Решение № 146 от 27.01.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3888/2019
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 27.01.2020
- В сила
- 01.06.2020
- Състав
- АЛБЕНА СЛАВОВА НЕДЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83, ал.1 · Закон за културното наследство
- чл. 108 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.140, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.156 · Закон за устройство на територията
- чл.177, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл. 232 ал.4 т.2 пр.1 · Закон за устройство на територията
- Чл.239, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.26 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ № ….. /…
Номер.................
Град В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и пети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3888 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К. К.-П. против
НП № В-1812-02-897/23.08.2019 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с което на основание чл. 232 ал.4 т.2 пр.1 от ЗУТ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.92 ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ и чл. 108 ал.1 от ЗУТ.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Твърди се, че неправилно АНО е формирал извод, че е извършено нарушение на чл. 92 ал.1 от Наредба № 7 за ПУНОВТУЗ при изготвяне на проекта част „Архитектурна, тъй като съгласно изготвените проекти кота „Корниз“ на съществуващата сграда не се променя, тъй като не се нарушават височината и билото на съществуващата сграда като проектирането на норми капандури и преустройството на съществуващата такава не променят формата и наклона на покрива на сградата. Сочи се, че АНО неправилно е определил датата на извършване на нарушението като датата на която фактически е изготвен проекта, като се твърди, че реалната такава би била датата на която е сезиран с представянето на проекта компетентния да съгласува същия административен орган с оглед практическото изпълнение на строителството. Сочи се, че към момента на съставяне на АУАН разрешението за строеж, ведно с одобрените проекти не съществуват, тъй като със Заповед № 034/18.12.2018 г. са отменени от главния архитект на Община В. по искане на възложителя, поради което не е налице нарушение, което следва да бъде санкционирано и не са налице настъпили вредни последици. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. К., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното производство от събраните доказателства, в т.ч. от изготвената експертиза не се доказва извършено нарушение на чл. 92 от Наредба№7/2003 г. и на чл. 108 ал.1 изр. 2 от ЗУТ. Сочи се, че както визата, така и проектът са съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – юк К. в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество изразява несъгласие със становището на вещото лице в изготвената експертиза. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел актосъставителят – св. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
През мес. 02.2017 г. арх. К.М. К.-П., ЕГН **********, адрес: ***, във функциите си на проектант по част „Архитектура" (притежаваща Удостоверение за пълна проектантска правоспособност ТШП/, с регистрационен номер №01073 и валидност: 01/01/2018г. - 31/12/2018г. на Камарата на архитектите в България), е изготвила инвестиционен проект за строеж: „Основен ремонт, преустройство, ремонт на покрив с изграждане на капандури и боядисване на фасада на сграда с идентификатор ***", находящ на ***, кв.17 по плана на
8-ми м.р. на гр. В..
От служители на РО НСК В., при РДНСК-СИР е извършена служебна проверка на 10.12.2018г. по реда на чл.156 от ЗУТ на разрешение за строеж №224/27.11.2018г., издадено от Главния архитект на Община В. за горепосочения строеж. При проверката е установено, че инвестиционният проект по част „Архитектура" е изготвен в нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ във вр. с чл. 108 ал.1, с оглед на следните съображения:
Видно от издадената от главния архитект на Община В., виза за проектиране, позволено е проектирането на „основен ремонт, преустройство, ремонт на покрив с изграждане на капандури и боядисване на фасада на сграда". Преценено е, че се позволява единствено ремонт на покрива с изграждане на капандури, а не цялостна надсройка на таванския етаж. Съобразено е, че в техническо отношение под понятието „капандура" се разбира „малък отвор в покривната плоскост, който служи за осветяване и проветряване на мансарден или тавански етаж". Преценено е, че съгласно нормата на чл.86 от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ, части от сградите, които излизат пред фасадните плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната плоскост на сградата, са издатини (еркери, балкони, козирки, капандури. стрехи, корнизи и други архитектурни елементи), а видно от разпоредбата на чл.92, ал.1 от горецитирания подзаконов нормативен акт, над покривната плоскост от 45 градуса, проведена съгласно изискването на чл.74, ал.2, се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи и други архитектурни елементи, с височина най-много до 0,7 м. Взето е предвид съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119/15.05.2015г., том I, рег.№ 1804, дело №127/2015г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег.№ 10781 от 15.05.2015г., акт №163, том XXVII, дело № 5697/2015г., таванското помещение е с площ 16,80 кв.м. и съгласно представеното заснемане, използваемите му части са стълбище и стая с площ 6,26 кв.м. и височина приблизително 2.90 м, разположени в централната ос на сградата, посока север-юг. От двете му страни има едноскатен покрив, отново в направление север-юг, като същият е с наклон 33% и поради ниската височина, помещенията под него към момента са неизползваеми. От изток сградата е разположена на външната линия на застрояване, която съвпада с уличната регулация. Там е предвидена направата на плътен калканен надзид с височина приблизително 2,30 м, което противоречи на чл.26 от ЗУТ. Констатирано е, че с новия проект за преустройство, на кота +6,80 се предвижда премахване на едноскатния покрив, както и покрива над стълбището.
Оформят се две стаи със санитарни помещения, като фасадния зид от юг се оттегля към сградата и се обособяват тераси към стаите. Посочено е, че за да бъде използваем новопроектирания тавански етаж, на мястото на едноскатния покрив с наклон 33% е проектиран нов плосък покрив с наклон 5,5 %. Предвиден е за изграждане плътен надзид с приблизителна височина
2,40 м, вместо сегашните 0,5 м по източната фасада на сградата.
Новопроектираният тавански етаж и покрив над него, представляват надстройка, покрита с цяла, неделима конструкция, която проектантът условно е обозначил като „три нови капандури". Преценено е, че същите не отговарят на техническото понятие за „капандура" и са в несъответствие с местоположението и размерите, указани в цитираните по-горе разпоредби на Наредба 7/22.12.2003г. Констатирано е, че така проектираното преустройство с изграждане на надзид и промяна наклона на покрива, представлява надстройка над втория етаж, а не капандури, при което се обособява използваем тавански етаж с площ 68,74 кв.м, което противоречи на издадената виза за проектиране и е в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, досежно това, че визата за проектиране представлява извадка от подробен устройствен план.
При така установените факти е констатирано, че нарушението е извършено в гр. В., през февруари 2017г. - датата, посочена в обяснителната записка на инвестиционния проект по част „Архитектура" и е установено на 10.12.2018г. в гр. В., при служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ. извършена в община В. в законоустановения 14-дневен срок от уведомлението за издаденото разрешение за строеж №224/27.11.2018г., постъпило в РО НСК с писмо вх.
№РС-ВН-1812-03-798/04.12.2018г.
Във връзка с така констатираното нарушение при проектирането на строежа в противоречие с Наредба 7 за ПНУОВТУЗ и чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, със заповед №ДК-11-В-03/18.12.2018г. на Началник на РО НСК-В. при РДНСК-Североизточен район, разрешение за строеж №224/27.11.2018г. ведно с одобрените инвестиционни проекти, е отменено, като незаконосъобразно издадено.
На арх. К.М. К.-П. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В-07/04.02.2019г. в нейно присъствие. Акт № В-07/04.02.2019г. е връчен на нарушителя на 04.02.2019г. лично.
Видно от заключението по назначената и извършена в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза:
Издадената за процесния строеж виза е на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, във връзка с §5, т.42 от ДР на ЗУТ, формулирана като „Виза за проектиране ремонт на сграда, културна ценност", а с нея се допуска: „проектиране за основен ремонт, преустройство, ремонт на покрив с изграждане на капандури и боядисване на фасада на сграда, недвижима културна ценност..., при спазване техническите, технологичните, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания. На основание чл.83, ал.1 от ЗКН, визата и инвестиционните проекти се съгласуват с
НИНКН-София ".
Посочено е, че изготвената проектна документация отговаря на дадената виза, допустимите като неотложно временно строителство СМР и не нарушават действащите норми и изисквания към строежите. Няма нарушения както в обхвата на ремонтните дейности в подпокривното пространство /подробно разгледани в следващите въпроси/, така и относно обособеният фасаден отвор в заварената калканна стена.
Съгласно чл.82, ал.6 от Наредба №7, заварена калканна стена може да се преустрои като фасада с отваряеми прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото нормативно отстояние, или с прозорци с подпрозоречно разстояние от пода най-малко 1,6 м при разстояние между сградите, по-малко от нормативно необходимото.
Вещото лице сочи, че след проведената в източна посока улична регулация, заварената калканна стена се явява „лице" на сградата към улица, и няма нормативни пречки в нея да бъде направен фасаден отвор тип „френски прозорец", който да има траен статут, след съгласуване с НИНКН.
Посочено е, че проектната документация и визата за проектиране са съгласувани с НИНКН. Формиран е извод, че в съществуващата сграда преди преустройството, таванското помещение няма характеристики на самостоятелен обект и не е отразен като такъв в КККР. Вещото лице сочи, че с проекта за преустройство не се променя предназначението на таванския етаж - запазва се вътрешната стълбищна връзка между коридора на апартамента и коридора на таванско ниво, а стаите на таванския етаж нямат необходимите дневна и кухня. Таванският етаж не е предвиден като самостоятелен обект, а функционално е обвързан с апартамента на втория етаж. Експертът констатира, че с проекта не се предвижда обособяване като отделни абонати на Ел и ВиК инсталации. Становището от Енерго-Про е за присъединяване на таванския етаж в рамките на съществуващата мощност на двуетажната жилищна сграда, не се предвижда втори водомерен възел за таванския етаж. В експертизата е посочено, че с процесния проект за ремонт на покрив няма предвидени издатини, в нарушение на чл.92, ал.1 от Наредба №7 - ремонтираният покрив се разполага в допустимият покривен обем, образуван от покривна плоскост от 45 градуса, плюс допуск за издатини до 70см., мерено успоредно на плоскостта от 45 градуса.
След анализ на конкретната ситуация и нормативните изисквания на чл. 92, ал.2 от Наредба №7 (При свързано застрояване капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 1 м от страничната регулационна линия), вещото лице стига до извода, че нарушение на посочената норма няма, поради факта, че страничните калкани на сградата не граничат със странична регулация, заварената калканната стена в източна посока се явява
„лице" на сградата към улица, а в западна посока не достига имотна граница, а граничи с друга сграда в същият имот.
В експертизата се излага становище, че с проекта за ремонт на покрива не се променя височина на билото, оформено като северна калканна стена на сградата.
Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d21e0517-4c21-4d77-9509-d92425721510