Определение № 3574 от 23.04.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3574

Бургас, 23.04.2026 г.

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ като разгледа докладваното от съдията Тодор Икономов административно дело № 852/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. А. Е., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1581014/27.03.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ Бургас, ОДМВР - Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. З)ББ) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 5 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

С молба вх. № 5682/22.04.2026 г. е направено искане, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на издадената ЗППАМ. Изложени са твърдения, че жалбоподателя е собственик на „Авточасти Енчеви“ ЕООД, и работата му изисква постоянно да управлява МПС, тъй като е пряко свързана с управление на МПС. Невъзможността да осъществява работните си ангажименти му причинява значителна или трудно поправима вреда. Приложена е извадка от ТР за актуално състояние на „Авточасти Енчеви“ ЕООД, видно от която управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е Е. А. Е..

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

На 27.03.2026 г. в [населено място], [жк], на паркинга на магазин Била, Е. А. Е. управлявал лек автомобил Мерцедес ГЛ с рег. № [рег. номер], като при извършване на маневра движение на заден ход, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркирания зад него лек автомобил Ф. П. с рег. № [рег. номер], допускайки ПТП с материални щети по двата автомобила. Като водач, участник в ПТП с материални щети не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП и се оттегля от произшествието. Прието е, че с деянието са нарушени чл. 40, ал. 1, пр. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е издаден АУАН серия GA № 5259514.

Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената ЗППАМ № GPAM-1581014/27.03.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ Бургас, ОДМВР - Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. З)ББ) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 5 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, приема за установено от правна страна следното:

Искането е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

За преценка основателността на искането, настоящият състав намира за необходимо да направи разграничение между институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа" по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В конкретния случай се твърди, че жалбоподателя е собственик на „Авточасти Енчеви“ ЕООД и работата му е пряко свързана с управление на МПС, като невъзможността да осъществява работните си ангажименти ще му причини значителна или труднопоправима вреда.

Настоящият съдебен състав на АС – Бургас приема, че твърдените вреди за жалбоподателя от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ, изразяващи се в невъзможност да осъществява работните си ангажименти, свързани с ежедневно управление на МПС, не са противопоставими на обществения интерес, който законодателят е преценил, че следва да бъде защитен с оглед осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Както беше споменато по-горе в изложението, предпоставките, при съдът може да спре предварителното изпълнение на оспорения АА, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нищо друго. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, тъй като става въпрос за изключение от този основен принцип в административният процес. Жалбоподателя не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване.

Безспорно е, че невъзможността да се управлява МПС в ежедневната дейност в рамките на период от три месеца, винаги представлява затруднение, а особено при осъществяване на търговска дейност свързана с управление на МПС. Това ограничение създава затруднения и следователно е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност да се управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди.

Твърдените вреди не могат да бъдат възприети като значителни или трудно поправими, за да се приеме, че следва да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ. Вредите, каквито биха настъпили в резултат на невъзможността жалбоподателят да управлява МПС и да извършва дейност, нямат характер на непоправими, а дори и жалбоподателят да е понесъл такива вреди, те подлежат на обезщетяване, ако се установят основания за незаконосъобразност на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ. Не се твърдят да са налице такива вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на издадената ЗПАМ.

По изложените съображения, съдът приема искането за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Бургас, XXV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А. Е., [ЕГН] за спиране на допуснатото по закон, предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1581014/27.03.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ Бургас към ОДМВР – Бургас

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.

Съдия: