Решение № 1209 от 19.03.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 1209 19.03.2020 г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав

На деветнадесети март две хиляди и двадесета година

В открито заседание на деветнадесети февруари 2020 г. в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА

КАЦАРОВА

Секретар:Катя

Янева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 17732 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът чрез адв.Б. твърди, че през периода

01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът полага труд на длъжността „****" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" – Х. към

Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" – П. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, като поради естеството на работата полага 24 часови дежурства, които се отчитат на тримесечие. Съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР той е със статут на държавен служител.

Съгласно чл.

176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като според ал.1 на същия текст тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

По силата на чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 от същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавния служител се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. А според нормата па чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи." В посочения период 01.07.2016г. до 18.07.2019г. са действали последователно четири наредби:

Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г., Наредба №

8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., и Наредба № 81213-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, издавани от министъра на вътрешните работи, всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете и в четирите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите три наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.

Наредба №

8121з-407/11.08.2014г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., но тази Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. В периода от отмяната на Наредба № 81213-592/25.05.2015г., обн., ДВ, бр.

40 от 02.06.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ отново е действала Наредба № 8121з-407/11,08.2014г., т.е. отново е било предвидено в подзаконов нормативен акт преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от 14.08.2018г. липсва изрична норма съответстваща на нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, при липса на специални норми, следва да се приложат общите правила и в случая следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ето защо, основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период, при липсата на специална уредба за служителите на МВР, основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата- чл.9, ал.2.

Във връзка с горното, понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от КТ, съгласно който:

Ал.1-нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Ал.2-нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа.

Следователно, съгласно чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, коефициентът, посочен в текста, се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8 : 7 = 1.143.

За периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил 24 часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. Ищецът е положил общо 1600 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1829 часа.

Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 229 часа, който работодателят -настоящият ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с поне по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на 1374 лева. Фактът, че екземпляр от протоколите за положен нощен труд се намират в ответника, а и сумата, с която следва да бъде компенсиран всеки извънреден час варира, в зависимост от основното месечно възнаграждение, то предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е посочен в приблизителен размер от 1374 лева. Точният размер на дължимото обезщетение би се установил от вещо лице по назначена от съда съдебно-счетоводна експертиза.

Работодателят-ответник дължи и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Ориентировъчен е и размерът на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД в размер на 150 лева, представляващ мораторна лихва изчислена върху главницата от 1374 лева, начиная от 01.11.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена сумарно за всеки отчетен период. Искът за мораторната лихва ще прецизира след представяне на документацията, налична в ответника, както и след изготвяне на съдебно-икономическата експертиза.

Допуснато е изменение на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, моли съда да образува гражданско производство и след установяване на гореописаните обстоятелства и след като се убеди в основателността на претенцията да постанови решение, с което:

Да осъди ответника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР - гр.София, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ищеца И.Г.Д., с ЕГН **********,***, 1.Сума в размер на 1728,52 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа за целия процесен период: 01.09.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,

2.3аконната лихва върху главницата от датата иа подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и

З.Сума в размер на 260,90 лева, представляваща мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата от 1728,52 лева, начиная от 01.11.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена сумарно за всеки отчетен период.

Мораторната лихва следва да се изчисли по периоди от вещото лице, от датата на възникване на задължението за всеки месец /първият ден от месеца, следващ месеца на възникване на задължението - напр. за задължението за месец септември 2016г. крайният срок на плащане е 31.10.2016г. и от 01.11.2016г. се дължи лихва върху главницата за месец септември, и т.н. за всеки следващ месец/ до датата на подаване на исковата молба в съда.

Претендират се и направените разноски. Моли да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение.

Своевременно е постъпил отговор на исковата молба. По отношение допустимостта на иска, счита същия за допустим. Исковата молба е подадена на 30.10.2019 г., като от тази дата следва да бъде определен тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т.

3 от КТ, за въпросната претенция. Ищецът посочва в исковата молба период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., но за периода от 01.09.2016 г. до 29.10.2016 г. неговото право е погасено по давност, като прави възражение в тази връзка.

Искът е предявен от лице, което има това право. Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Относно основателността на иска, оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер като неоснователни и недоказани по съображения, изложени по-долу.

Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.

По отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за нощен/извънреден труд, положен от него през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., в размер на 229 часа, които часове той е получил при умножаване на общия брой изработени по график часове с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага аргумента, че липсва изрична норма за трансформирането на положения от служителите в МВР нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР. Според ищеца, поради липсата на специална уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.