Решение № 219 от 05.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220201658 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от ЕТ „Ж. - К.Ж.“ ЕИК: 822089034 със седалище и адрес на управление: гр.В., улица „Р.“ №11, представлявано от К.Г.Ж. срещу Наказателно постановление № 630114-F630616/28.03.2022 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя са наложени две отделни имуществени санкции, всяка в размер на по 1 000 (хиляда) лева за две отделни нарушения на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС .

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Твърдят се съществени процесуални нарушения, свързани с издаването на АУАН извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, липса на подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и неправилна квалификация на нарушението. В условията на евентуалност се претендира че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно 1 упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В писмена защита релевира нови възражения, като твърди, че фактическият състав на нарушението включва установяване на момента на получаване от задълженото лице на кредитното известие, което не е отразено по предвидения в ЗДДС ред, като поддържа че не е налице основание за понасянето на административно наказателна отговорност за неотразяването в дневника за покупки на кредитни известия, които обективно не са били получени до момента. По тези и изложените в жалбата съображения моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище за законосъобразността на НП.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

През лятото на 2020 год. органи на приходите към ТД НАП Пловдив извършили насрещни проверки на търговски дружества, с които жалбоподателят ЕТ „ Ж. - К.Ж.“ имал търговски отношения, по повод на които към него били издадени кредитни известия (КИ). Дружествата представили на данъчните органи информация относно конкретни кредитни известия, след което за констатациите били съставени протоколи. В хода на проверките инспектора по приходите М. Б. приела, че жалбоподателят в качеството си на получател на фактури по доставки не е отразил в дневника си за покупките за данъчен период м.май 2020 г. общо 21 броя кредитни известия с ДК в размер общо на 3 093, 13 лв. от доставчиците ЗАГОРКА АД , КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД и МИХАЛКОВО АД. На по – късен етап, за 19 броя от КИ жалбоподателя бил предупреден по реда на чл.28 от ЗАНН, а за останалите 2 броя бил наказан с НП, предмет на обжалване в настоящото производство. Това били КИ № 0096596088/29.05.2020 год. с доставчик ЗАГОРКА АД с данъчна основа 1677,28 лв. и ДДС с ПДК в размер на 335,46 лв. /по т.3 в НП/ и КИ № **********/11.05.2020 год. с доставчик КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД с данъчна основа 1692,82 лв. и ДДС с ПДК в размер на 338,56 лв. / по т.12 в НП/.

Това, че търговецът не бил отразил посочените в АУАН и НП 21 броя 2 кредитни известия, в т.ч. процесните 2 броя с отрицателен /минусов/ знак в дневника си за покупки и в справка-декларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Пазарджик с вх. № 13001800714/25.06.2021 год.

/коригираща / за данъчния период, през който кредитните известия били издадени, а именно за данъчен период м. 05.2020 г. довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер. Разликата е равнявала общо на 3 093, 13 лв. , а за процесните 2 броя КИ – на 674,02 лв. КИ с издател КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД били отразени в дневник за покупки през месец март 2021 год. с подаване на СД от 14.04.2021 год., а останалите КИ не били отразени в дневник – покупки и към датата на приключване на проверката, извършена от данъчните органи, в хода на която било установено нарушението.

При така установеното инсп.М. Б., на 08.10.2021 год. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F630616, с който му вменила нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, за неотразяване на процесните 2 броя КИ и на още 19 на брой, издадени през месец 05.2020 год. с отрицателен /минусов/ знак в дневника за покупките и в резултата по справка декларацията за съответния данъчен период. За съставянето на АУАН инсп.Б. изготвила покана изх.

№18734/01.10.2021 год., връчена по електронен път на 08.10.2021 г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция. Актът бил съставен в отсъствие на представител на търговеца на 08.10.2021 год. и предявен надлежно на 11.10.2021год, с връчване на препис.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административно наказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което жалбоподателя, както вече бе посочено е санкциониран само за невключени КИ №

0096596088/29.05.2020 год. с доставчик ЗАГОРКА АД и

КИ №

**********/11.05.2020 год. с доставчик КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД, докато за останалите 19 бр. невключени кредитни известия били издадени предупреждения.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

С оглед служебното начало в процеса, на първо място следва да се посочи, че както АУАН, така и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи.

Що се касае до възраженията в жалбата за съществени процесуални 3 нарушения, свързани с издаването на АУАН извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, то е основателно но само за нарушението, свързано с невключено КИ № **********/11.05.2020 год. с доставчик КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД /по т.12 в НП/ по следните съображения:

АУАН № F630616 е съставен на 08.10.2021 год., ден петък, т.е след тримесечния срок от откриване на нарушителя по чл.34 от ЗАНН, който за нарушението, свързано с неотразяване на КИ № **********/11.05.2020 год. с доставчик КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД е изтекъл на 07.10.2021 год., ден четвъртък. Разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН повелява, че административно наказателно производство не се образува, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение №48 от 28.12.1981 год. по тълк. дело №48/1981 год. на ОСНКВС тримесечния срок започва да тече от деня, в който органа, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриване на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Тълкувателно решение №4 от 29.03.2021 год. по тълк. дело №3/2019 год. на ВАС постановява, че откриване има, когато компетентния орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира неговия извършител. Това е моментът,в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластения за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществуващите му признаци от обективна и субективна страна.

В процесния случай необходимите материали и/или информация за установяване на нарушението, свързано с неотразяване на КИ № **********/11.05.2020 год. с доставчик КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД са били налични в ТД на НАП Пловдив на 07.07.2021 год. и входирани под № 13393. /л.13 и сл. в делото/, изпратени на вниманието актосъстъвителя М. Б..

Този факт същата е отразила и в изготвения по случай проверката протокол / л. 62 в делото/. Следователно 07.07.2021 год. е моментът, от който актосъставителката М. Б. като орган, овластена по закон да състави акта, е узнала за процесното нарушение. Актосътавителката Б. обаче е съставила процесния АУАН на 08.10.2021 год., ден петък, т.е. в деня, следващ 4 изтичането на тримесечния срок. В случая срока по силата на чл.84 ЗАНН се брои съгласно разпоредбите на НПК. Приложимо е правилото на чл.183, ал.3 НПК, съгласно което срокът, който се изчислява в месеци, изтича на съответното число на последния месец, т.е. за нарушението, свързано с неотразяване на КИ № **********/11.05.2020 год. с доставчик КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД изтекъл е на 07.10.2021 год.

Посоченото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП в частта, в която жалбоподателя е наказан с имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС , за невключено КИ №

**********/11.05.2020 год. с доставчик КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ АД / по т.12 в НП/.

Що се касае до нарушението, касаещо невключено КИ

№

0096596088/29.05.2020 год. с доставчик ЗАГОРКА АД /по т.3 в НП/ то по отношение на същото тримесечния срок по чл.34 ЗАНН е спазен. Това е така, тъй като необходимите материали и/или информация за установяването му, са били изготвени от ЗАГОРКА АД на 08.07.2021 год /л.17/, и получени в НАП на 09.07.2021 год. по куриер на СПИДИ / Вж. протокол на л.56 – л.57 в делото/. При това положение, доколкото АУАН датира от 08.10.2021 год., тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН не е изтекъл. Не е и изтекъл и двугодишния срок, считано от извършване на нарушението, доколкото същото е прието за извършено на 15.06.2020 год.

Неоснователно е възражението, релевирано в писмената защита, че в АУАН и НП липсва ясно и разбираемо описание на нарушението, което се вменява. В началото на възприетата в АУАН и НП фактология се сочи, че ЕТ не е отразил в дневника за покупки издадени за м. май 2020г. кредитни известия с ДК в цифрово фиксиран размер, като са изброени 21 броя КИ.

Следват твърдения, че неотразяването им в дневника за покупки за посочения данъчен период, през който са били издадени – м. май 2020г. е довело до определяне на резултат ДДС за внасяне в конкретно посочен размер, а ако задълженото лице ги било включило в дневника продажби, данъкът би бил в по-висок, също цифрово отразен размер и извод - че неотразяването им обусловило по-ниския размер на внесения данък. Следва уточнение в НП, че 5 то се отнася само до част от посочените 21 броя КИ, а именно само за 2 броя КИ, които са конкретно посочени по позиции в НП. Редукцията на КИ е в интерес на нарушителя, затова без значение е на какво се дължи тя.

Не съставлява съществено процесуално нарушение и липсата при описанието на нарушението в АУАН и в НП на факта дали са били получени от ЕТ тези КИ, като този факт има отношение към обективната съставомерност, която ще бъде коментирана по-долу. Без значение е също,че в представения РА неговият автор е приел че, процесните КИ не е установено да са получени от ЕТ – жалбоподател ( виж маркираните пасажи) и въпреки това, приел в акта, че е следвало да бъдат отразени в дневника за покупките.

Следва да се посочи, че тази позиция данъчната администрация поддържа последователно – липсата на значение на факта на получаване КИ за обективната съставомерност на процесното нарушение ( виж и в писменото становище на юрк.Стоев). Тази теза обаче е в разрез със законодателното решение по процесната норма. При наличното в акта и в НП описание на нарушението е прието, че то е по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, която норма гласи, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон“. Както е видно, отразяването е задължително по отношение на получените кредитни известия. И това не само не е изключено с нормата на ал.5 на чл. 124, на която се позовава процесуалният представител на НАП, но дори се потвърждава от нея. Това законодателно решение е в съответствие с правилата на формалната логика, доколкото би било обективно невъзможно отразяване на издадени, но неполучени данни. Затова и РА в частта относно процесните КИ съдържа тъкмо такъв акцент, въпреки, че това, както се посочи не засяга процесуалната изправност на двата административни акта от гледна точка на съдържанието им.