Решение № 98 от 08.06.2021, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 775/2020
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 08.06.2021
- В сила
- 30.06.2021
- Състав
- Елена Иванова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Провадия , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Янч. Михалева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20203130100775 по описа за 2020 година
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу АНТ. ИЛК. ЯН. ЕГН: ********** с адрес: гр. Провадия, п.к. 9200, квартал ****
В исковата молба се твърди, че между страните по делото са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № 602824461 от 18.01.2012 г., съгласно който на клиента – ответник по делото са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат NOKIA СЗ-00. Съгласно заявлението за смяна на номер 6164504585 от 30.09.2016 г., подадено от ответника мобилен номер *** е заменен с нов ***, за който продължават да се прилагат условията в Договор за мобилни услуги № 602824461 от 18.01.2012 г.;
- Допълнително споразумение № 012893534 от 01.03.2018 г. към договор за мобилни/фиксиранн услуги и Договор за лизинг от 01.03.2018г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лв. с вкл. ДДС или 37.49 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black. Твърди се, че предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 436.77 лв. е вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 18.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по следните фактури:
- Фактура № 7275659386/20.07.2018г. за отчетния период 20.06.2018 - 19.07.2018г. за следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 37.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ 1 размер на 38.24 лв. без ДДС - 45.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 64.88 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 61.54 лв., претендираната сума по фактурата е 3.34 лв.
- Фактура № 7276951551/20.08.2018г. за отчетния период 20.07.2018- 19.08.2018г. за следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 37.49 лв., както и ползвани услуги 5.90 лв. (други услуги 4.93 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0.95 лв. и разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв.), които са в общ размер на 43.39 лв. без ДДС - 52.07 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 71.06 лв.
- Фактура № 7278263110/20.09.2018г. за отчетния период 20.08.2018-19.09.2018г. за следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 37.49 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 11.51 лв. (гласова поща 0.20 лв., допълнителни услуги мобилен интернет 9.99 лв., други услуги 1.16 лв. и разговори към „Грижа за клиента" 0.16 лв.), които са в общ размер на 49.75 лв. без ДДС - 59.70 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 78.69 лв.
- Фактура № 7279578981/20.10.2018г. е издадена за отчетния период 20.09.2018 19.10.2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса (-12.50) лв. без ДДС - (-15.00) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е 3.99 лв.
Ищецът твърди, че договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и АНТ. ИЛК. ЯН., при условията, на които е ползван номер *** са предсрочно прекратени по вина на потребителя поради изпадането му в забава. Ищецът е издал фактура № 7281059157/20.11.2018 г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 323.64 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black в общ размер на 303.84 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** (преди 01.03.2020 г.) са уредени от страните в р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение № 012893534 от 01.03.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно тях, при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Твърди се, че размерът на неустойката за номер *** е в размер на 323.64 лв. сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 37.49 лв.
2 всяка), а именно 112.47 лв., ведно с добавена разликата в размер на 211.17 лв. между стандартната цена на HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 01.03.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 01.03.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 303.84 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски.
Предвид гореизложеното, общата
7281059157/20.11.2018г., е 627.48 лв. сума, начислена във фактура
№
Предвид липса на изпълнение от ответника на паричните му задължения ищеца е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Провадия, въз основа, на което е образувано частно гражданско дело № 464/2020 г. пред 4-ти състав и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 200/22.06.2020 г., която е връчена на длъжника ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът подава настоящия иск.
Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумите посочени в заповед за изпълнение на парично задължение № 200/22.06.2020г. по ч.гр.д.464/2020г., а именно 784.56 лв. (седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № 7275659386/20.07.2018г. , фактура № 7276951551/20.08.2018 г., фактура №
7278263110/20.09.2018 г., фактура №
7279578981/20.10.2018 г. и фактура №
7281059157/20.11.2018 г . ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от особения представител назначен на ответника.
В него се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като сума 784.56 лв. се претендирала на различни основания в обстоятелствената част на молбата не бил посочен размера на всяко едно от вземанията по коя фактура се претендира, за кой отчетен период и падежна дата се отнася. Не били посочени обезщетенията за забава върху отделните главници и периода за който се претендират.
Оспорва се иска по основание и размер. Не се оспорва, че ответника има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДП на ЗЗП.
Искът за неустойка не бил конкретизиран по основание и размер, както и като механизъм на изчисление. Твърди се, че неустойка се дължи по договора в случай на предсрочното му прекратяване по вина на ответника. По делото липсвали доказателства за предсрочното прекратяване на договора от ищеца. Твърди се, че клаузата за неустойка е неравноправна такава по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП като прекомерно висока и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП нищожна.
Твърди се, че претенцията за неустойка се явява неоснователна, защото ищеца предпочита пряко изпълнение на задължението. В този случай не може да иска и договорената компенсаторна неустойка за неизпълнение, защото би получил дължимото два пъти, като изпълнение и като равностойност на неизпълнението в противоречие на трайната съдебна практика (Решение No 159 от 22.02.2016г. на ВКС по т.д. 18718/2014г., II г.о.) 3
Оспорва наличие на облигационно отношение между страните обективирано в договора за лизинг от 01.03.2018г. и издадената към него Запис на заповед. Твърди, че тези документи не са автентични и не са подписани от ответника по делото и изписаното име под положения подпис не е от него. Оспорва общата цена от 303.84лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски. От обстоятелствената част на иска не може да се установи, каква част от лизинговите вноски са платени и каква част остават за плащане.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител в писмена молба поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, твърди, че оспорванията по чл.193 ГПК направени от особения представител на ищеца са недопустими. Ответникът чрез особения си представител оспорва по реда на чл.193 ГПК автентичността на подписите и имената положени за ответника под автентичността в договор за лизинг от 01.03.2018 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника АНТ. ИЛК. ЯН. и запис на заповед от 01.03.2018 г. издадена от АНТ. ИЛК. ЯН., моли за отхвърляне на предявените исковете.
Съдът в открито съдебно заседание от 21.04.2021г. открива производство по чл.193 ГПК автентичността на подписа и имената положени в договор за лизинг от 01.03.2018 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника АНТ. ИЛК. ЯН. и запис на заповед от 01.03.2018 г. издадена от АНТ. ИЛК. ЯН..
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото доказателства – Договор за мобилни услуги от 17.01.2012 г.;
Заявление за смяна на номер от 30.09.2016 г. се установява, че на 17.01.2012г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги, по силата, на който „Космо България Мобайл“ ЕАД с правоприемник ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответника в качеството му на потребител мобилни услуги по програма „Generation Globul 13.90” с месечна абонамента такса в размер на 13.90 лева на месец за срок на договора 24 месеца с предпочетен телефонен номер ***, като на ответника по делото е предоставен мобилен телефонен апарат NOKIA СЗ-0. Договорът е сключен при действието на общи условия. В случай, че не бъде прекратен или изменен след изтичане на 24 месечния срок договорът се превръща в безсрочен.