Решение № 432 от 17.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Перник, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720104684 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милена Трохарова, срещу Н. ИВ. Т., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 744.84 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 4, находящ се в ****, от които главница в размер на 668.40 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 76.44 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези 1 аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. И.М., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че исковете са насочени срещу ответницата в качеството й на потребител, а не на наследник на починал такъв.

По отношение на основателността на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка ответницата изрично заявява, че не е била нито собственик, нито ползвател на процесния имот на вещно правно или облигационно правно основание през процесния период.

Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период.

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. С тези аргументи претенциите се оспорват и по размер като се иска същите да бъдат отхвърлени като недоказани.

С отговора са представени: удостоверение за отказ от наследство от страна на ответницата Н. ИВ. Т. и нотариален акт за собственост от 1973 г. /с адрес на имот съгласно стар регулационен план/.

В хода на производството е извършена комплексна съдебна технико икономическа експертиза. Представени са писмо от Община Перник от 19.11.2021 г. ведно с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.12.2017 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104/05.08.1997 г., том VIII, нот.дело 2218/1997 г. на нотариус Ивайло И.ов и удостоверение за наследници на И.Б.Б..

В съдебно заседание на 22.11.2021 г. процесуалният представител на ищеца изразява становище за основателност на исковете.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете. Представя писмени бележки.

2

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 238/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2637/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104/05.08.1997 г., том VIII, нот.дело 2218/1997 г. на нотариус Ивайло И.ов се установява, че на 05.08.1997 г. недвижим имот с адрес: гр. Перник, **** е дарен от лицата И.Б.Б. и Р.М.Б. на лицето Р.Т.М..

Видно от посочения нотариален акт И.Б.Б. и Р.М.Б. са запазили за себе си и за ответницата Н. ИВ. Т. вещното право на ползване върху апартамента, предмет на дарението, до края на живота си.

На следващо място от приложено по делото копие от декларация по чл.

14 от ЗМДТ от 05.12.2017 г. се установява, че апартамент № 4, находящ се в ****, е деклариран като собствен на лицето Р.Т.М.. Декларацията е подадена от последната, но в същата е посочено, че спрямо имота е налице запазено вещно право на ползване за ответницата Н. ИВ. Т..

От представено по делото удостоверение за наследници на И.Б.Б. се установява, че същият е починал на 08.06.2008 г. като е оставил за наследници ответницата като своя дъщеря и съпругата си Р.М.Б.. От своя страна, видно от удостоверение за отказ от наследство Р.М.Б. също е починала – на 20.10.2016 г.

В тази връзка и следва извод, че към 05.12.2017 г. не е настъпила промяна в собствеността върху процесния имот, нито е погасено вещното право на ползване на Н. ИВ. Т..

Другият нотариален акт от 1973 г., представен с отговора на исковата молба, липсва необходимост да бъде обсъждан, тъй като същият удостоверява право на собственост върху имот на лицето И.Б.Б.. Макар да не може да се установи с категоричност идентичност на имотите вероятно става въпрос за процесния имот, но описан по предходен план. Така или иначе впоследствие И.Б. се е разпоредил с имота в полза на внучка си като е учредил на дъщеря си /ответницата по делото/ посоченото по-горе вещно право на ползване.

Видно от справка от Национална база данни „Население“ налична по ч.гр.д. № 2637/2021 г. по описа на РС Перник ответницата е адресно регистрирана в апартамент № 4, находящ се в ****.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна техническо 3 икономическа експертиза /КСТИЕ/. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение – договор № 97/30.11.2011 г. и договор № 76/01.09.2017 г.

Налице е и договор № 108/18.12.2000 г. между фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия и сградата в режим на етажна собственост, по силата на който в сградата, където се намира процесният имот, е въведена услугата „дялово разпределение“. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 668.40 лева. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 668.40 лева - главница.

Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.07.2019 г. 18.03.2021 г. е в размер на 76.44 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Видно е и че в счетоводната система на дружеството е съобразена една изравнителна сметка релевантна за процесния период /със знак „-“/. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

4

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 238/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2637/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в срока по чл. 414 от ГПК от същата е депозирала възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

По възражението на ответницата, че искът бил недопустим, защото бил насочен спрямо нея в лично качество, а не в качеството й на наследник, съдът намира същото за неоснователно. На първо място това е така, доколкото посоченият въпрос е такъв по основателността на иска, а не по неговата допустимост. На второ място липсва каквото и да било основание искът да се насочва към ответницата в качеството й на наследник на родителите й, доколкото видно от представените удостоверение за наследници и удостоверение за отказ от наследство, същите са починали много преди процесния период.