Решение № 1245 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330109539 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 от ЗПК и евентуално съединени с него искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от С. И. Г. против „София Комерс Кредит Груп“ АД, за признаване за недействителен сключения между страните на ..........................., а при евентуалност – да се признаят за недействителни клаузите на чл. 5 от същия – предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение, на чл. 1 от същия – предвиждаща размера на ГПР, и на чл. 4 от същия – въвеждаща изисквания за предоставяне на обезпечение, както и да се осъди ответникът да върне на ищеца парична сума в размер на 5 лева, недължимо заплатена по недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 27.05.2025 г., до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

С. Г. твърди, че на ............ с ответното дружество сключили .........., по силата на който й бил предоставен кредит в размер на ........... при ГЛП 52,68 % и ГПР 67,46 % за срок от 12 месеца – до 27.02.2025 г. В чл. 4 от договора било уговорено, че в тридневен срок от сключването му кредитополучателят се задължава да осигури на кредитора обезпечение от един или двама поръчители, които следва да отговарят на съотоветно посочени изисквания, а ако не стори това, то следва да заплати неустойка по чл. 5 в размер на 566,52 лева. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК понеже неустойката следвало да се включи в ГПР, а 1 не била включена. Ако се включела, той щял да надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Самата неустоечна клауза била недействителна на собствено основание – излизала извън присъщите си функции, понеже целяла допълнително оскъпяване на кредита, а не обезщетяване и обезпечаване на вреди, клаузата, уреждаща размер на ГПР била недействителна като неравноправна, а клаузата, уреждаща задължението за предоставяне на обезпечение следвало да се тълкува в единство с неустоечната и поради това била също недействителна. Платеното от нея над чистата стойност (главницата) по кредита в размер на 5 лева подлежало на връщане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, с който се признава евентуалния иск за недействителност на клаузата за неустойка за непредоставено обезпечение и се взема становище за неоснователност на останалите искове.

„София Комерс Кредит Груп“ АД не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен горепосоченият ..........., по силата на който е предоставило на ищцата парична сума в размер на 900 лева. Не оспорва обстоятелството, че при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР не бил включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, но излага подробни доводи защо това не било необходимо с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК били спазени изцяло и сключеният между страните договор за кредит бил действителен и обвързвал страните, защото можел да се прилага и без клаузата за неустойка – чл. 146, ал. 5 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 от ГПК от „София Комерс Кредит Груп“ АД са предявени срещу ищеца насрещни искове за осъждане на последния да му заплати сумата от............., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска – 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Ищецът по насрещния иск „София Комерс Кредит Груп“ АД твърди, че с ответника по насрещния иск С. И. Г. сключили на.............. при гореописаните параметри.

Сумата била предоставена на кредитополучателя и следвало да бъде върната с уговорената лихва в срок до 27.02.2025 г. Ответницата по насрещния иск платила три вноски – на .......... внесла ......... на .......... внесла .......... и на ........... внесла .........лева, общо – .......При отнасяне на всичко платено към размера на главницата, оставал неплатен остатък от нея в размер на ........ и същият следвало да се плати от кредитополучателя.

Постъпил е отговор на насрещния иск от С. Г., с който се взема становище за неговата неоснователност. В качеството си на ответник по насрещния иска С. Г. признава, че по .......... е заплатила на „София Комерс Кредит Груп“ АД единствено сума в размер на .........., а не първоначално посочената в исковата молба от ........ Сочи, че искът бил неоснователен, доколкото уважаването на първоначално предявения иск за недействителност на договора за кредит щяло да доведе до същите правни последици като уважаването на насрещния иск.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По фактите:

По делото не се спори, че че на ...........между С. Г. и „София Комерс Кредит Груп“ АД е сключен ............., по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя кредит в размер ......... при ГЛП 52,68 % и ГПР 67,46 % за срок от 12 месеца – до 27.02.2025 г.; че в тридневен срок от сключването му кредитополучателят се задължава да осигури на кредитора обезпечение от един или двама поръчители, които следва да отговарят на съотоветно посочени изисквания, а ако не стори това, то следва да заплати неустойка по чл. 5 в размер на ..........; че неустойката не е включена при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР; че потребителят е заплатил на финансовата институция парична сума в размер на .......... Тези обстоятелства документално се потвърждават от представените писмени доказателства – договор за кредит, СЕФ за предоставяне на информация по кредита, разписки за плащания и платежни нареждания.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-кредитополучател, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 5 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – поръчителство от едно или две лица, които следва да отговарят на множество допълнителни условия.

Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума –....... От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл.

5 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

3

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на ........... въз основа на обсъжданата договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (67,46 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – ............ не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 712 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител. По тази причина и доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

Въз основа на всичко гореизложено, искът за недействителност на процесния договор за кредит се намира за основателен и следва да се уважи.

По иска за връщане на недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 4 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание. В случая ищецът не доказа да е платил на ответника в изпълнение на договора за кредит суми, които да надвишават по размер размера на главницата (чл. 23 от ЗПК). Ето защо, искът ще се отхвърли като недоказан по основание.

По насрещния осъдителен иск:

Както се посочи по-горе, не е спорно по делото, че парична сума до размера на чистата стойност по кредита – 900 лева – е получена от ищецапотребител. Не е спорно и че ищецът е потребителят е платил на кредитната институция парична сума в размер на 476 лева. Предвид установената недействителност на договора за кредит следва да се приложи правилото на чл. 23 от ЗПК и да се осъди потребителят да плати на кредитора горницата над платеното до достигане на пълния размер на главницата (чистата стойност) по кредита – ............