Определение № 831 от 25.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. Стара Загора, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500433 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба на „В.т.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от законния си представител М.Х.Г. – изпълнителен директор, действащ чрез адв. И. П., срещу протоколно определение № 611/27.03.2026 г., постановено по гр.д. № 5385/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се претендира отмяната му и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор е подаден от А. С. А., действащ чрез адв.Я.С.-П., с който частната жалба е оспорена като неоснователна, като са изложени съображения за правилност на обжалваният съдебен акт.

Отправено е искане за потвърждаването му и за присъждането на направените в производството разноски.

Другите ответници по частната жалба – Н. С. П., М. И. П. и З. С. А., не са подали отговори.

Въззивният съд, след като обсъди твърденията и възраженията на страните, и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от „В.т.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от законния си представител М.Х.Г. – изпълнителен директор, действащ чрез адв. И. П., искова молба срещу М. С.К., Н. С. П. и М. И. П..

1

В хода на производството е настъпила смъртта на ответницата М. С.К., и по реда на чл.227 от ГПК е била заместена от наследниците си по закон - З. С.

А. и А. С. А..

С исковата си молба дружеството е предявило срещу първоначалните трима ответници отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от ГПК, с който е оспорило съществуването на съдебно признато вземане поради погасяването му по давност.

За събиране на вземането е било образувано изп.д.№ 3305/31.10.2024 г. по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора.

С обжалваното протоколно определение съдът е прекратил производството по делото, т.к. е приел предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес, отпаднал в хода на съдебното производство поради приключването на изпълнителното дело с влязъл в сила на 06.02.2026 г. акт на ЧСИ Г.И. след събирането по принудителен ред на оспореното като погА.о по давност вземане.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирана страна, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата се преценява от въззивния съд за неоснователна, поради следните съображения:

Една от положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск е правен интерес за ищеца от предявеният иск.

За тази процесуална предпоставка съдът следи служебно през цялото времетраене на процеса, а настъпило в хода на производството отпадане на правния интерес обуславя недопустимост на вече предявения иск и прекратяване на делото.

В настоящият случай се касае именно за хипотеза на отпадане на правния интерес от иска за ищеца в хода на производството, поради събирането на вземането, чието погасяване по давност се претендира да бъде установено с иска по чл.439 от ГПК.

За отпадането на правния интерес е без значение обстоятелството, че вземането е събрано по принудителен ред след развилото се изпълнително производство по изп.д.№ 3305/31.10.2024 г. по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора.

Това е така, т.к. материалноправната последица на погасяване на процесното вземане по давност би настъпила едва след влизане в сила на съдебно решение, с което предявеният иск по чл.439 от ГПК бъде уважен.

Към този евентуален бъдещ момент обаче вече няма да съществува неудовлетворено вземане на ответниците към ищеца, т.к. то вече е било 2 платено чрез способ на принудително изпълнение в производството по изпълнителното дело.

Всички изложени в частната жалба съображения, касаещи продължителността на първоинстанционното производство и обезпечаването на иска, са ирелевантни за отпадането на правния интерес за ищеца, обуславящо прекратяването на делото.

В тази връзка следва да се отбележи, че в голяма степен забавянето в хода на първоинстанционното дело се дължи на множество извършени от пълномощника на ищеца нередовни процесуални действия, наложили даването на указания и предоставянето на срокове за отстраняване тези нередовности.

Извършването на нередовно процесуално действие от страна на ищеца по подаване на частната жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения иск, е обусловило и забавяне на разглеждането на тази частна жалба.

Не на последно място следва да се има и предвид, че ищцовото дружество е предявило иска си на 06.01.2025 г., при наведени от него доводи, че вземането на ответниците е било погА.о по давност към 24.09.2015 г.

Частната жалба е неоснователна и в частта й, в която се обжалва протоколното определение в частта му за разноските.

В тази й част жалбата не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, който според въззивният съд е бил постановен при правилно прилагане на чл.78, ал.4 от ГПК и чл. 78, ал.5 от ГПК, в действащата им към 27.03.2026 г. редакция на закона.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по частната жалба А. С. А. има право на разноски.

Такива обаче не следва да му се присъдят, т.к. видно от представеният с отговора на частната жалба договор за правна защита и процесуално представителство от 12.05.2026 г., дължимото на адв. Я.С.-П. адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро е следвало да бъде платено по банковата й сметка.

Не са представени надлежни доказателства за извършването на такова плащане по банков път, поради което съдът приема, че такива разноски А. С.

А. не е направил.

Относно обжалваемостта на настоящото определение:

На основание чл.274, ал.3 от ГПК определението подлежи на касационно обжалване.

3

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1, пр.1во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 611/27.03.2026 г., постановено по гр.д. № 5385/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4