Решение № 2213 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2213 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110145605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЮАБ Скайкоп.ком“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер 304423851 срещу „ГП Авиейшън“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск с правно основание по чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № IV7112 от 26.05.2024 г., планиран по направление от международно летище Прищина до летище Базел Мюлуз Фрайбург, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК (27.05.2025 г.) до окончателното плащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.06.2025 г. по ч.гр.д. № 31237/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че лицето Ермал Лапатинца е сключил договор за въздушен превоз, по силата на който пътникът е следвало да бъде превозен от Международно летище Прищина с полет IV7112, излитащ по разписание на 26.05.2024 г. и пристигащ по разписание на същата дата 26.05.2024 г. в 17:00 часа (местно време) на летище EuroAirport Бзел Мюлуз Фрайбург. Общата резервация за полетите е потвърдена, като на пътника са издадени бордни карти. Полет IV7112 е отменен от авиопревозвача „ГП Авиейшън“ ЕООД, което е довело до невъзможността пътникът да стигне по разписание до крайната си дестинация. Твърди, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км. Поддържа, че пътниците на отменени полети имат право на парично обезщетение съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004г., като дължимото обезщетение е нормативно определено и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища на излитане и на кацане на процесния полет. Твърди, че вземането на пътника е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 27.05.2024 г. На 29.05.2024 г. ищецът е изпратил до ответника 1 уведомление за сключената цесия и покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение, като към депозиране на исковата молба плащане на претендираното вземане не е извършено. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „ГП Авиейшън“ ЕООД взема становище в срока по чл. 131 ГПК, че предявеният иск срещу него е неоснователен, при следните съображения. Първо – възникнал е технически проблем, но в тази връзка е изпратена информация до Прищина Тикет за уведомяване на всички пътници, в това число и Ермал Лапатинца за промяната в разписанието, още на 22.05.2024 г., т.е. преди датата на първоначално планирания полет.

Уточнява, че полетът е отложен с един ден, а причината е AOG/Aircraft on Ground – самолетът е бил неизправен и е приземен поради технически или физически проблем, т.е. той е бил повреден по време на наземно обслужване. Тази повреда предизвиква верига от закъснения и промени в разписанието на полетите, включително и на процесния. Очевидно, били положени всички усилия, за да се минимализира неудобството за пътниците, като последните били своевременно уведомени за промяната. Авиокомпанията е трябвало да пренареди графика на самолетите отново, като са пренасочили други самолети за поемане на неговите ротации. Поради тази причина е налице невъзможност да се ангажира отговорността на авиопревозвача поради възникналото извънредно събитие. Налице била нова дата и час по процесния маршрут – 27.05.2024 г. в 5:00 часа съгласно новото разписание, като този полет е навременно осъществен. Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение на пътника Лапатинца с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № IV7112/26.05.2025 г. по направление Прищина, Косово – Базел Мюлуз Фрайбург – летище EuroAirport (BSL), за който пътникът Лапатинца има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със забава от един ден, доколкото полетът е отменен, както и какво е разстоянието на полета. В тежест на ищеца е и да докаже и валидно прехвърляне вземането на пътника Лапатинца в негова полза, в случай, че това вземане бъде признато от съда.

В тежест на ответника „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД /при установяване на горните обстоятелства/, е да докаже плащане, евентуално да докаже възражението си, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на Регламента, които го освобождават от отговорност.

От представена по делото бордна карта, издадена на името на г-н Ермал Лапатинца, се установява, че същата е имала валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници с ответното дружество по повод два редовни полета - първият заминаващ полет с № IV4111 от дата 23.05.2024 г. по направление Базел Мюлуз Фрайбург – летище EuroAirport (BSL) Прищина, Косово с планиран час на излитане 20:30 часа и планиран час на пристигане 22:30 часа (местно време) и втори полет № IV7112 от дата 26.05.2025 г. по направление Прищина, Косово – Базел Мюлуз Фрайбург – летище EuroAirport (BSL) с планиран час на излитане 05:40 часа и планиран час на пристигане 07:40 часа (местно време). Ето защо следва да се приеме, че страните са се намирали в договорна връзка по повод сключени два отделни договора за превоз на пътници във въздуха с различни предмети – единият касащ датата 23.05.2024 г. със съответнния маршрут и другият полет – планиран за три дни по-късно /26.05.2024 г./ и с друг марушрут, а именно обратен на първоначалния.

Страните не спорят по отношение на факта, че въпросният втори полет № IV7112 от 2 дата 26.05.2025 г. по направление Прищина, Косово – Базел Мюлуз Фрайбург – летище EuroAirport (BSL) с планиран час на излитане 05:40 часа и планиран час на пристигане 07:40 часа (местно време) е бил отменен.

Безспорно между страните се явява и обстоятелството, че разстоянието между Базел Мюлуз Фрайбург – летище EuroAirport (BSL) и летището в Прищина възлиза под 1 500 километра.

От приложената по делото Форма за възложение номер 2024-05-27, сключено между ищеца „ЮАБ Скайкоп.ком“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер 304423851 и пътника Ермал Лапатинца, роден на 13.11.1995 г., с настоящ адрес: Германия, ул. „Хауп“ 15, ТитизееНойщат, по повод полет с № IV7112 от дата 26.05.2024 г., се установява, че с него е прехвърлено вземане на г-н Лапатинца в полза на ищцовото дружество. Установява се, че източникът на тези претенции е право на обезщетение поради закъснение/отмяна/отказан достъп на борба или други основание, но не ограничени от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета от 11.02.2004 г. Уговорено е, че дружеството ще поеме всички необходими правни действия за предявяване на вземането, а клиентът ще получи частта от финансовото обезщетение, посочена в ОУ, най-късно до 14 дни след посписване на това споразумение.

Уточнено е, че след прехвърлянето на вземането, клиентът няма право да приема никакви плащания директно от авиокомпанията и не може да търси такива.

Представена е и кореспонденция чрез електронни съобщение между ищовото дружество и ответника във връзка с направен опит за извънсъдебно решаване на спора и директно престиране на търсеното обезщетение – същият е завършил неуспешно, видно от разменените имейли между страните.

В Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл.

3, пар. 2, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством представяне на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. При положение, че са достигнали крайния пункт на пристигане със закъснения от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците.

Така пътниците, които са претърпели голямо закъснение на своя полет (в това число и отмяна на поелта), имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва, че положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери.

От изложеното следва извода, че за основателност на претенциите и уважаване на предявените искове по Регламент № 261/2004 е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като при липса на спор, че 3 същият е превозен със съответния отменен или закъснял полет, пътникът не следва да доказва, че се е явил навреме на гишето за регистрация и че реално е превозен с полета, тъй като посочените обстоятелства се презюмират. В този случай в тежест на въздушния превозвач, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът не е бил част от полета.

По делото не е налице спор, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет, съответно в тежест на ответника би било да установи, че ищецът не е превозен с полета, но доказателствени източници в такава посока не бяха ангажирани пред първоинстанционния съд.

Безспорно е между страните по делото, както вече се посочи по-горе от съда, че разстоянието между релевантните точки на отпътуване и кацане е под 1 500 км., поради което и на основание чл. 7, т. 2 от Регламента в полза на пътника Лапатинца, чийто полет е отменен, е възникнало вземане в размер на 250 EUR.

Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава нови права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия, макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект.