Решение № 833 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ное.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110122069 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от . срещу . АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1002.55 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 24.01.2023г. в гр.С., ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.04.2025г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 243.47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2023г. до 14.04.2025г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 24.01.2023г. в гр.С., при движение по бул. „.“ при кръстовище лек автомобил с марка „.“ с рег.№ ., управляван от Т. С., е бил ударен от ляво от изпреварващо го лявата страна МПС „.“ с рег.№ ., управлявано от А. М.. Сочи се, че причина за настъпване на ПТП е отнемане на предимство и управление на МПС с по-висока от допустимата скорост. Поддържа се, че за лек автомобил с марка „.“ с рег.№ . към датата на ПТП е имало валидно сключена имуществена застраховка „Каско“, а за МПС „.“ с рег.№ ., застраховка „.“ при ответника. Твърди се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ., и бил извършен оглед на щетите. Било заявено изплащане на застрахователно обезщетение по експертна оценка, поради което на застрахования била изплатена сума в размер на 987.55 лева, като дължимите ликвидационни разноски се равнявали на 15 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от 1002.55 лева с включени ликвидационни разноски, но плащане не е извършено. Напротив, бил изпратен отказ за плащане с писмо от 06.07.2023г. с аргумент, че виновен за ПТП е водачът на застрахования при ищеца автомобил. С оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение и мораторна лихва, като е релевирано и искане за присъждане 1 на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете. Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално осъществилото се, като се подчертава, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е виновен за настъпване на застрахователното събитие, като се посочва, че застрахованият при ищеца водач е нарушил разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това е релевирано възражение за съпричиняване. Оспорва се причинно-следствената връзка между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Сочи се, че платената сума не съответства на действителната стойност на причинените щети, като цените на труд и частите са завишени. Излагат се твърдения, че е налице надписване на ремонтно-възстановителни дейности. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” за автомобил с марка „.“ с рег.№ ., валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица № . за застраховка „.“, с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 24.12.2022г. до 23.12.2023г. В същата е посочено, че собственик на автомобила е Т. И. С., като първата регистрация на МПС е от 2006г. Във връзка с уточняването на това какво е включено в застраховката „.“ по делото е представен и Наръчник за ползите, в който е посочено, че това е комбиниран застрахователен продукт, който предоставя покритие по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите и допълнително добавени застрахователни покрития. Съгласно посоченото в Наръчника по отношение на пакет „.“ е видно, че същият включва в себе си и покритие при рискове идентични със имуществена застраховка „Каско“, в това число и рискове вреди, 2 причинени по автомобила в следствие от ПТП.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 24.01.2023г., за което на 25.01.2023г. при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото уведомление за щети по МПС № ., двустранен протокол за ПТП, опис на щета и доклад по щетата.

Установено е и, че от страна на застрахователя е определено застрахователно обезщетение в размер на 987.55 лева, което видно от приетото по делото платежно нареждане от 13.02.2023г е било изплатено на собственика на увреденото МПС./л.91 от делото/.

Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото, обявен за окончателен, без възражения от страните.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил марка „.“ с рег.№ . с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.

Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушания по делото свидетел С. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че автомобил марка „.“ с рег.№ . се е движил по ул. „. с посока 20то ДКЦ С. и преди кръстовището с бул. „.“ водачът предприема маневра за изпреварване на движещия се пред нея лек автомобил с марка „.“ с рег.№ ., като не оставя безопасна странична дистанция и реализира ПТП с него.

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за ПТП от 24.01.2023г., който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук.

„б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между ., . и Информационния център към .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята 3 правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания от свидетеля С. механизъм и посоченото от вещото лице в изготвеното от него заключение, съгласно което именно описаният от свидетеля С. механизъм на ПТП отговаря изцяло на данните от съставения протокол за ПТП. Именно съгласно показанията на свидетеля С. същият се е движил в посока към 20та поликлиника и ПТП се е реализирало на бул. „.“.

Свидетелят е категоричен, че се е движил в лява лента с посока на движение направо, тъй като дясната лента е била заета от паркирали МПС, а свидетелят М. се е движила зад него, когато изведнъж е решила да го изпревари отляво. С. е категоричен и че не е променял посоката си на движение. Съдът намира, че показанията му са логични, последователни и еднопосочни, като се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Така заявеното от С. съответства и на представената от вещото лице снимка на мястото на ПТП към датата на застрахователното събитие, а именно че към м.01.2023г по ул. „. е имало по две пътни ленти в посока, а не както сочи свидетелят М. – три пътни ленти, които при справка в . e видно, че са въведени по-късно. Така описаното съответства и на начертаната от двамата участници в ПТП схема на движението им. От друга страна, съдът съобрази и, че свидетелката М. изрично посочва, че не видяла автомобила на свидетеля С. и че е бързала за работа.

По отношение на заявеното от свидетеля М. съдът намира, че показанията на същата 4 са противоречиви, доколкото веднъж тя заявява, че се е движила бавно като първа кола преди светофара, тъй като пред нея е светнало червено и останалите коли са напуснали кръстовището, а в същото време сочи, като място на ПТП не зоната непосредствено преди кръстовището, а там където, ул. „. се пресича с друга улица, която според вещото лице е ул.