Решение № 56 от 28.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Варна, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000664 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 262904/28.09.2021г. на Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК., Ш. ЯК.

М. и АЙЛ. Р. Ш., всички с адрес: с. Черковна, Община Дулово, ул. „Седма“ № 8, представлявани от адв. Н.Д. от САК, и въззивна жалба вх. № 262787/10.09.2021г. на ЗД „Евроинс“ АД – гр. София, ЕИК 121265113 , подадена чрез ю. к. Й.С., срещу решение № 260052/18.08.2021г., постановено по т. д. № 79/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 262904/28.09.2021г. се атакува решението на ШОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивниците – ищци искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за разликата над присъдените 84 000 лв. до 140 000 лв. за Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР.

ЯК., и за разликата над 21 000 лв. до 35 000 лв. за АЙЛ. Р. Ш. и Ш. ЯК. М. , претендирани като обезщетения за неимуществени вреди - болки, страдания от смъртта на А. Р. Ш., починала на 25.12.2019г. вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2019г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по вина на Д Д И, управлявала л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, ведно със законната лихва върху главницата от 1

84 000 лв., считано от 13.01.2020г. до окончателното плащане. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размерите на присъдените обезщетения по справедливост на Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК. и АЙЛ. Р. Ш. , които според въззивниците са занижени, респ. не са адекватни с оглед претърпените от тях болки и страдания, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за липса на материалноправна легитимация на Ш.

ЯК. М., респ. за недоказана изключителност в емоционалната връзка между ищеца и неговата починала внучка. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което исковете да се уважат в заявените в жалбата размери.

Въззивна жалба вх. № 262787/10.09.2021г., подадена от ЗД „Евроинс“ АД - ответник в първоинстанционното производство, е насочена срещу осъдителните части на решението, с които са уважени предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за сумата 21 000 лв., присъдена на АЙЛ. Р. Ш., и за разликите над 60 000 лв. до уважения от ШОС размер от 84 000 лв. за Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР. ЯК. обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие на посоченото по – горе ПТП. Застрахователят релевира оплакване за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, като се сочи, че поведението на пострадалото лице и причинната връзка между него и вида на претърпените вреди обосновават по – висок процент на съпричиняване - 50%.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за доказана материалноправна легитимация на АЙЛ. Р. Ш., като се твърди, че не е доказана изключителност в емоционалната връзка между ищцата и нейната починала сестра. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете в обжалваните части и за посочените суми, ведно с акцесорните претенции за мораторни лихви. В евентуалност се заявява, че ако претенциите на ищците АЙЛ. Р. Ш. и Ш. ЯК. М. се приемат от въззивния съд за доказани по основание, за размерите на обезщетенията следва да се приложи ограничението, установено от § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ.

Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за 2 неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 429, ал.2, т. 2 и чл. 497 от КЗ, предявени от Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК., Ш. ЯК. М. и АЙЛ. Р. Ш. , всички с адрес: с.

Черковна, Община Дулово, срещу ЗД „Евроинс“ АД – гр. София , за присъждане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вредиболки и страдания вследствие смъртта на А. Р. Ш., поч. на 25.12.2019г. вследствие на ПТП на 13.11.2019г., виновно причинено от Д Д И като водач на л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, застрахован за „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. За Р. Ш. ЯК. и Ф.

ЕР. ЯК. – родители на починалата А. Р. Ш. се претендира присъждане на обезщетения от 200 000лв. за всеки от тях, а за Ш. ЯК. М. и АЙЛ. Р. Ш., които са съответно дядо и сестра на пострадалото лице – по 50 000 лв.

Предявени са и акцесорни претенции за законна лихва.

Първоинстанционното решението, с което осъдителните искове на Р.

Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК. и АЙЛ. Р. Ш. са частично уважени, а искът на Ш. ЯК. М. е отхвърлен изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Договор за застраховка за увреждащия автомобил е сключен на 02.07.2019г., следователно за процесните отношения е приложим новият КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени 3 ищците са предявили пред застрахователя ЗД „Евроинс“ АД обща писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 13.01.2020г., като по образуваната щета № 1500104452, е отказано изплащане на застрахователни обезщетения с мотиви, че не са представени необходими документи.

Решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила за присъдените суми от по 60 000 лв. за всеки от ищците Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР. ЯК. , ведно с уважените акцесорни претенция за законна лихва, считано от 13.01.2020г., както и в частта за отхвърляне на исковете на Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР. ЯК. – за разликата над 14 000 лв. до 200 000 лв., а за Ш. ЯК. М. и АЙЛ. Р. Ш. – за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв.

Между страните е безспорно, включително е налице сила на пресъдено нещо в отношенията между застрахователя и родителите на пострадалото лице относно наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432 КЗ, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ” , сключено с ответното дружество, за увреждащия л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП от 13.11.2019г.; нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, на материалноправно легитимирани лица - родители на пострадалото лице Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда № 15/07.10.2020г. по НОХД № 275/2020 по описа на ОС - Шумен, Д Д Р е призната за виновна в това, че на 13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, при управляване на л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, нарушила правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на А. Р. Ш., както и средни телесни повреди на други две лица.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, 4 ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.

Първата група спорни въпроси, за разрешаване на който е сезиран въззивният съд, са свързани с материалноправната легитимация на ищцата АЙЛ. Р. Ш. - сестра на пострадалото лице, и на ищеца Ш. ЯК. М. – дядо на А.

Р. Ш., които са извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

С ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016г. общото събрание на трите колегии на ВКС прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съгласно мотивите на решението обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни ( като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето защо, когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези 5 случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

За установяване съдържанието на съществувалите между пострадалото лице и претендиращата обезщетение нейна сестра, както и за характера, интензитета и продължителността на причинените болки и страдания пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни доказателства и е назначена съдебно – психиатрична експертиза. Предвид близката родствена връзка между свидетелите Ю Л и Л Я. и ищците, следва да се отчете евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, няма основание те да не се кредитират. Установява се, че двете сестри са живели заедно още от раждането си, като част от едно задружно семейство, били са неразделни, с много силна емоционална връзка между тях, споделяли са си всичко, разчитали са една на друга и всяка е била опора за другата. След смъртта на А, сестра й коренно се променила, като по думите на свидетеля Ю Л „не е същата и никога няма да бъде същата“, непрекъснато мислела за сестра си, която била нейния на най-близък човек. Според назначената съдебно – психиатрична експертиза ищцата АЙЛ. Р. Ш. е преживяла остра стресова реакция при смъртта на сестра си А, към момента на освидетелстването се наблюдават симптоми, покриващи критериите на психично заболяване: F 43.21 Протрахирана адаптационна (тревожнодепресивна реакция). Според експерта се касае за депресивно състояние, настъпващо в отговор на стресова ситуация и продължителност до две години. Налице са и вторични симптоми на тревожност и нарушен сън, фобийни изживявания.