Акт от 18.10.2019, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 18.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3174 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т.С.Ц.

ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. ***, с адрес в гр. София, ул. „Пиротска“ №171А съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1600,27 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 - 31.03.2019 г., /след направено изменение на исковата претенция по реда на чл.214 ГПК/ ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че в процесния период е работил на длъжност „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР.

Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.

187 ал.3 от ЗМВР. Сочи, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143. като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че за процесния период е положил нощни дежурства както следва1.За 2016 г.: м. 05. - 56 ч.; м. 06. - 56 ч.; м. 07. - 56 ч.; м. 08. - 0 ч.; м. 09. - 56 ч.; м. 10. - 0 ч.; м. 11.-0ч.; м. 12. - 144 ч. или Общо - 368 ч.; 2.За 2017 г.: м. 01. - 64 ч.; м. 02. - 48ч.; м. 03. - 64 ч.; м. 04. - 56 ч.; м. 05. - 56 ч.; м. 06. - 24ч.; м. 07. - 56 ч.; м. 08. - 32 ч.; м. 09. - 56 ч.; м. 10. - 56 ч.; м. 11. - 64 ч.; м. 12. - 48 ч. или Общо - 624 ч.; 3. За 2018 г.: м. 01. - 0 ч.; м. 02. - 56 ч.; м. 03. - 64 ч.; м. 04. - 56 ч.; м. 05.

- 58 ч.; м. 06. - 48 ч.; м. 07. - 67 ч.; м. 08. - 0ч.; м. 09. - 48ч.; м. 10. - 64 ч.; м. 11. - 48ч.; м. 12. - 56 ч. или

Общо - 565 ч.; 4.За 2019 г.: м. 01. - 64 ч.; м. 02. - 48 ч.; м. 03. - 56 ч. или общо-168 ч. Излага, че за процесния период е положил общо 1725 ч. нощен труд.

Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отнощението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай, за исковия период е положил общо 1725 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на извънреден труд от 246 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.

Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за извънредния труд, положен от него му се дължи претендираната сума. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Счита, че иска е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжности: водач на специален автомобил І степен той и пожарникар“ в РС „ Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – АЕЦ Белене към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – Плевен при ГДПБЗН — МВР; водач на специален автомобил І степен той и пожарникар“ в Участък „ Пожарна безопасност и защита на населението“ (УСПБЗН) – Долна Митрополия към Регионална дирекция

„Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – Плевен при ГДПБЗН — МВР и водач на специален автомобил І степен той и пожарникар“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РС „ Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – Плевен при ГДПБЗН — МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ), докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Твърди, че съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение ще се стигне до там, че с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в исковия период са действали последователно две наредби, които са уреждали въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.

ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.).

Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което от своя страна счита, че съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.

Твърди, че доколкото в ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена продължителността на нощния труд от 8 часа че не е налице празнота, а е налице специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Поради изложеното счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а следва да се прилага специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Твърди, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи и, че този смисъл е възприет, както в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.

Счита и, че искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като в ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.