Решение № 3722 от 20.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3722 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330112549 по описа за 2025 година

С исковата молба „АПС Бета България“ ЕООД е предявил против С. М.

Т. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 200 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***/11.05.2020 г., сключен със „Стик- Кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата от 6 л в . – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 11.05.2020 г. до 10.06.2020 г., сумата от 621, 22 лв. – неустойка и сумата от 127, 52 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.06.2020 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.06.2025 г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен с цедента „Стик- Кредит” АД, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към Договора. Твърди, че длъжникът е уведомен за сключения договор на посочения от него електронен адрес. Счита, че уведомяването за прехвърляне на вземането следва да се счита за надлежно извършено с исковата молба.

Твърди, че ответната страна С. М. Т. - в качеството му на кредитополучател, е сключила със „Стик- Кредит” АД Договор за потребителски кредит № ***/11.05.2020 г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 200 лв.

Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума в 1 срок до 10.06.2020 г., при установен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като при сключването му на ответника е представена цялата преддоговорна информация. Поддържа, че дори съдът да приеме, че договорът за кредит не е сключен от разстояние, следва да приеме, че последният – в качеството му на реален договор, е сключен с предоставяне на заемната сума.

Сочи, че ответната страна не е изпълнила в срок задълженията си по договора.

Претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответната страна С.

М. Т. е депозирала отговор на исковата молба – чрез назначения й от съда особен представител – адв. К. Г.. Твърди, че предявеният иск е частично недопустим, доколкото се предявява иск за реално изпълнение на договор, който недопустимо съединен с иск за неустойка, поради неизпълнение и разваляне на договора. Сочи, че не става ясно какъв е характера на представените към исковата молба документи и дали последните представляват електронен документ в оригинал или незаверено копие на електронен документ, като счита, че не става ясно по кой ред са подписани документите. Оспорва истинността на представените към исковата молба документи. Твърди, че между страните не е възникнало правоотношение по договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР, доколкото при сключване на договора не са спазени изискванията на чл. 18 ЗПФУР и на ЗЕДЕУУ. Сочи, че е осъществил изследване на представените по делото електронни документи, като излага подробни съображения за това, че не са налице доказателства, че договорът за потребителски кредит, преддоговорната информация и Общите условия са получени от ответната страна и са подписани от нея с електронен подпис в двете му допустими от закона форми – с квалифициран електронен подпис или обикновен електронен подпис. Излага съображения, че IP адреса, от който е постъпила заявката за кредита е собственост на „БТК“ ЕАД, сега „Виваком България“ ЕАД, който е доставчик на интернет услуги чрез своите сървъри. Поддържа, че ищецът не сочи доказателства, че телефонният номер – **********, на който се твърди, че са пращани кратки съобщения (SMS), през този период се е ползвал именно от ответника. Твърди, че номерата са държавна собственост, разпределена за ползване между лицензирани доставчици. Поддържа, че са налице очевидни разминавания между мета данните на предоставения файл и съдържащата се в него информация. Сочи, че представените на съда ЛОГ файлове не съдържат правдива и обективна информация. Тези съображения поддържа и по отношение на представените по делото погасителен план и разписка за извършено плащане. Твърди, че представената по делото разписка за извършено плащане не доказва, че парите по договора за кредит реално са получени от ответника. Предвид изложеното счита, че договорът за кредит никога не е влизал в сила чрез реалното му изпълнение от доставчика. Твърди, че по делото е представен договор за 2 цесия, като сканираното изображение на нотариална заверка на подписите не може да се свърже с предходните файлове. Сочи, че представената по делото извадка от Приложение № 1 е със заличени индивидуализиращи данни.

Предвид изложеното счита, че ищецът не се легитимира като цесионер.

Поддържа, че по делото не са представени доказателства за извършени валидни изявления от страните по сключване на договор за потребителски кредит, което води до сключване на договора при липса на съгласие на основание чл. 26 ЗЗД. Твърди, че ищецът не манифестира ясно кога е настъпила изискуемостта на задължението, като счита, че за начална дата на настъпване на изискуемостта следва да бъде възприета – 11.07.2020 г.

Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, и при условията на евентуалност – с изтичане на петгодишния давностен срок. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като при сключването му са допуснати нарушения на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно годишния процент на разходите. В този смисъл сочи, че на основание чл. 23 ЗПК подлежи на връщане само главницата. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете следва да се разгледат по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото са предявени в едномесечния срок, считано от влизане в сила на Разпореждане № 19437/08.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 11339/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, с което заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е отхвърлено.

По делото е представен Договор за потребителски кредит – кредитна линия № *** от 18.05.2020 г., сключен между С. М. Т. и „Стик Кредит” АД. В договора е установено, че кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия от 200 лв. със срок за ползване от 1 година от датата на сключване на договора, като с изтичане на срока, последният се продължава автоматично с още 1 година за общо три години, ако никоя от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.

Договорено е, че кредитът се отпуска под формата на паричен заем за лични нужди след представяне на заявление за кредит, попълнено онлайн или чрез средства за комуникация от разстояние в сайта на дружеството – www.stikcredit.bg. Установено е, че първият транш се отпуска на датата на 3 сключване на договора, а при невъзможност – на следващия работен ден.

Договорен е годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

С разпоредбата на чл. 17 от договора потребителят е поел задължение, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора или неотменяема банкова гаранция. В чл. 18 е посочено, че третото лице следва да посети някой от търговските обекти на кредитора и да сключи изричен договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство. В чл. 19 са установени условията, на които трябва да отговаря третото лице – поръчител.

С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по първия транш подлежи на погасяване в срок от 30 дни – до 10.06.2020 г. Посочено е, че неустойката се начислява и се дължи в случай, че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави гаранция/поръчител съгласно Общите условия, като неустойката се начислява ежедневно пропорционално към всяка вноска по кредита.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания, произтичащи от договори за кредит, описани в Приложение № 1 към Договора.

По делото е представено Приложение № 1 от 22.03.2024 г. към договора, в което е посочено вземането по договора за кредит № *** в размер на сумата от 921, 30 лв., като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен граждански номер.

Договорът за продажба и прехвърляне на вземания обективира прехвърляне на процесните вземания, тъй като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договора за кредит и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. В заповедното дело е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства, че приложеното по делото 4 уведомление за прехвърляне на вземането е изпратено и получено от длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.