачите е имал възможност да отбие в своята дясна част и да се разминат, ако преди завоя са се движили със скорости, които биха им позволили да предприемат сочените маневри. Ето защо според вещото лице, автоексперт, причина за ПТП е несъобразената скорост и субективните действия на двамата водачи с органите за управление на автомобилите, които са управлявали.

Приета е и комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, която е оспорена от ответника в автотехническата й част, но съдът възприема като безпристрастна, компетентна и пълна. Според това заключение, процесния товарен автомобил „Мерцедес“ е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани. Вещото лице автоексперт излага съображения, че механизмът на ПТП не може да се потвърди от техническа гледна точка така, както е посочен от водача на автобуса Х.С.Х.. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че зоната на видимост между двамата водачи е била около 50 метра, а времето за реакция на водача на автобуса съобразно със скоростта на „Мерцедес“-а, е било около 2 секунди. Ако водачът на автобуса е използвал банкета, тогава и разстоянието между двете МПС е щяло да бъде достатъчно, за да се разминат, но последното изисквало товарният автомобил, управляван от сина на ищцата да се е движил с по - ниска скорост от установената от около 62 км/ч. Наклонът на пътя, по който са се движили двете превозни средства е посочен като такъв от 7 градуса.

Предвид тези данни от двете експертизи съдът намира, че е налице противоправно и виновно поведение от страна не само на водача на автобуса, но и на починалият син на ищцата Д.. Съгласно текста на чл. 20, ал. 2 ЗДвП в редакция към релевантния момент / ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г./ водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Като са управлявали с несъобразена с конкретната широчина на платното от 3,80 метра, скорост от 40 км/ч за водача на автобуса, и около 62 км/ч за починалия водач на товарния автомобил Д., както и предвид конкретните условия на видимост един към друг с оглед наличието на завой и предвид избраната скорост на движение, водачите са предизвикали процесното ПТП. Категорични са приетите заключения на вещите лица автоексперти, че ако двамата водачи са се движили с по – ниска скорост от избраната, за тях е съществувала възможност да се „приберат“ всеки вдясно по посоката си на движение, при което би се постигнала безопасна странична дистанция между двете превозни средства и би се предотвратило настъпването на ПТП. Именно неправилния избор на скоростта на движение е довел и до нарушение на други две норми от ЗДвП, а именно – чл. 44, ал. 1 при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства, като с оглед конкретната пътна обстановка всеки от участниците в процесното ПТП не е изпълнил и задължението си по чл. 46 ЗДвП - когато широчината на пътя не позволява разминаване между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност, каквито мерки в случая вещите лица установиха, че съставляват движението по – вдясно / по банкета/ с оглед страничната дистанция, водачът на превозното средство трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост. Презумпцията за вина на застрахования при ответника водач по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена обратно и пълно от ЗАД „ОЗК – З.“, чиято е доказателствената тежест за това. Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д.Д. в размер на 50%, за което има както признание на неизгоден по смисъла на чл. 175 ГПК факт от страна на ищцовата страна, така и възражение на ответното застрахователно дружество, което е явно основателно до посочения размер.

По делото са изслушани и съдебно

– медицинска експертиза / СМЕ / и кредитираната по – горе в автотехническата й част КСМАТЕ, установяващи, че вследствие на ПТП починалият наследодател на ищцата е претърпял несъвместими с живота травматични увреждания, както следва: 1. тежка черепно – мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в областта на дясната тила кост и на черепната основа в областта на дясната пирамида, субарахноидиален кръвоизлив , кръв в мозъчните стомахчета мозъчна контузия и оток на мозъка, и 2.тежка коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и хемоперитонеума / кръвоизлив в коремната кухина от 2000 мл. /. Според СМЕ налице е пряка причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта на Д.. СМЕ не е оспорена от страните и съдът възприема това заключение като компетентно, ясно и пълно. От своя страна КСМАТЕ в медицинската си част установява, същите травматични увреждания, които сочи да са получени от удар и притискане между тъпи предмети със значителна кинетична енергия и отговарят да са получени в купето на автомобил при грубата му деформация. Вещото лице е категорично, че тежестта на уврежданията се дължи именно на деформациите по купето на товарния автомобил и за настъпилия летален изход е без значение дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан или е бил без такъв. КСМАТЕ в медицинската й част не е оспорена от страните и съдът кредитира заключението като безпристрастно, компетентно и обосновано. Тук е мястото да се посочи, че възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от починалия Д.Д. поради непоставяне на обезопасителен колан е неоснователно.

Събрани са в хода на съдебното дирене и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите – Х.С.Х. и свидетеля С.В.М.. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Х., който е бил водач на процесния автобус „Отойл“, модел „Е-27-14“, ДК № ******, тъй като намира същите за заинтересовани, като са изложени съображения в тази посока в о.с.з на 10.07.2018 г. Свидетелят С.В.М. установява, че познава ищцата от 1990 г., тъй като са работили заедно. Излага, че починалият син на И.Б. живеел заедно с нея в гр. Омуртаг в апартамента, заедно с неговото семейство с двете му деца. Д.се грижел за семейството, тъй като реализирал доходи от около 1200 лева месечно като директор на мелницата в гр. Омуртаг. Свидетелят установява, че ищцата преживяла много тежко смъртта на сина си, като С.М.зави, че ищцата често му се обаждала, за да й помогне за нещо и виждал как преживявала смъртта на Димитър. Преди ПТП имали перфектни взаимоотношения. Съдът кредитира тези показания като непосредствени, лични и логични. Същите не се опровергават от останалия доказателствен материал. При това положение по делото пълно и главно по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК са установени и търпените неимуществени вреди, както и пряката им причинна зависимост от процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на сина на ищцата Б..