Решение № 139 от 24.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600848 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда №9 от 02.06.2023 год. на Окръжен съд-Монтана, по НОХД № 271/22 год.подс.А. С. П. е признат за виновен в това,че на 01.02.2022 год. в с.Горно Церовене,обл.Монтана,на ул.“Главна“,чрез нанасяне на удара с дървени предмети в областта на главата,умишлено умъртвил И. М. И. от гр.Монтана,като деянието е извършено с особена жестокост,поради което на основание чл.116,ал.1,т.6 във вр. с чл.115 от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59,ал.1,т.1 от НК е приспаднато от наказанието лишаване от свобода времето от 01.02.2022 год.,през което е бил задържан под стража,като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.

Подс.А. П. е осъден за заплати на Е. И. И. сумата от 150 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва,считано от 01.02.2022 год. до окончателното й изплащане.

Подс.А. П. е осъден да заплати и сумата от 5566.38 лв. по сметка на ОД МВРМонтана,представляваща разноски по делото,както и разноски в размер на 820 лв. по сметка на Окръжен съд-Монтана, ДТ съобразно уважения граждански иск в размер на 6000 лв. и по 5 лв. ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

1

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна и незаконосъобразна,в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.

Счита,че обвинението не е доказано по безспорен начин и поради непълнота на доказателствата решаващият съд е извел грешни правни и фактически изводи.

Намира за безспорно,че на процесните дата и място е извършено тежко умишлено престъпление-причинена е смъртта на И. И.,но няма безспорни доказателства,че от обективна и субективна страна подс.А. П. е осъществил престъплението,в което е обвинен.

Признава,че са налице косвени доказателства,но от тях не се установява субективната страна на престъплението,в която насока поддържа,че делото не е изяснено.

Пояснява,че изготвената и приета съдебно-психиатрична експертиза е неправилна,непълна и неточна.Излага,че прочитът на заключението на същата налага извода,че тя е изготвена за друго лице,а не за подсъдимия,който според експертите,е със запълнена празнота в степента на умствената си изостаналост благодарение на неговия жизнен опит.Посочва,че в това заключение изцяло липсва съдебно-психологично изследване и заключение,а констативната му част е изготвено единствено въз основа на сведенията,които П. е дал пред вещите лица в специфични условия и след употреба на различни медикаменти,без ясна представа какво е тяхното отражение върху него.Отбелязва в тази насока,че съдът е отказал да събере доказателства кога и какви лекарства е приемал П.,кой му е назначил лечението и какъв е неговият резултат,като е отказал дори да бъде изискан медицинския му картон.

Твърди,че не е вярно твърдяното от П. пред вещите лица,а те са го приели за обективна истина и градят изводите си на тези твърдения,в подкрепа на което посочва като примери две от твърденията на А. П.,който на 01.04.2022 год. е заявил „…..обижда ме на майка,заяждаше се с мен.Обижда ме.Каза,че ще ме употреби.Каза,че ще употреби майка ми.Когато го чух това,го ударих.Ядосах се много.Ядосан.Аз веднага го ударих като ме обиди“,което счита за опровергано от доказателствата по делото,в частност от видеотехническата експертиза и твърдението от прегледа от 12.04.2022 год. „Аз се обадих на тел.112 и им казах какво съм направил и веднага дойдоха“,което също намира за невярно,но въз основа именно на тези твърдения вещите лица са направили изводите си,без същите да са съобразени с обективните данни по делото-заключенията на другите вещи лица и обективните находки.

На следващо място изтъква,че в заключението си вещите лица са описали физиологичния афект и неговите фази-провокация,латентна фаза,вегетативна фаза,същинска фаза,фаза на изчерпване,като са приели,че при него няма латентна фаза и поради това са изключили наличието на физиологичен афект.Оспорва този извод на експертите,тъй като от видеотехническата експертиза е видно,че има и латентна фаза-времето за движение от заведението,в което са се намирали двамата до мястото на инцидента.След като анализира изготвените по делото СМЕ и ВТЕ защитникът приема за установено,че е налице бурна 2 вегетативна реакция с оглед на това,че за по-малко от две минути са нанесени не по-малко от 12 удара с различни предмети.Продължава,че въпреки липсата на яснота какво се случва след това,е установено от камерите поведението на А. П.,който крачи напред-назад и вероятно говори сам на себе си,което не е взето предвид от вещите лица.Намира изводът им за липса на физиологичен афект за абсурден и поради приетото от тях,че такъв няма при наличие на алкохол.В тази връзка прави искане за допускане на нова комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

Защитата счита,че непълнотата на доказателства се изразява и във факта,че по делото не е проведено обективно разследване на посочените от подсъдимия обстоятелства,че пострадалото лице го е заплашило,че ще го „употреби“ и че ще „употреби“ него и майка му.Твърди,че това обстоятелство се споменава от П. неколкократно /при дадените от него обяснения непосредствено след задържането му от органите на МВР и по време на извършваните прегледи от вещите лица/ и въпреки това не е проведено нито едно процесуално-следствено действие за изясняване на тези обстоятелства.

Насочва вниманието на съда и към няколко обективни находки при огледа на местопроизшествие,несъвместими с обвинителната теза:

-положението на дрехите,с които е бил облечен пострадалия,което е фиксирано на снимките,направени при огледа и в показанията на св.В.,Д. и Б.,от които извежда,че трупът на починалия И. е намерен по гръб,в края на пътното платно,със смъкнати долни гащи и свалени под коленето връхни панталони - анцуг,свалена връхна дреха,тип кожух и вдигнати дрехи от кръста нагоре почти до гърдите му така,че да се вижда корема му.

-позовава се и на заключението на съдебния медик,който не е констатирал следи по оголените части на трупа,които да са образувани вследствие на влачене на тялото му,в която връзка защитникът изтъква,че на мястото на инцидента има асфалтова настилка в критично състояние.

Поради изложеното извежда,че е невъзможно да бъде обяснено състоянието на облеклото на И.,в което той е намерен при огледа,с някакво дърпане на трупа и желание да бъде преместен.Счита,че поне част от дрехите са свалени или повдигнати и това,обсъдено наред със заявеното от подсъдимия,че И. е казал,че ще го „употреби“, прави напълно възможно последният да е предприел действия в тази насока-започнал да се съблича и да сваля панталоните си,които заедно със заканата,“че ще употреби и майка му“ вероятно са предизвикали силно раздразнение и гняв у П.,каквато е и констатацията на вещите лица от СПЕ,според които фрустрацията би могла да го доведе до гняв или враждебност и увеличава вероятността за екстранализация на агресивните тенденции.Счита за напълно възможно П. да е възприел тези действия на И. като такива,насочени към изпълнение на заканата му.

На последно място поддържа,че неоснователно съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието независимо от факта,че по делото не са събрани отегчаващи отговорността обстоятелства,а са налични множество смекчаващи такива.

Прави искане за оправдаване на подсъдимия или за прилагане на разпоредбата на чл.118 от 3

НК,а по отношение на гражданския иск намира същият за недоказан по основание и размер и уважаването му в пълен размер в разрез с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв.Г. поддържа подадената жалба.Заявява,че от събраните от двете инстанции доказателства става ясно,че подзащитният му не страда от психично заболяване,което да го лишава от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Приема за установено обаче,че т.нар. фрустрация при него би могла да доведе до гняв и враждебност и да увеличи вероятността от агресивни действия.Оспорва посочената от обвинението и възприета от съда фактическа обстановка и поддържа тезата си,изложена във въззивната жалба,че пострадалия И. се е заканил на подсъдимия,че ще го „употреби“.Акцентира отново на положението на дрехите на пострадалия,за които намира,че не могат да бъдат свалени в различни посоки при дърпане и влачене при условие,че няма и следи от драскане от асфалта по тялото на пострадалия,поради което счита за напълно възможно И. да е предприел действия да осъществи своята сексуална закана,което е довело подсъдимия до изключително раздразнение и гняв,иначе няма обяснение за тези 15 удара в областта на главата и последващите действия на подсъдимия.Пледира да бъде оправдан или да бъде наложено наказание по чл.118,пр.2 от НК.

Защитникът на подс.П. в лицето на майка му,поддържа казаното от адв.Г.,каквато е позицията и на подсъдимия.

Представителят на САП счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна,като се позовава на причината за смъртта,установена от съдебно-медицинската експертиза,ДНК и биологичните експертизи,трасологичната и химическата такава и видеотехническата експертиза.Изразява становище,че престъплението и неговият автор са установени по безспорен начин от събраните доказателства,а наложеното наказание е правилно индивидуализирано.С оглед на това пледира присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Е. И. се присъединява към казаното от прокурора,като счита престъплението за доказано откъм обективна и субективна страна,поради което моли да се постанови решение,с което присъдата бъде потвърдена,вкл. и относно уважения граждански иск.

Към така изразеното становище се придържа и частният обвинител и граждански ищец Е.

И..

В последната си дума подс.П. заявява,че не знае какво иска от съда.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства е установена следната фактическа обстановка:

4

Подс.А. П. е роден на ******** год. в гр.***, живущ в с.***,български гражданин,неженен,неосъждан,диагностициран от ранните му детски години с лека умствена изостаналост.

С оглед демонстрираното от него процесуално поведение пред въззивния съд,характеризиращо се с пълна липса на комуникация със състава на съда и защитниците му,от съществено значение се явява психичното му състояние и годността му да участва в наказателното производство.

В тази връзка от комплексната психолого-психиатрична експертиза,назначена и изготвена в хода на разследването от психиатри и невропсихолози и приета от първостепенния съд,е видно,че към момента на деянието П. не е бил в състояние на психична дезорганизация,могъл е правилно да възприема,запаметява и да възпроизвежда факти и събития от реалността,да дава достоверни показания,не е изпадал в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,не е бил с дезорганизирано и психотично мотивирано поведение,не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект от медицинска гледна точка,като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.Експертите са приели,че е настъпила компенсация в интелектуалния дефицит на подсъдимия,поради което не са подкрепили диагнозата,посочена в медицинската документация по делото за „лека умствена изостаналост“,посочили са,че се касае за лице с интелект,попадащ в граничен вариант-на границата между лека умствена изостаналост и нормално функциониране.