Определение № 116 от 19.02.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 19.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. Х. П., чрез процесуалния й представител адвокат Й. Ч. от АК – Варна, срещу Определение № 5664/17.12.2025г. по гр. д. № 2430/2025г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната исковата молба с вх. № 32354/10.11.2025г., допълнена с уточнителна молба с вх. № 34940/01.12.2025г., и е прекратено производството по гр. д. № 2430/2025 г. на Окръжен Варна.

В частната жалба са изложени основания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изследвал изложеното в исковата молба. Посочва се, че ВКС с Определение № 2410/14.05.2025г. по гр. д. № 3841/2024г. е приел, че доколкото СПН е непротивопоставима на ответниците, придобили имота преди завеждане на иска и постановяване на решението по чл. 42 от ЗН, то при подобна хипотеза нищожността на завещанието трябва да бъде установена и по отношение на тях, като доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Поради това предявеният иск, по който е било образувано гр. д. № 2430/2025 г. на Окръжен съд – Варна, е допустим и основателен. Отправеното в частната жалба искане е за отмяна на обжалваното определение.

След преценка на доводите, изложени в частната жалба, както и на доказателствата по делото, настоящият състав прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С Решение № 1213/25.10.2023г. по гр. д. № 554/2022г. на Окръжен съд – Варна, поправено с Решение № 1522/21.12.2023г. по същото дело, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от П. Х. П. срещу 1

Т.С.Б. и М. Й. Б., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата П. Х. П. е собственик, придобила правото на собственост по наследство като единствен наследник по закон на брат си К.Х.П., б.ж. на гр. Варна, починал на ***, на следния недвижим имот - апартамент № 2А, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, Община Варна, с административен адрес: *** по данъчна оценка и схема, а по предходен документ за собственост ***, първи жилищен етаж, вх. 2, с югозападно изложение, със застроена площ от 38,80 кв.м., състоящ се от: стая, кухня, баня-тоалетна, коридор и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, ведно с избено помещение № 7А със застроена площ от 3.03 кв.м., както и 8,26 % ид.ч., от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, и да бъдат осъдени ответниците Т.С.Б. и М. Й. Б. да предадат на П. Х. П. владението върху имота. Решението е постановено при участието на третите лица, помагачи на ответниците - Д.Г. и А.А..

Решение № 1213/25.10.2023г. по гр. д. № 554/2022г. на Окръжен съд – Варна е потвърдено с Решение № 105/26.06.2024г. по гр. д. № 122/2024г. на Апелативен съд – Варна. Последното не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 2410/14.05.2025г., постановено по гр.д. № 3841/2024г. на ВКС.

След влизане в сила на 14.05.2025г. на Решение № 1213/25.10.2023г. по гр. д. № 554/2022г. на ВОС, с което е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС предявен от П. П. срещу Т.Б. и М. Б. за процесния апартамент № 2А в гр.

Варна, ***, с исковата молба от 10.11.2025г. П. Х. П. е предявила следните искове:

- Да се прогласи, по отношение на Д.Г., А.А., Т.Б. и М. Б., нищожността на саморъчното завещание от 27.07.2018г., обявено по искане на Д.С.Л., с протокол от 26.09.2018 г. на нотариус Веселин Петров, рег. № 205 от НК, с район на действие Районен съд – Варна, вписано в Службата по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 27882/08.10.2018 г., акт № 203, том VIII, дело № 15476 на К.Х.П., починал на ***, с предмет апартамент № 2А, находящ се в гр.

Варна, ***, вх. 2, ет. 1, с идентификатор № ***, тъй като не е написано и подписано от завещателя, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал.

1 от ЗН;

- Да се признае за установено че Д.Г., А.А., Т.Б. и М. Б. не са собственици на апартамент № 2А, находящ се в гр. Варна, ***, вх. 2, ет. 1, с идентификатор № ***;

- Да бъде прогласена, по отношение на Д.Г. и А.А., нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 18.01.2019г. между Д.С.Л. и Д.Г., обективиран в нотариален акт № 118, том ІІ, дело № 329, дв. вх. рег. № 814, вх. рег. № 863/18.01.2019г., поради липса на представителна власт и като сключен въз основа на нищожно завещание;

- да бъде прогласена, по отношение на Т.Б. и М. Б., нищожността на договора за покупко-продажба на горепосочения апартамент № 2А, сключен на 2

12.04.2019 г., между Д.Г. и А.А. като продавачи, и Т.Б. и М. Б. като купувачи, обективиран в Нотариален акт № 129, том XXIV, дело №5134, вх. рег. № 8781/12.04.2019 г., поради липса на представителна власт и като сключен въз основа на нищожно завещание;

- Да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № 118, том ІІ, дело № 329, дв. вх. рег. № 814, вх. рег. № 863/18.01.2019г.;

- Да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № 129, том XXIV, дело № 5134, дв. вх. рег. № 8781/12.04.2019г.

С уточнителната молба от 01.12.2025г. П. П. заявява, че предявява и иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Т.Б. и М. Б. за предаване владението върху имота.

Исковете са основани на следните фактически твърдения: ищцата е единствен наследник на К.Х.П., починал на ***; с решение №260057/20.05.2021г., постановено по гр. д. № 1430/2020г. по описа на ВОС, влязло в сила на 22.12.2021г. е прогласено за нищожно саморъчното завещание на К.Х.П., в полза на Д.С.Л., с предмет апартамент №2а, ***. В хода на производството по това дело се установило, че след вписване на завещанието Д.Л. се е разпоредил с имота, като го е продал на Д.Г. с НА № 71/18.01.2019г., като последния на 12.04.2019г. е препродал имота на Т.Б. и М.

Б.. Ищцата е предявила иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Т.С.Б. и М. Й.

Б., който е отхвърлен като неоснователен с решение №1213/25.10.2023г., постановено по гр. д. №554/2023г. по описа на ВОС. Излага, че предвид мотивите на решение1213/25.10.2023г. и определение № 2410/14.05.2025г. относно непротивопоставимостта на силата на присъдено нещо на ответниците, придобили имота преди завеждане на иска и постановяване на решението по чл.42 ЗН да него е налице правен интерес от предявяване на искове за установяване нищожността на завещанието по отношение на приобретателите на имота, за прогласявяне нищожност на договорите за покупко-продажба, за установяване, че ответниците не са придобили собствеността върху имота и иск за предаване на владението върху същия.

За да приеме, че така предявените искове са недопустими първостепенният съд е посочил, че искът с правно основание чл.108 ЗС срещу ***, основан на същите твърдения, изложени в настоящата искова молба е бил отхвърлен с влязло в сила решение, не са наведени нови обстоятелства, като установяването на нищожността на завещанието, което е пропуснато в предходното производство не представлява ново обстоятелство. Правото на иск за собственост е погасено по силата на пресъдено нещо и ищцата няма правен интерес от предявяване на иск за отричане на собствеността на ответниците и прогласяване нищожността на завещанието.

Настоящият състав изцяло споделя изводите за недопустимост на исковите претенции.

В съдебната практика се приема, че две съдебни производства по предявен ревандикационен иск и последващо предявен отрицателен установителен иск от един и същ ищец и срещу един и същ ответник по отношение на един и 3 същ имот поначало не са взаимно изключващи се / в този смисъл Определение № 3869 от 30.07.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1511/2025г. и посочената в него съдебна практика/. Двете производства имат различен предмет.

Постановеното по реда на чл. 108 ЗС съдебно решение формира сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост на ищеца, и то само и единствено въз основа на изрично заявените факти и обстоятелства и на посочените придобивни основания. Отрицателният установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, от друга страна, изследва правото на собственост на ответника, в което производство последният е задължен да изчерпи всички придобивни основания по отношение на процесния имот, като установи фактическите обстоятелства, от които произтича правото му на собственост. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен вече предявен от ищеца иск за собственост, предявяването на отрицателен установителен иск ще бъде допустимо, единствено в случай, че ищецът се позовава на различно придобивно основание от това, въз основа на което се е легитимирал по предявения в предходно производство ревандикационен иск или съответно обоснова правния си интерес с необхванати от силата на пресъдено нещо юридически факти. В този смисъл са посочените в Определение № 3869 от 30.07.2025г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1511/2025г.: решение № 386 от 06.03.2012г. по гр. д. № 193/2011 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60078 от 13.09.2021г. по гр. д. № 3368/2020г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 215 от 14.12.2023г. по гр. д. № 498/2023г. на ВКС, I-во г. о., мотиви, както и мотивите към т. 2Б от ТР № 4 от 14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай, в депозираните от жалбоподателката в настоящото производство искова и уточнителна молба, с която са предявени исковете не са изложени юридически факти, които да не са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 1213/25.10.2023г. постановено по гр. д. № 554/2022г. на Окръжен съд – Варна. В исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 554/2022г. и с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Т.Б. и М. Б. за процесния апартамент и в исковата молба с вх.

№ 32354/10.11.2025г., поправена с уточнителна молба с вх. № 34940/01.12.2025 г., по която е било образувано гр. д. № 2430/2025г. на Окръжен съд – Варна, е описана една и съща фактическа обстановка.

Посочено е, че братът на П. Х. П. -К.Х.П., е починал на ***, като тя е единствен негов наследник. Кирил Петров е бил собственик на процесния апартамент, като след смъртта му П. П. установила, че трето лице – Д.С.Л., се представя за собственик на апартамента въз основа на саморъчно завещание от брат й. П. Х. е предявила иск срещу Д.Л. за прогласяване нищожността на завещанието. С Решение № 260057/20.05.2021г. постановено по гр. д. № 1430/2020г. на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 22.12.2021г., саморъчното завещание от 27.07.2018г., обявено по искане на Д.С.Л., с протокол от 26.09.2018г. на нотариус Веселин Петров, рег. № 205 от НК, с район на действие Районен съд – Варна, вписано в Службата по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 27882/08.10.2018г., акт № 203, том VIII, дело № 15476, е прогласено за нищожно. В хода на производството по това делото било установено, че ответника Д.С.Л. на 18.01.2019г. е продал имота на Д.Г. с нотариален акт № 17, том І, рег. № 229, дело № 12/2019г. по описа на нотариус Диана Стоянова, рег. № 192, с район на действие Районен съд – Варна; с 4 договор за покупко-продажба, сключен на 12.04.2019г., обективиран в НА № 79, том І, рег. № 2662, дело № 64/2019г., на нотариус Тодор Милков с рег. № 237, Д.Г. и А.А. са се разпоредили с имота, като са го продали на Т.С.Б. и М. Й.

Б..

Предвид горното, силата на пресъдено нещо формирана от Решение № 1213/25.10.2023г. по гр. д. № 554/2022г. на Окръжен съд – Варна, с което като е отхвърлен предявения от П. Х. П. иск по чл.108 ЗС представлява процесуална пречка за предявяване на нов иск от П. Х. П. със същото правно основание, основан на същите факти срещу същите ответници за процесния апартамент, както и за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху същия имот срещу Т.Б. и М. Б..