Определение № 1390 от 05.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 05.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503041 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 3565/30.08.2023 г. на М. Д. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Определение № 499/21.07.2023 г., по гр.д. № 51/2023 г., на КнОС, с което е върната исковата му молба вх. № 87120/26.08.2020 г. срещу СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Частният въззивник поддържа оплаквания за неправилност, от които отношение към конкретното производство имат само твърденията за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Счита, че ясно и точно е изпълнил дадените му за пореден път с Определение № 367/16.05.2023 г., указания и отново излага направените уточнения. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата си част частната жалба въпроизвежда твърденията изложени в исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело.

Въззивната частна жалба е депозирана в границите на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С оглед етапа, на който се намира производството и липсата на конституиран ответник, препис от въззивната частна жалба правилно не е бил връчван.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е Определение № 499/21.07.2023 г., по гр.д. № 51/2023 г. на ОС - Кюстендил, с което е върната исковата молба на М. Д. срещу Софийски Градски Съд, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК. За да достигне до този краен извод, съдът е приел, че дадените с Определение № 367/16.05.2023 г., указания не са били изпълнени в цялост, въпреки 1 постъпилата уточняваща молба. Посочил, че неяснотата относно цената на иска за неимуществени вреди продължавала да съществува, заявена била претенция за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1500000.00 лв, по която липсвал петитум, не било конкретизирано дали соченото дело № 3726/2010 г. по описа на СГС било приключило с краен съдебен акт.

Първоинстанционният съд е излагал доводи относно принципите залегнали в ХОПЕС и дали гражданите могат или не могат да се позовават нарушения на тези принципи и дали чрез нейни норми се предоставят защитими пред съд субективни права и могат да бъдат породени директни правни последици като е цитирал Определение № 1330/18.05.2023 г., по в.ч.гр.д. № 369/2023 г. , на САС.

Произнасянето се преценява като неправилно. Производството пред КнОС е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу Софийски градски съд, с която са били предявени искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, за заплащане на имуществени и неимуществени вреди.

В резултат на постановено Определение № 250/01.02.2022 г., по в.ч.гр.д.

№ 2471/2021 г., на САС е отменено връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото по предявеният частичен иск за заплащане на сумата 55500.00 лв., от целия размер 300000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и делото е върнато за продължаване на съдопризводствените действия по разглеждането му. В постановеното определение въззивния съд е указал на първоинстанционния съд, че по този иск ищецът е изложил твърдения по всички факти, обосноваващи посочената претенция, поради което исковата молба в тази й част неправилно е била върната.

След връщане на делото, първоинстанционният съд с Определение № 367/16.05.2023 г., имащо характер на разпореждане, отново оставил исковата молба без движение като дал указания на ищеца: - да уточни цената на иска; да посочи какво процесуално качество е заемал по дело № 3726/2010 г. на СГС; - кои норми на общностното право са нарушени от ответника при осъществяване на правораздавателната му дейност; - дали дело № 3726/2010 г. е приключило с краен съдебен акт.

С уточняваща молба вх. № 2779/23.06.2023 г. ищецът е посочил, че цената на частичния иск е 55000.00 лв., от общ размер 300000.00 лв., за обезщетение за неимуществени вреди и, че искът е за нарушено европейско право по чл. 2в ЗОДОВ, като е нарушено правото му на безпристрастен и независим съд, че по дело 3726/2010 г. е бил ищец и е отправено искане за изискване на делото. В останалата си част уточняващата молба преповтаря исковата молба и предходните уточняващи молби.

В резултат от това КнОС е постановил атакуваното Определение, с което върнал исковата молба, поради неизпълнение на дадените указания.

Видно от исковата и уточняващите молби е, че ищецът е посочил в какво, според него, се изразяват противоправните деяния на ответника, а именно: нарушено било правото му на справедлив процес и на безпристрастен съд, тъй като съдията-докладчик не си е направил отвод по конкретното дело, въпреки самоотводите по други дела, образувани по искове на ищеца. Изложил е твърдения, че съгласно практиката на ЕСПЧ за предубедеността на един съдия може да се съди както от поведението му по време на процеса, така и от съдържанието на неговите актове, като е посочил решения по различни казуси, по които е налице произнасяне от ЕСПЧ в същия смисъл. Посочил е, 2 че е налице противоправно деяние и на председателя на СГС, който въпреки че е бил наясно с това поведение на член-съдия от поверения му съд е бездействал - не му е дал указания, че следва да спазва закона и да се отведе, изложени са твърдения в какво се изразява причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди. Посочени от ищеца са и отделни емоционални състояния, за които твърди да са в предизвикани от поведението на ответника, а именно: „притеснения, злепоставяне, подронване на авторитета, честта, достойнството“.

Както вече бе посочено с последната уточняваща вх. № 2779/23.06.2023 г. ищецът е посочил, че цената на частичния иск е 55000.00 лв., от общ размер 300000.00 лв., за обезщетение за неимуществени вреди и, че искът е за нарушено европейско право по чл. 2в ЗОДОВ, като е нарушено правото му на безпристрастен и независим съд, че по дело 3726/2010 г. е бил ищец и е отправено искане за изискване на делото. С това дадените му указания са били изпълнени.

Съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционния съд не е следвало да дава указания на ищеца да посочва кои норми от общностното право са нарушени, при положение че ищецът още с исковата молба е посочил, че е нарушено правото му на справедлив процес и на безпристрастен съд, подвеждането на тези твърдения под конкретна норма от общностното право е задължение на съда. Следва да бъде посочено, че цитатът от Определение № 1330/18.05.2023 г., по в.ч.гр.д. № 369/2023 г. , на САС, което е известно на настоящият състав е изваден от контекста на съдебния акт.

Не са налице и констатираните противоречия от първоинстанционния съд. В изпълнение на последните указания ищецът ясно е посочил, че цената на частичния иск е 55000.00 лв., а производството по иска за имуществени вреди в размер на 1500000.00 лв., изразяващи се в „отказ на клиентела“, вече е било прекратено с връщане на исковата молба в тази й част (виж Определение № 250/01.02.2022 г., по в.ч.гр.д. № 2471/2021 г., на САС ).

Причината по-нататък в изложението да присъстват сумата 55500.00 лв. като цена на частичния иск за неимуществени вреди и сумата 1500000.00 лв. като претенция за имуществени вреди е, че в молбата е възпроизведен текста на исковата молба и предходните уточняващи молби, предвид стила на писане на ищеца. Съвсем отделен е въпросът по основателността на заявеният за разглеждане иск, свързана с успешното доказване на претенцията както по основание, така и по размер.

По тези съображения постановеното прекратително определение като неправилно и незаконосъобразно, ще следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 499/21.07.2023 г., по гр.д. № 51/2023 г., на КнОС, с което е върната искова молба вх. № 87120/26.08.2020 г. на М. Д. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, ул. „***“, бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. ** срещу СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4