Разпореждане № 5026 от 26.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5026 гр. Кюстендил, 26.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102465 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г.

С., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 250,28 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 08.05.2025 г., сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, за периода от 10.06.2025 г. до 01.10.2025 г.; 26,33 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 08.10.2025 г.; 17,33 евро – законна лихва за забава за периода от 11.06.2025 г. до 08.06.2026 г.; законната лихва за забава върху главницата от 08.06.2026 г. до окончателното изплащане.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточно посочване на размера на ГПР. Според чл. 8 от договора за кредит при изчисляване на ГПР е взета предвид само възнаградителната лихва. Следвало е обаче да бъде включено и възнаграждението на поръчителя по договора за гаранция, който всъщност представлява конструкция за прикрИ.е на допълнително възнаграждение в полза на кредитора. Изводът си съдът прави от факта, че договорът за поръчителство обезпечава вземанията на кредитора по договора за кредит и че съгласно погасителния план възнаграждението на гаранта е разсрочено с месечните вноски по кредита и се заплаща на кредитодателя още преди да е настъпило условието за дължимостта на сумата – изпълнение от страна на поръчителя. Следва да се съобрази и свързаността на двете дружества – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В съдебната практика се сочи, че двата договора са до такава степен взаимосвързани, че следва да се разглеждат като едно цяло. Вж. Решение № 1

580 от 4.12.2025 г. по в. гр. д. № 925/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, Решение № 740 от 4.02.2026 г. по в. гр. д. № 7735/2025 г. на Софийски градски съд и др.

Според Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 („АПС Бета България“) на СЕС, постановено по българско преюдициално запитване със сходна фактическа обстановка, сключването на договора за поръчителство е задължително за получаване на кредита. Приема се, че в такъв случай на практика на потребителя се налага сключване на договор именно с дружеството поръчител. Вероятно СЕС е изходил от разбирането, че клаузите на договора са такива, че на кредитополучателя не му остава друг избор.

Неточното посочване на размера на ГПР е основание за недействителност на договора за кредит. Това следва от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, където е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. СЕС е приел, че санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

23, вр. с чл. 22 ЗПК.

В случая чистата стойност на кредита е 306,78 евро (600 лв.), а заявителят е претендирал само сумата от 250,28 евро за периода от 10.06.2025 г. до 01.10.2025 г. Предвид диспозитивното начало и нуждата да се избегне неоснователно обогатяване, при което потребителят да трябва да води отделен процес за вземането си, от сумата от 250,28 евро следва да се приспадне стойността на извършените от длъжника плащания, които съгласно уточняваща молба на заявителя са в размер на 56,50 евро. Следователно дължими остават 193,78 евро. 293,94

При този изход на делото на заявителя следва да се присъдят 7,16 евро за държавна такса и 16,85 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл. 410 ГПК в полза на „ АГЕНЦИЯ ЗА 2

СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, срещу И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 193,78 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 08.05.2025 г., сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, за периода от 10.06.2025 г. до 01.10.2025 г.; законната лихва за забава върху главницата от 08.06.2026 г. до окончателното изплащане; 7,16 евро – деловодни разноски за държавна такса; 16,85 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 8500/08.06.2026 г., подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 26,33 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 08.10.2025 г.; 17,33 евро – законна лихва за забава за периода от 11.06.2025 г. до 08.06.2026 г.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3