Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1619 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 996/2025
Вид
Определение № 1619
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500996 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 Образувано е по частна жалба от Р. Г. Р., чрез адв. А. З. Д. от САК срещу определение № 626 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 597/2025 г. постановено от Районен съд-Самоков, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Р. Г. Р. срещу „Мъни Лийз“ ЕАД и e прекратено производството по делото в тази част.

В частната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е приел липса на процесуална легитимация на ответника, тъй като цедента си остава пасивно процесуално легитимиран по предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК. Изложено е, че цедирането не се отразява върху допустимостта на иска за нищожност, доколкото именно цедентът продължава да е страна по облигационното правоотношение. Искането е да бъде отменено обжалваното определение на първоинстанционния съд и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване, от активно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:

Производството пред РС – Самоков е образувано по искова 1 молба от Р. Г. Р. с ЕГН: ********** от гр. С. срещу „Мъни лийз“ ЕАД, ЕИК .............. и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК .............., с която са предявени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК. Изложено е, че на 17.10.2023 г. между ищцата в качеството й на заемател и „Мъни лийз“ ЕАД, в качеството му на заемодател е бил сключен Договор за паричен заем № ......../......... г. С договор за цесия от 14.05.2025 г. вземането по процесния кредит е било прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Отправено е искане за прогласяване за недействителен на Договор за паричен заем № ......../......... г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и при условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване на нищожност на отделни негови клаузи.

С определение № 626/18.09.2025 г., предмет на настоящата проверка, РС-Самоков е прекратил производството по отношение на ответника „Мъни лийз“ ЕАД, като е приел, че вземането по договора е било прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Постановеното определение е неправилно по следните съображения:

Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор и при преценката за наличието на такава съдът изхожда от правното твърдение на ищеца, заявено с иска, защото именно това твърдение формулира пред съда правния спор, чието разрешавате трябва да стане по реда на исковия процес. Правният спор се индивидуализира чрез спорното право, претендирано или отричано от ищеца. По този начин твърденията на ищеца, очертаващи спорното право, обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца (активна), но и процесуалната легитимация на ответника (пасивна), т.е. предопределя кои са надлежните страни по делото. Посоченото разбиране, застъпено в правната теория, за естеството на разглежданата предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, сочи, че процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, същият трябва да изхожда от твърденията на ищеца относно претендираното право, без да изследва какво е действителното правно положение. Последното ще бъде предмет на изясняване при решаване на спора по същество и едва в съдебното решение съдът ще даде отговор на въпроса дали действителното правно положение съвпада с 2 правното твърдение на ищеца. Последицата от неистинското твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца процесуална легитимация, е отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна. Не бива да се допуска смесване на процесуалната легитимация с материалноправната легитимация, тъй като първата следва от правното твърдение на ищеца и обуславя допустимостта на иска, а втората – от действителното титулярство на права и задължения и обуславя основателността на иска. При така изложеното явно е, че в конкретния случай районният съд е процедирал процесуално неправилно и в началния етап на делото е изследвал доказателствата, формирайки изводи по същество, които неправилно е отнесъл към преценката за допустимост на иска.

За пълнота следва да се посочи, че в съдебната практика не съществува спор, че с постигане на съгласие между цедента и цесионера за прехвърляна не съществуващо вземане, цесионерът не става страна в договорното правоотношение.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на РС-Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 626 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 597/2025 г. на Районен съд-Самоков, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Р. Г. Р. с ЕГН: ********** от гр. С. срещу „Мъни лийз“ ЕАД, ЕИК .............. и прекратено производството по делото в тази част.

ВРЪЩА делото на РС – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500996 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 Образувано е по частна жалба от Р. Г. Р., чрез адв. А. З. Д. от САК срещу определение № 626 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 597/2025 г. постановено от Районен съд-Самоков, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Р. Г. Р. срещу „Мъни Лийз“ ЕАД и e прекратено производството по делото в тази част.

В частната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е приел липса на процесуална легитимация на ответника, тъй като цедента си остава пасивно процесуално легитимиран по предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК. Изложено е, че цедирането не се отразява върху допустимостта на иска за нищожност, доколкото именно цедентът продължава да е страна по облигационното правоотношение. Искането е да бъде отменено обжалваното определение на първоинстанционния съд и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване, от активно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:

Производството пред РС – Самоков е образувано по искова 1 молба от Р. Г. Р. с ЕГН: ********** от гр. С. срещу „Мъни лийз“ ЕАД, ЕИК .............. и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК .............., с която са предявени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК. Изложено е, че на 17.10.2023 г. между ищцата в качеството й на заемател и „Мъни лийз“ ЕАД, в качеството му на заемодател е бил сключен Договор за паричен заем № ......../......... г. С договор за цесия от 14.05.2025 г. вземането по процесния кредит е било прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Отправено е искане за прогласяване за недействителен на Договор за паричен заем № ......../......... г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и при условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване на нищожност на отделни негови клаузи.

С определение № 626/18.09.2025 г., предмет на настоящата проверка, РС-Самоков е прекратил производството по отношение на ответника „Мъни лийз“ ЕАД, като е приел, че вземането по договора е било прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Постановеното определение е неправилно по следните съображения:

Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор и при преценката за наличието на такава съдът изхожда от правното твърдение на ищеца, заявено с иска, защото именно това твърдение формулира пред съда правния спор, чието разрешавате трябва да стане по реда на исковия процес. Правният спор се индивидуализира чрез спорното право, претендирано или отричано от ищеца. По този начин твърденията на ищеца, очертаващи спорното право, обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца (активна), но и процесуалната легитимация на ответника (пасивна), т.е. предопределя кои са надлежните страни по делото. Посоченото разбиране, застъпено в правната теория, за естеството на разглежданата предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, сочи, че процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, същият трябва да изхожда от твърденията на ищеца относно претендираното право, без да изследва какво е действителното правно положение. Последното ще бъде предмет на изясняване при решаване на спора по същество и едва в съдебното решение съдът ще даде отговор на въпроса дали действителното правно положение съвпада с 2 правното твърдение на ищеца. Последицата от неистинското твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца процесуална легитимация, е отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна. Не бива да се допуска смесване на процесуалната легитимация с материалноправната легитимация, тъй като първата следва от правното твърдение на ищеца и обуславя допустимостта на иска, а втората – от действителното титулярство на права и задължения и обуславя основателността на иска. При така изложеното явно е, че в конкретния случай районният съд е процедирал процесуално неправилно и в началния етап на делото е изследвал доказателствата, формирайки изводи по същество, които неправилно е отнесъл към преценката за допустимост на иска.

За пълнота следва да се посочи, че в съдебната практика не съществува спор, че с постигане на съгласие между цедента и цесионера за прехвърляна не съществуващо вземане, цесионерът не става страна в договорното правоотношение.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на РС-Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 626 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 597/2025 г. на Районен съд-Самоков, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Р. Г. Р. с ЕГН: ********** от гр. С. срещу „Мъни лийз“ ЕАД, ЕИК .............. и прекратено производството по делото в тази част.

ВРЪЩА делото на РС – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________