Решение № 74 от 09.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Разлог, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240100365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13 от ГПК (”Основно производство”).

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от С.М.С., ЕГН*, адрес: с.К., у.

„Д.“№*, ч/з адв. Д.М., против „С.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№*, е.5, представлявано от Н.П.. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата, на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 1`890.43 лева, заплатена на липсващо основание, поради недействителност на договор за паричен заем №* от 19.07.2024 г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните е сключен договор за паричен заем №* от 19.07.2024 г. Съгласно договора за кредит, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит от 1`400.00 лв., с/у задължението на последния да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Сочи се, че съгласно договора за кредит, ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение, то той дължи неустойка от 1`701.52 лв. В тази вр. на последния е начислена неустойка, разпределена на 12 вноски, всяка от която добавена към дължимата главница и лихва по договора. В обстоятелствената част на ИМ са изложени съображения за нищожност на договора, поради противоречие с чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК. Според изложеното в ИМ, договорът е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В договора е посочен ГЛП, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив.

Нито в договора, нито в погасителния план е посочено какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й към главницата, както и неустойка и такса, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място са изложени доводи за противоречието на договора с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че в настоящия случай не става ясно какво точно е включено в ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимост на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Също така според ищеца не става ясно какво се включва в общите разходи по кредита. Ето защо счита, че е налице неяснота относно начина по който е формиран ГПР. Наред с горното, ищецът счита договора за нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В условията на евентуалност, ищецът счита неустойката по договора за кредит за нищожна поради 1 допуснато противоречие на добрите нрави. В допълнение - според страната неустойката е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока и над 110% от сумата по отпуснатия кредит.

В определения от закона едномесечен срок е представен писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи, че нищожността на отделната клауза на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД не влече недействителност на целия договор. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата да се счита за изначално неуредена. Изложени са доводи за валидност на договора за кредит, поради спазването на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20, ал.2 от ЗПК.

Ответникът счита, че в договора ясно е посочен какъв е размерът на ГПР в съответствие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.15% и ГПР определен в процесния договор от 62.77% е видно, че не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва и не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Изложени са доводи относно начина на сформиране на ГПР, както и съображения, че неустойката не следва да бъде включена в същия. На следващо място са изложени твърдения по отношение действителността на уговорената лихва в договора, както и досежно предвидената неустойка. Сочи се, че процесния договор е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключването му и е получил подробна информация за кредита под формата на Стандартен европейски формуляр. Дори и да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на уговорената клауза да предостави обезпечение, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора. Оспорват се и всички наведени доводи от страна на ищеца за неравноспавност на клаузата за неустойка по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В отговора изрично се признава получаването на процесните суми.

На база приетите по делото писмени док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

М/у страните е безспорно, че е сключен договор за потребит. кредит от 19.07.2024 г., по силата на който ответното дружество предоставило в полза на ищеца сума от 1`400.00 лева, при фиксиран лихвен процент от 50 на сто и обявен ГПР от 62.77%. В чл.5 от договора, страните уговорили, че кредита се предоставя при учредяване на едно от посочените в разпоредбата обезпечения, като в чл.11, ал.1 от договора било предвидено заплащане на сума от 1`701.52 лева като обезщетение в случай, че кредитополучателят не предостави едно от посочените обезпечения. Това задължение било включено в погасителните вноски – чл.11, ал.2. Клаузата на чл.12, ал.2 посочва, че при формирането на размера на ГПР се взима под внимание единствено дължимата възнаградителна лихва. От страна на ищеца е заплатена по договора обща сума от 3`290.43 лева (извлечение за извършени плащания на стр.6 от делото и преводна бележка на стр.15). Плащането се признава изрично от ответника.

С оглед на тези обстоятелства настоящият съд. състав намира осъдителната искова претенция за основателна, тъй като действително е налице недействителност на облигационната връзка поради допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.3, б.ж) от Директива 2008/48 и §.1, т.1 от ДР на ЗПК, понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер 2 на предоставения кредит. В случая процесният договор за заем само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, и чл.19, ал.4 ЗПК, но всъщност в него е изградена конструкция, ч/з която да се заобиколи забраната размерът на ГПР да не надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в € и във валута, определена с постановление на МС на Р.Б., като неустойката, определена в чл.11, ал.2 от договора, не е включена в размера на обявения ГПР, макар да е следвало – чл.2, ал.2. Посочената от кредитора сума, дължима като неустойка по договора е трябвало да бъде част от ГПР, защото на практика в случая не се касае за дължимо договорно обезщетение от неизпълнение на задължение на длъжника, което да има за цел реално овъзмездяване на настъпили вреди за заемодателя, в който случай би било приложимо изключението на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, а за прикрито допълнително възнаграждение за кредитора, който отнапред е определил размера му и го е включил в погасителния план. Самото основание на начисление на тази сума няма нищо общо с обезщетителната функция на неустойката, защото обезпечението може да се изиска предварително като условие за сключване на самия договор. А в случая дори е предоставен срок, в който е обективно невъзможно изпълнението за предоставянето на гаранция, следваща да отговоря на ред изисквания, като и тези обезпечения са несъответни на самия хар-р на договора. Именно в т.44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени принципни указания към българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на ЕП и ЕС от 23.04.2008 година относно договорите за потребит. кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая е налице допълнително възнаграждение за търговеца, но прикрито като неустойка. Поради което по този начин се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК (т.41 и т.44 от цитираното по-горе решение по дело C714/22 на СЕС). Отделно от това, съгласно т.55 и т.56 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22 на СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален хар-р. Или заключението е, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР, което води до недействителност на цялата договорна връзка.

С оглед на горното, исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Разноски се следват в полза на ищеца, като в негова полза се дължи държ. такса от 73.66 €.. Адв. възнаграждение, което се дължи в полза на процесуалния представител на ищеца, съдът определя от 240.00 €., като при формиране на размера съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, провеждането на едно ОСЗ, в което представителят не се е явил и в него не са приемани доказателства, различни от тези, приложени към ИМ и отговора към него, които да са предполагали необходимост от допълнителна подготовка пред ищеца и неговия представител.

Така мотивиран, Рг.РС

Р Е Ш И:

3

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД“С.К.”ООД, ЕИК*, с адрес в г.С., б.“Ц.ш.”№*, да ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН*, адрес: с.К., у.„Д.“№*, сума от 957.40 €., получена при липса на основание за това – поради недействителен договор за потребит. кредит с №* от 19.07.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, “С.К.”ООД, ЕИК*, с адрес в г.С., б. “Ц.ш.”№*, да ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН*, разноски от 73.66 €..

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, “С.К.”ООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на адв.

Д.В.М. адв. възнаграждение за настоящата инстанция от 240.00 €..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл.102а, ал.1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________