Решение № 1980 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1980 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20251110207475 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЗД „*****“ АД, ЕИК *********, представлявано заедно от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. – членове на съвета на директорите и Д. С. Д. - прокурист чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. З. Х. от САК срещу наказателно постановление № Р-1081/11.04.2025 г., издадено от Д. И. Й. – изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и 1 незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Ц. К. от САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. С.

Л., с пълномощно по делото. Последната пледира за неоснователност на постъпилата жалба и аргументира законосъобразността на атакувания санкционен акт. В допълнение са представени писмени бележки. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано и възражение за прекомерност относно претенцията за заплащане на адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с постъпила на 26.11.2024 г. жалба в КФН от потребители на застрахователна услуга, относно предявена пред ЗД „*****“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Отмяна на пътуване“, на 28.11.2024 г. и 11.12.2024 г. от дружествотожалбоподател са изискани писмени обяснения и заверено копие от цялата документация, съдържаща се в преписката.

При извършената проверка на изпратените от застрахователното дружество документи на 06.12.2024 г. и 18.12.2024 г. е констатирано, че 2 претенцията е заведена в ЗД „*****“ АД на 26.09.2024 г., като са представени доказателства, относими към определяне на основанието и размера й, както и данни за банкова сметка.

На 22.10.2024 г. в проведен телефонен разговор представител на застрахователя е уведомил застрахованите лица, че част от представените от тях документи не са получени, което е наложило повторното им изпращане на 23.10.2024 г.

След 23.10.2024 г. жалбоподателят не е изисквал допълнителни доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за установяване на претенцията, като с писма от 12.11.2024 г. е постановил отказ за изплащане на застрахователни обезщетения, приемайки, че е налице изключен риск. Впоследствие писмата са изпратени на електронната поща на едно от застрахованите лица на 19.11.2024 г.

С акт за установяване на административно нарушение № Р-06445/19.12.2024 г., съставен от М. В. С. – главен експерт в отдел „Правопилагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН и в присъствието на С. Ц. Н. и И. В. Л. – свидетели при съставянето на акта е констатирано, че жалбоподателят ЗД „*****“ АД се е произнесъл по претендираното застрахователно обезщетение на 19.11.2024 г., извън законоустановените 15 работни дни, считано от 23.10.2024 г., което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 13.11.2024 г., вкл.

В акта е отразено, че с визираното бездействие на 14.11.2024 г. в гр.

София жалбоподателят не е изпълнил правното си задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на упълномощен представител на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-81/11.04.2025 г. от Д. И. Й. – изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на ЗД „*****“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, реализирано в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, след като дружеството3 въззивник е било наказано за същото по вид нарушение с НП № Р-10113/11.06.2024 г., влязло в законна сила на 02.07.2024 г.

Препис от оспореното НП е връчен на представител на въззивника на 16.04.2025 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган с пощенски оператор на 30.04.2025 г., видно от копието на изготвената товарителница.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетеля М. С. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са 4 съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност видно от изисканите и приобщени по делото писмени доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали датата, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриването на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника ЗД „*****“ АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че след 23.10.2024 г. жалбоподателят „*****“ АД не е изисквал допълнителни доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за установяване на претенцията, като с писма от 12.11.2024 г. е постановил отказ за изплащане на застрахователни обезщетения, приемайки, че е налице изключен риск, но самите писма са изпратени на електронната поща на едно от застрахованите лица едва на 5

19.11.2024 г.

При тази фактология не могат да бъдат споделени правните изводи на административните органи, че въззивникът не е изпълнил правното си задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, доколкото законодателят изисква единствено да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или пък мотивирано да откаже плащането. Между страните не се спори, че отказът да удовлетвори претенцията на застрахованите лица е обективиран в писма от 12.11.2024 г., като липсват възражения и фактически данни, касателно евентуалното им антидатиране. Обстоятелствата свързани с последващото уведомяването на потребителите на застрахователната услуга са правноирелевантни, имайки предвид, че не са част от състава на процесното административно нарушение, каквото задължение е предвидено например за Гаранционния фонд с разпоредбата на чл. 570к, ал. 5, т. 2 КЗ – кумулативно се произнася по застрахователните претенции в сроковете по чл. 108 и представя на лицето, предявило претенцията, с копие до застрахователя мотивирано предложение за изплащане на гарантираното застрахователно вземане или мотивиран отговор, когато претенцията не е допустима, или когато отговорността по застраховката се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вземането не е изцяло установен.

Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, то отговорността на дружеството-въззивник е ангажирана при недопустимо разширително тълкуване на материалния закон.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани в жалбата оплаквания.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по 6 извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в очертаната насока. В приложеното по делото пълномощно не е уговорено възнаграждение /размер и начин на плащане/, поради което представените впоследствие фактура и банков документ не представляват легитимно основание за присъждане на разноски. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява обстоятелството, че разноските са заплатени или че само са договорени. До приключване на етапа на съдебните прения такъв договор не е представен, поради което претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователна, доколкото не се установява по безспорен начин същото да е било договорено писмено /в този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд, докладчик-съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, приложимо в настоящия случай на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН/.